Докъде ще стигне газовата война

Евгени ГАВРИЛОВ

Руският енергиен гигант "Газпром" изпрати зловещо предупреждение към Европа, че може да спре напълно доставките на природен газ по тръбопровода "Северен поток". А това разпалва страховете, че Старият континент ще преживее още една бурна зима по отношение на доставките и цените на суровината.
Сега, когато горещата вълна удари Западна Европа още преди лятото, политиците в региона търсят начин да запълнят подземните хранилища с природен газ, за да осигурят на домакинствата достатъчно гориво, за да поддържат осветлението и домовете топли, преди да се върне студът.
Опасенията от сериозен недостиг на газ през зимата се дължат на риска от пълно прекъсване на доставките за ЕС, който получава приблизително 40% от газа си по руски тръбопроводи. Брюксел се опитва бързо да намали зависимостта си от руските въглеводороди в отговор на почти четиримесечната война на Кремъл в Украйна.

Притеснения

Притеснението за мнозина е колко надеждни са руските газови потоци към Европа, докато конфликтът продължава и докато действат западните икономически санкции. Москва вече е прекъснала доставките на газ за Финландия, Полша, България, датската Orsted, холандската фирма Gasterra и германските договори на енергийния гигант Shell заради спора за плащане на газ срещу рубли.
Преди дни "Газпром" реши допълнително да ограничи доставките по газопровода "Северен поток", който се простира от Русия до Германия под Балтийско море. Също така намали потоците към Италия.
Руският газов монополист използва като оправдание за прекъсването на доставките технически проблем. Компанията твърди, че той произтича от забавеното връщане на оборудване, обслужвано от германската Siemens Energy в Канада. Австрия и Словакия също съобщиха за намаляване на доставките от Русия.
Нещо повече - в коментари, които вероятно са изпратили предупреждение в целия ЕС, главният изпълнителен директор на "Газпром" Алексей Милер каза, че Русия ще играе по своите правила, след като фирмата намали наполовина доставките за Германия.
"Нашият продукт, нашите правила. Ние не играем по правила, които не сме създали", коментира Милер по време на панелна сесия на Международния икономически форум в Санкт Петербург, цитиран от The Moscow Times.

Оправдания

Милер е казал, че връщането на оборудване в компресорната станция "Портовая" - част от газопровода "Северен поток", който пренася руски газ до Германия, е било възпрепятствано от западните икономически санкции. Той добави, че не вижда решение на проблема.
Германският министър на икономиката Робърт Хабек отхвърли твърдението, че западните санкции са виновни, и определи ограниченията на доставките от Русия като "политическо решение", предназначено да разстрои региона и да повиши цените на газа.
Според агенция Блумбърг тази седмица може да се очаква най-голямото поскъпване на синьото гориво от началото на войната в Украйна, като цената на суровината ще се увеличи с 60 процента.
Последният спор изглежда отново потвърждава риска за европейските страни, силно зависими от руския газ, особено на фона на нарастващите опасения, че Москва може да приложи по-голям натиск върху доставките през следващите месеци.
Подчертавайки сериозността на тези опасения, главният изпълнителен директор на МАЕ Фейт Бирол предупреди миналата седмица, че страните от ЕС може да са изложени на риск от недостиг на енергия през зимата, ако държавите членки не предприемат повече стъпки за подобряване на енергийната ефективност.

Инструмент

От Европейската комисия твърдят, че са запознати с изявленията на "Газпром", че ще намали доставките през "Северен поток". Говорител на ЕК описа този ход като още един пример за това, че "Газпром" и Русия използват своите енергийни доставки като инструмент за изнудване. Все още не е известно кога и дали газовите доставки през "Северен поток" ще се нормализират.
У нас пазарът остава сравнително нестабилен. През август цената на синьото гориво отново може да тръгне нагоре, се разбра от искането на държавния доставчик "Булгаргаз" до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). С десет дни закъснение тя одобри цената на природния газ за този месец. Регулаторът потвърди оценката на "Булгаргаз", според която бизнесът и топлофикациите ще получават суровината с 13% по-евтино спрямо месец май.
През следващите месеци основното предизвикателство е да бъдат осигурени дългосрочни договори за алтернативни доставки. За постигане на сигурност на доставките и стабилност на цените КЕВР препоръчва да се сключат договори с поне три алтернативни доставчика с различни методи на формиране на цената.
Каква ще е цената за юли предстои да се види. На 11 май "Булгаргаз" внесе прогноза, според която тя ще е 142,11 лв./MВтч, което е малко над определеното сега от КЕВР за юни. Решението за цената на синьото гориво през юли ще бъде взето от КЕВР в началото на следващия месец.

Прогноза

Държавният доставчик "Булгаргаз" направи предварителната си прогноза и за август и според нея газовата цена се очертава да е 149,39 лв./MВтч на база ценообразуващите елементи до 10 юни. Това е поскъпване с 5,1% спрямо юли.
Според експерти обаче има още доста време до края на юни за юлската, а още повече - за августовската цена, защото сега "Булгаргаз" е принуден да сключва краткосрочни сделки, които реално са на борсовите спот цени.
"С постигнатата цена за юни "Булгаргаз" доказва, че с привличане на нови доставчици България може да постига по-ниски цени от тези на "Газпром", което е добре, както за битовите потребители, така и за конкурентоспособността на българска икономика. Общият ни стремеж е това да бъде посоката през следващите месеци и години и по този начин страната ни да преодолее историческата си енергийна зависимост от един доставчик - Русия", коментира председателят на КЕВР Станислав Тодоров.

Възкръсват стари проекти

С цел да намалее зависимостта си от руския газ, Европейският съюз се обяви наскоро за възобновяване на проекта за интерконекторна газова връзка между Франция и Испания, наречен MidCat, съобщава RFI.
Проектът MidCat е за газопровод с дължина 190 км. Той бе предложен през 2013 г. и трябваше да свърже Каталуня с Югоизточна Франция. Целта е да се транспортира алжирски газ, който се разтоварва в Испания, към останалата част на Европа.
Понастоящем само два газопровода със скромен капацитет свързват двете страни. Работите по проекта бяха изоставени през 2019 г., след като енергийните регулаторни органи на Франция и Испания изразиха неблагоприятно мнение. Проектът беше оценен като прекалено скъп и нерентабилен. Това мнение се споделяше и от Европейската комисия. Той се натъкна също така и на противопоставянето на природозащитните неправителствени организации.
Днес условията са различни. Цените на газа скачат и Европейският съюз се стреми по всякакъв начин да диверсифицира доставките си, за да не зависи повече от Русия. През миналата седмица операторът на френската газопреносна мрежа Terega обяви, че желае проектът отново да бъде поставен на дневен ред.
Друг проект за газопровод, наречен EstMed, също се възражда. Тръбата, която в основната си част е по морското дъно, би осигурила снабдяването на Европа от офшорните израелски находища, намиращи се в Средиземно море. Капацитетът й е около 10 млрд. куб. м годишно. Тя би трябвало да минава през Кипър и Гърция и краят й да бъде в Италия. Оценяван като сложен и скъп, проектът въобще не бе подложен на обсъждане. Но войната в Украйна може съществено да промени ситуацията.
През последните месеци се появи и трети проект, внесен от Турция. Анкара мечтае да изгради газопровод, транспортиращ към Европа израелския офшорен газ. Изграждането му е не толкова скъпо, колкото EstMed, но Израел проявява колебания, въпреки подобряването на отношенията между двете страни в последно време.