Днес отбелязваме 145 години от епопеята на Шипка!

Датата 11 август 1877 г. е паметна за българската история. Този ден е един от най-драматичните и кървави дни, но предопределя изхода от Руско-турската война и бъдещето освобождение на България.

В началото на август 1877 г. руското командване решава да премине към стратегическа отбрана по всички направления. Особено внимание отделя на удържането на старопланинските проходи от Южния отряд с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки. Като предполага, че противникът ще настъпи през източните проходи на Стара планина генерал Радецки прехвърля войсковите резерви от Търново в Елена. Предвижданията се оказват грешни.

Централната армия на Сюлейман паша получава задача да овладее Шипченския проход и впоследствие съвместно с фланговите турски групировки да развие настъплението в направление на Свищов. След боевете за Стара Загора, Сюлейман паша насочва войската си към Шипченския проход.

За отбрана на Шипченския проход е сформиран Шипченски отряд – войскова формация с началник командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7500 офицери и войници и 27 оръдия. Отрядът включва:
Руски военни части:
- част от Габровския отряд с командир генерал-майор Валериан Дерожински от Тридесет и шести пехотен орловски полк и 4 батареи;
- Тридесет и пети пехотен брянски полк;
Българското опълчение от 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 5-а опълченски дружини.

Срещу 7 500 руски и български защитници на прохода е хвърлена 27 000 отлично въоръжени и мотивирани турски офицери и войници.

Поради недостатъчно войска, ген. Столетов успява да се разположи само на трите върха – Свети Никола, Кючук Йешил тепе и Шипка. Ограничава се с отбраната на самия проход. Турският пълководец Салих паша атакува връх Свети Никола. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението продължава да е критично, патроните и снарядите са на привършване, в боя се включват всички, дори и тежко ранените. Страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове.

За значението на отбраната на Шипченския проход по-късно генерал-лейтенант Фьодор Радецки ще напише: "Шипка – това е заключена врата. През месец август тя удържа един тежък удар, с който Сюлейман паша се помъчи да я пробие, за да мине в Северна България, да се съедини там с Мехмед Али паша и с Осман паша, за да разкъса руската армия на две части и да ѝ нанесе решително поражение. Следните 4 месеца Шипка приковаваше 40 000 турска армия, отвлече я от другите пунктове на театъра на военните действия и с това улесни успеха на другите два наши фронта. Накрая същата тази Шипка подготви капитулацията на една втора неприятелска армия, а през януари тя послужи като отворена врата за победоносното шествие на една част от нашата армия към Цариград".

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.

По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свободата на България и предначертава бъдещия краен успех.

***

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Поклон!

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.