Горкият Сизиф

Пътувах с такси. Шофьорът беше изключително вежлив и явно интелигентен човек. От краткия ни разговор стана ясно, че доста години е работил по специалността си като инженер, но в днешните демократични условия не е намерил друг начин да прехранва семейството си (безработна съпруга и още малки деца) и се е принудил да хване кормилото на таксито.

Вече свикнахме, че не само той, а мнозина висококвалифицирани специалисти спасяват съществуването си чрез каква да е работа. И въпросът не е, че в подобно трудолюбие няма нищо срамно, а в обърканите съдби на много хора. Още като дете си хванал отвертката, разглобявал си електроуредите в кухнята или радиоапарата, завършил си с отличие някой от техническите университети, упражнявал си с любов своята желана професия и в разцвета на силите си се оказал на улицата. Не съвсем - предлагат ти да се преквалифицираш (чрез безплатни курсове) в нещо просто, обидно за натрупаните през годините знания и опит.

Доста от тези хора станаха пазачи, поне от пазачи (пардон - охранители) имат нужда чорбаджиите в новата ни държава. Частната собственост на богатите хора трябва да се пази. И с това се заемат не само инженери (моят таксиджия беше хвърлил дюшеш с волана), а всякакви безработни - офицери ли не щеш, поети ли, артисти ли... Защото армията и културата са деветата дупка на кавала в една държава, за чиято сигурност се грижат други, а пък културата й (също крепител на нацията) е кръгло сираче. Освен с приставката "суб"...

На зрители, слушатели и читатели се предлага и налага главно култура с тази приставка. Нейните представители властват във всяко кътче на вестници, телевизии, естради, внасят заразата си даже в сериозните жанрове на изкуствата и литературата. И едва ли може да бъде другояче, след като това го изисква безогледната пазарна икономика.

Споменавал съм и друг път, че си събирам изрезки от пресата и някои от тях използвам в своите разсъждения "От дума на дума..." Пред мен е една изрезка. В бледожълт седмичник са задали своето анкетно "Как си ти?" на небезизвестния журналист (безспорна страница от историята на телевизията ни) Величко Скорчев. Ето как завършва отговора си той: "Що се отнася до бъдещето - нямам надежда, че нещо ще се промени. И друго не може да се очаква след дългогодишното безхаберие на овластените, което за съжаление продължава и в наши дни." Но Величко явно не говори за своето и за моето бъдеще - нашата песен е изпята, а за бъдещето на внуците си, които споменава с обич и грижа.

И точно пиша тези редове, отварям интернет, за да прегледам утрешните броеве на вестниците и от екрана ме гледат петима усмихнати момчаци (гимназисти), всеки с медал на шията. Пак блеснали с таланта си на математици и програмисти на поредния световен форум. Само русначетата взели повече медали от тях. Тези момчаци радват не само учители, родители и мен, а и поне двайсетина коментатори, реагирали веднага на събитието със свое мнение, изказано в няколко реда. Всички коментатори бяха написали възторжени думи, но в много от редовете им се четеше и мъката, че тези богато надарени българчета ще прилагат дарбата си не в родината, а в други географски пространства. Някои направо подканваха младежите да напуснат родината ни, в която не ги чака нищо добро.

Наистина ли дотам сме я докарали? Не ми се иска да вярвам. А в същото време често сравнявам себе си с малоумните, дето ги карат да пълнят с вода каци без дъно и да се катерят по стълби, нарисувани на стената. Така се обезсмисли писателската работа. Сигурно и думите на Величко не са продиктувани само от тежестта на годините, натрупани на неговия и на моя гръб. Защото като него мислят навярно и шофьорът на таксито, и поетите, които работят като пазачи, и тези чудесни млади математици и програмисти, които също търпят тежко наказание за незнайни грехове.

Вижте как завършва есето си "Митът за Сизиф" големият французин Албер Камю: "Боговете бяха осъдили Сизиф да бута безспир цяла скала до върха на една планина, откъдето камъкът отново се търкулваше поради тежестта си. Те бяха решили, и то съвсем основателно, че няма по-страшно наказание от безполезния и безнадежден труд".