16 Ноември 2024събота14:21 ч.

Мнение

Да премерим, преди да отрежем

Бъдещият конгрес на БСП трябва да стане начало на онази промяна, от която се нуждаят не само партията, но преди всичко държавата и българската нация

/ брой: 267

автор:Панко Анчев

visibility 4166

БСП, левицата и социалистическата идея днес са натоварени с тежки изпитания, каквито не са имали преди. Неуспехът на последните избори кара недоброжелателите да твърдят, че партията се разпада, че губи предишното си влияние в обществото и е заплашена от изчезване. Нервността и необичайността на ситуацията тревожи мнозина и поражда прибързани оценки и анализи както извън БСП, така и вътре в нея; провокира претенции за радикални мерки, особено за бързо свикване на нов конгрес и подмяна на ръководствата на всички равнища, за привличане към ръководни постове на нови и млади хора. Аз не се изненадвам от такива реакции, макар те да се проявяват най-вече у по-виновните, т.е. у тези, които са длъжни да дадат обяснение защо БСП днес е в такова незавидно състояние. Сигурен съм обаче, че повечето искрено болеят и желаят промяна, за да видят своята партия и своите идеи на онова място, което заслужават и което историята им отрежда.
 
Без оставки и кадрови промени няма да мине

Едни ще си ги подадат сами, а други просто трябва да бъдат отпратени решително, за да не пречат и объркват другите. Но оставките не са истинското обновление и не с тях то ще започне. По-важно е да се отиде отвъд кадровия въпрос, защото много фактори превръщат загубата на БСП на изборите в необичайна ситуация с опасни последици за държавата и нацията. Следващият конгрес е длъжен да намери изхода. Но не припряно и не веднага! Задачата на предстоящия конгрес е повече от това на направи обичайния отчет, колкото и прецизен да е, на изминалия четиригодишен период. Именно поради необичайността на днешната ситуация е жизненонеобходимо спокойно, принципно и задълбочено да бъде анализирана цялата нова история на БСП след 1989 г., като се преразгледат и дори преформулират основните цели и задачи на партията, записани в програмните документи - в това число да се преоценят политическите формули "модерна лява партия", "социалдемократизиране", "социално либерален модел", "пазарна икономика - да, но не и пазарно общество". А също и ролята на всички вътрешнопартийни движения от началото на промените - ОСД (особено на ОСД!), "Път към Европа", "Открит форум" и какви ли не още. Сега е моментът да бъде оценено цялостно поведението на партията през тези 25 години, като се каже (но наистина открито и откровено) какво се случи на 4 февруари 1997 г., как и по чие настояване се стигна до различните коалиционни проекти и особено до дружбата с ДПС. А също и по каква точно причина дойде и разводът с него и оставката на правителството на Пламен Орешарски. Обяснението с резултатите от изборите за Европейски парламент е неубедително и си е направо лъжливо! Мисля, че е редно да се постави и проблемът за участието на крупни бизнесмени в ръководствата на различни равнища - особено на общинските организации. Партията досега се свени да мисли и говори за това  - вероятно се смята, че времето е отминало или още не е дошло и че сега трябва да се занимаваме с по-важни неща.
Чрез конгреса БСП трябва да си отговори и на други въпроси, които нейните редови членове, а най-вече времето, й задават. На първо място е въпросът за стратегическата цел на БСП, а после и за отношението й към либерализма, неолиберализма и либералната държава, към господстващата и у нас социално-икономическата система. Към капитала и капитализма!

Към какво се стремим днес и накъде вървим?

Какво означава "лява политика" и как и с кого тя трябва да бъде водена? Отхвърляме ли капитализма, борим ли се срещу него или енергията ни ще се насочва единствено до постепенно, малко по малко извоюване права на работещите, скромно увеличаване доходите на населението и леко вдигане на границата на бедността? Можем ли да направим нещо повече от това или не можем? Как да действаме в опозиция и когато сме на власт? И още: винаги ли неотклонно ще вървим по описания в програмните документи път или ще се съобразяваме единствено с моментните условия - дори с отстъпление от идеите, с всякакви компромиси и без оглед на стратегията ни и какви ще са последиците в бъдеще. Кой знае защо не се говори за тези неща. Защо? Хората ли са неподготвени и незрели или причините са други? 
Няма как да отминем и отношението ни към Европейския съюз и НАТО. Добре, споделяме ли тезата на българските либерали, че то е българският "нов цивилизационен избор" или е решение по тактически съображения и е временно, докато "нашата цивилизация" се стабилизира достатъчно, та да получим трайни гаранции за националната ни сигурност? А отношението ни към и с Русия? Достатъчно ли е да твърдим, че не противопоставяме европейската си ориентация на отношенията с Русия, когато самата Европа се противопоставя на Русия и практически води война с нея? Нека заявим, но не с обтекаеми изрази възможно ли е България да има последователна и независима (и доколко независима!) позиция по главните национални проблеми, която да бъде въплътена в трайна управленска политика на българската левица в настоящето и бъдещето? Ще слушаме ли винаги какво ни заповядват от Брюксел или все пак ще проявяваме характер и не ще допускаме унизителните намеси за щяло и нещяло на поредния американски посланик в София? Каква е българската национална кауза и какво е за БСП патриотизмът и националният въпрос?

За да отговорим на трудните въпроси

а и за да превърнем отговорите им в реална управленска политика, е необходимо да формулираме най-сетне лявата българска идеология. Липсата на идеология е според мене най-важната причина за последвалите един след друг неуспехи на БСП, за поведението й в управлението на държавата, както и за отношението на нейните избиратели и симпатизанти а и за непрестанните борби и крамоли в партийните ръководства в центъра и по места. Идеологията е рамката, определяща начина на мислене и поведението на една партия (особено лява). Нека дадем някаква дефиниция какво означава да си социалист; кого представлява и чии интереси защищава тази партия; защо иска да управлява и се коси, когато губи изборите? Или властовите й амбиции са само навик, осъзната или неосъзната корист да се уредят "нашите" хора със служби и изгоди?
БСП има над стогодишна история. Това означава, че е наследник на всичко, което се е случило през това дълго време; наследник на идеите, жертвите, пролятата кръв, идейните търсения. Но и на грешките, провалите, погромите, заблудите. Значи има какво да видим и от какво да се поучим - особено от грешките, които винаги са плащани скъпо и с кръв. Партията има своите герои, но и своите мъченици - те са наследството, което не бива да разпиляваме. Тя е била вярна на своята идеология - с изключение на последните 25 години, когато такава идеология просто няма.
Без идеология сме обезоръжени, но и обезкръвени, дишаме тежко, на пресекулки, и не сме способни нито на настъпателни и победни действия, нито дори да бъдем живи. Трябва ли да се разпаднем, да изчезнем, за да разберем простите истини, заради които нашите симпатизанти и избиратели все повече ни изоставят?
Убеден съм, че се нуждаем от изменения и подобрения на устава - и то в посока организационното укрепване на БСП. Властта в партията е слаба и не функционира нормално. Как да управляваме сполучливо държавата, когато себе си не сме в състояние да подредим. Т.нар. социалдемократизация нанесе тежък удар върху партийните организации. Тях почти ги няма, а там, където ги има, са слаби и нефункционални. Затова чрез устава е наложително да се укрепят вертикалните и хоризонталните връзки в партията, да се засили централизмът и се пресекат вътрешнопартийните борби и брожения. Нужно е да се сложи край на безразборното говорене по медии по вътрешнопартийни проблеми и те да се поставят там, където им е мястото, а не на показ. БСП в края на краищата, е партия, която претендира за решаващо място в държавата, а не е клуб за разговори и упражнения по риторика! Крайно време е в нея да се установи строга йерархия и подчинение.
Много е важен

проблемът за младите в БСП

През последните години протича процес на обновяване на членския състав, на смяна на поколенията. Но БСП има нужда не просто от млади хора, а от младежи с политическо съзнание и нагласа за политическа дейност и политически борби. Не е достатъчно младежките организации да се събират, да се веселят, да танцуват (о, това е чудесно и трябва да се поощрява), но още по-важно е да се научат да бъдат политически дейци. И да знаят, че властта е за обществена полза, а не за собствена реализация и задоволяване на лични амбиции. Не казвам, че всички са такива, но като правило обединенията на младежите не разбират какво се иска от тях и какво ги чака в БСП.
БСП трябва да определи какво трябва и какво може да направи в себе си и за държавата, да очертае кръга от задачи, които следва да изпълни и как да ги изпълни в близко и по-далечно бъдеще. Това трябва да стане търпеливо, с отчитане на целия комплекс от условия и възможности, на средствата, с които разполагаме и които времето би ни предоставило. Точно сега са нужни трезви, а не буйни глави. Сега е време тези умни и способни хора да положат усилия и подготвят до най-малката подробност бъдещия конгрес. За да не бъде той поредната говорилня, а начало на онази промяна, от която се нуждаят не само партията, но преди всичко държавата и българската нация. С други думи: да получи историческо значение.
Затова, както казва народът, нека три пъти премерим, преди веднъж да отрежем...
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ