Георги Димитров - ярко политическо дарование

    Има хора, които от най-ранна възраст проявяват определени дарования. Някои проявяват таланта си на поети, музиканти, художници. Но срещаме и хора, които отрано проявяват и ярко политическо дарование. Такова политическо дарование откриваме у Георги Димитров.
    Роден през 1882 г., Димитров, поради липса на средства, учи едва до 12-годишната си възраст. Но изключително любознателен, той упорито се самообразова. Така достига интелектуално равнище, което предопределя  успехите в по-нататъшното му развитие.
На 20 години Георги Димитров става член на БРСДП, а седем години по-късно вече е член на нейния Централен комитет. Работи дейно и в синдикалните организации. През 1906 г. ръководи стачката на пернишките миньори. През 1913 г. той е избран за народен представител - най-младият народен представител тогава, и в продължение на десет години защитава в парламента интересите на трудовите хора. През 1923 г. заедно с Васил Коларов поема ръководството на Септемврийското въстание. Така само на 40 години Димитров става политически лидер от национален мащаб.
След разгрома на въстанието, заради което бива

задочно осъден на смърт

Димитров емигрира в Австрия. Развива активна политическа дейност в Австрия, Германия, Швейцария и други западноевропейски държави. Овладява много добре немския език, поради което никой не подозира, че под името Рудолф Хедигер, швейцарски журналист и публицист, се крие крупен български революционер. През 1929 г. Димитров става член на ИБ на Коминтерна и ръководител на неговото Западноевропейско бюро. Така в течение само на няколко години Димитров става политически лидер от европейски мащаб.
На 9 март 1933 г. Георги Димитров е арестуван от нацистката полиция по обвинението, че е участвал в подпалването на Райхстага. За последвалия процес е писано много, поради което няма да се спирам подробно на него. Ще отбележа само два момента от този процес, които допълнително характеризират интелекта на Димитров. Най-напред ще отбележа изключително точно избраната

линия на поведение в процеса

С гениално прозрение Димитров откри онази тактика на съдебна защита, която щеше да му осигури триумфалната победа срещу фашисткото правосъдие. На второ място ще отбележа изключително широката обща култура, която Димитров показа на процеса. Той воюваше, като използваше не само средствата на политическата борба, но и своите познания на немската култура и в частност на немската поезия. Той превърна в свой съюзник Гьоте, като цитира онази добре известна сега част от неговото стихотворение, в която се казва, че онзи, който не иска да бъде наковалня, трябва да бъде чук. През 1935 г. на Седмия конгрес на Коминтерна е избран за негов генерален секретар. Така на 53 години Димитров става всеобщо признат

политически лидер от световен мащаб

Ръководейки Коминтерна, Димитров проявява изключителна политическа прозорливост. С удивителна яснота той вижда крайно опасното за света поведение на нацистка Германия. През 1938 г. Димитров публикува в "Правда" статия, в която предсказва, стъпка по стъпка, поведението на Германия: през пролетта на 1940 г. Германия ще нанесе удар срещу Югославия, през есента на 1940 г. ще бъдат ударени Румъния и България, през пролетта на 1941 г. жертва на нацистката агресия ще бъдат Франция, Белгия, Холандия, Дания и Швейцария, а през есента на 1941 г. ще бъде нападнат Съветският съюз. Като изключим Швейцария, която Хитлер не нападна, но превърна в пощенска кутия за своите шпиони, всичко останало се оказа  много точно.
    Димитров показа качества и на голям теоретик. Той разработи теорията за единните фронтове в борбата срещу фашизма, като преодоля по този начин онаследената враждебност към социалдемокрацията. На Петия конгрес на БКП той изложи своя възглед за народнодемократичната държава, т.е. държава, в която не отделна класа (пролетариатът), а целият трудов народ ще упражнява властта. Димитров не изключи възможността към усилията на народната власт да бъдат приобщени и някои слоеве от буржоазията, имайки предвид "патриотично настроените индустриалци". За съжаление много от теоретическите постановки на Димитров не можаха да намерят своята реализация. След края на Втората световна война той нямаше необходимата свобода да наложи своите виждания както по вътрешната, така и по външната политика на България. В същата степен важи това и за неговото отношение към съдбата на някои политически дейци след Девети септември 1944 г.
    Георги Димитров се радва на

признанието на изтъкнати представители на световната антифашистка общност

Най-високи оценки му дават личности като Морис Торез, Палмиро Толиати, Хари Полит, Алберт Айнщайн, Джавахарлал Неру и много други. Самият Сталин, силно впечатлен от подвига на Димитров в Лайпцигския процес, пита в Изпълнителното бюро на Коминтерна: "Кажете ми, другари, къде сте крили досега този лъв балкански". Но от всички оценки за Димитров привлече вниманието ми най-вече оценката на проф. Алфред Курела, който дълго време е бил сътрудник на Димитров. След като съобщава, че в своя политически живот е срещал много видни работнически ръководители и интелектуалци, Курела по-нататък пише, че "сред всички тях, с изключение на Ленин, няма нито един, който да обединява като Димитров различни и най-значителни заложби и способности". (М. Исусов. Георги Димитров. Жизнен път и политически идеи. С., 2004 г., с. 451). С други думи, като изключим Ленин, над Димитров не стои никой от неговите съвременници.
С известно притеснение ще изкажа предположението, че ярко изразените качества на Димитров са предизвиквали може би у някои негови съвременници

не съвсем красивото чувство на политическа ревност

Не изключвам това чувство да е проникнало и в самия Сталин. След като в началото показва несъмнено уважение към Димитров, Сталин по-късно проявява трудно обяснимо раздразнение към него. Ще си позволя да приведа част от записа, който Димитров е направил в своя Дневник на 10 февруари 1948 г. Това е запис на разговора, воден на срещата на ръководството на СССР - Сталин, Молотов, Жданов, Маленков, Зорин, с представителите на България - Г. Димитров, В. Коларов, Тр. Костов, и Югославия - Кардел, Джилас, Бакарич.
Предмет на разговора е заявеното от Димитров намерение България да сключи безсрочен приятелски договор с Югославия, както и да бъде създаден широк митнически съюз. Съветското ръководство намира това намерение на Димитров за "неправилно по същество и тактически много вредно". Димитров търси доводи в своя защита. Сталин остро го реплекира: "Вие искате да кажете ново слово. Поляците и чехите се смеят над Вашата федерация." И по-нататък: "Вие сте стар политически деец. За каква грешка може да се говори? У Вас има друга политическа постановка без, може би, Вие сам да съзнавате това... Искате да кажете нещо ново и да учудите целия свят. Говорите като че ли сте още генерален секретар на Коминтерна... Вие давате храна на реакционните елементи в Америка... Вие или сте неопитни хора, или се увличате като комсомолци, които, като пеперудите, летят право срещу пламъка". Не се наемам да обясня причините за тези лоши думи и значи лоши мисли. Позволявам си само да ги отбележа.
За Димитров и днес някои наши дребни  политици и "интелектуалци" изричат лоши думи. Но последната дума ще принадлежи все пак не на тях, дребните, а на великата, никому неподвластната История. Във всички случаи Георги Димитров ще бъде една от личностите, които ще останат в историческата памет на нашия народ.