Горе главите!

Септемврийското въстание имаше своя кървав пролог в Юнското въстание, насочено срещу извършения на 9 юни 1923 г. военнофашистки преврат, в резултат на който бе свалено от власт законното правителство на БЗНС.
Деветоюнският преврат бе истински срив в конституционното развитие на страната. Той не бе първият в най-новата ни история държавен преврат (първият бе през 1886 г., когато с военен преврат бе детрониран Александър Батенберг), но тъкмо той създаде този дълбоко противоконституционен модел за решаване на вътрешнодържавните проблеми. Деветоюнският преврат бе и изключително кървав. Министър-председателят Александър Стамболийски, много министри и народни представители, хиляди сдружени земеделци бяха зверски избити без съд и присъда. Неизбежно бе народът да се вдигне на въстание в защита на своето законно правителство.  
Но Юнското въстание за съжаление не успя и нямаше как да успее. То не бе достатъчно масово, доколкото не получи подкрепата на БКП(т.с.). Непреодоляла сектантския си дух, партията обяви неутралитет в борбата "между селската и градската буржоазия". Но грешката бе бързо осъзната, бързо се взеха и мерки за нейното преодоляване. На своето заседание от 5-7 август 1923 г. ЦК на партията приема решение да се пристъпи към "всестранна подготовка на масово въоръжено въстание" срещу узурпиралата властта реакционна буржоазия. Полагат се усилия за изграждането на единен антифашистки фронт с участието преди всичко на БЗНС.
През септември 1923 г. въстанието избухна.
То трябваше да реши задачите на Юнското въстание, но трябваше да ги повдигне на една по-висока степен. Освен срещу престъпното деветоюнско правителство, Септемврийското въстание бе и за установяването на принципно нова политическа власт - власт на работниците и селяните. Тази задача на въстанието намери израз и в откритото писмо на Васил Коларов и Георги Димитров до работниците и селяните: "Горе главите! - се казва в писмото. - Поражението ще ни научи как да победим! Въпреки всичко ще бъде работническо-селско правителство в България!" Може да се каже, че Септемврийското въстание бе не само

първото антифашистко въстание в Европа

но и първото класово въстание у нас. То бе по същество социална революция.
Септемврийското въстание обхвана почти цялата страна. Първи се вдигнаха - още на 13 септември - трудовите хора от с. Мъглиж, Казанлъшко. Те бяха последвани от въстаниците в района на Стара и Нова Загора, Чирпан, Пазарджик, Пирдоп, Ихтиман, Костенец, Разлог, в някои села в Търновско, Шуменско, Бургаско. Особен размах получава въстанието в Северозападна България. Въстават почти всички села от околностите на Фердинанд (Монтана), Оряхово, Берковица, Бяла Слатина, Лом. В ожесточените сражения за Лом участва със своето оръдие и величавият поп Андрей, обезсмъртен от гениалната поема на Гео Милев "Септември".
Въпреки проявения героизъм, въстаналите работници и селяни бяха разгромени. За съжаление в редица големи градове - София, Пловдив, Варна, Русе, Враца и други - съответните ръководства не проявиха необходимата решителност, поради което там въстанието изобщо не започна. Това позволи на фашисткото правителство да пренасочва войскови поделения към опасните за него центрове и по този начин да постига там необходимото военно превъзходство. Победилата реакция побесня. Хиляди българи бяха избити или прогонени извън страната. Народът потъна в мрак и болка.
Но ако имаше своя кървав пролог в Юнското въстание, Септемврийското въстание имаше своя страшен епилог в дългите дни и нощи на април 1925 г.
На 16 април 1925 г. бе извършен атентатът в църквата "Света Неделя". Този несъмнено терористичен акт не може да бъде оправдан, но трябва да бъде правилно обяснен. Той бе отговор на терористичната война, която деветоюнците предприеха срещу българския народ. В него трябва да видим не само желанието да се отмъсти за хилядите избити в двете въстания селяни и работници, но и решимостта да се предотврати подготвяното от правителството

изтребление на водачите на левите сили в страната

Не можа да остане тайна тайната заповед, която военният министър генерал Иван Вълков издава до началниците на военните гарнизони да започнат подготовка за ликвидиране на водачите на опозицията:
"Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните органи на властта за съгласуване средствата на борба срещу комунистите и земеделските дружби. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци на тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи - виновни или невинни..."
Зловещият план е разобличен от народния представител Петко Д. Петков (БЗНС), заради което той по-късно, на 14 юни 1924 г., бива убит от правителствен агент.
Заплашени от масово изтребление, левите сили започват да търсят адекватни форми на самозащита. Избрани са, за съжаление, не най-подходящите. Дейци от военната организация на БКП(т.с.) решават да извършат атентата в църквата "Св. Неделя", като смятат с един удар да отстранят цялата управляваща клика. Но вместо да изпишат вежди, те изваждат очи.
Провокираният атентат е добре дошъл за най-реакционните сили у нас. Настъпват

ужасните априлски дни и нощи

когато властите и различните "неотговорни фактори" избиват множество  български граждани, повечето от които нямат никакво отношение към атентата. Жертва на репресиите стават изтъкнатите представители на БКП и БЗНС Иван Манев, Александър Боримечков, Ана Маймункова, Жеко Димитров, Тодор Страшимиров, Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрини, както и много интелектуалци и творци, между които Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев.
Атентатът в "Св.Неделя" е повод за множество превратни оценки. Лош пример в това отношение даде Гиньо Ганев. На състоялото се на 16 април 2008 г. в сградата на парламента събрание за отбелязване на 129-ата година от приемането на Търновската конституция, Ганев сметна за необходимо да отбележи и годишнината от атентата в църквата "Св. Неделя". Той порица остро военната организация на БКП(т.с.), която организирала страшния атентат, при който загинали стотици невинни граждани. Дълбоко непочтено е обаче, когато се говори за жертвите на атентата в "Св. Неделя", да не се каже нищо за жертвите,  довели до атентата.
Прието и е да казваме, че Септемврийското въстание е завършило с неуспех. Това твърдение не съответства достатъчно пълно на истината. Строго взето, няма неуспяло народно въстание. Всяко въстание надгражда степени в развитието на народностния дух. И ако Септемврийското въстание е неуспяло в онзи смисъл, в който е неуспяло Априлското въстание, то е успяло пак в същия смисъл, в който е успяло и Априлското. То е възпитало у народа чувството на самоуважение и е създало основание да търси своето достойно място в световната история. И ако имаше своя пролог в Юнското въстание, Септемврийското въстание бе от своя страна пролог към славното Деветосептемврийско въстание, донесло дълго мечтаната социална свобода на нашия народ. Непобедило през 1923 г., Септемврийското въстание победи през 1944 г.



Белите септемврийски нощи носят ужас и смърт край Дунава. Пияни фашизирани банди разстрелват, инквизират, палят къщи и издевателстват над въстаници и техните семейства


В гениалната поема на Гео Милев "Септември" е увековечен подвигът на въстаниците от 1923 г.