Бюджет 2023 - ходене по мъките

Евгени ГАВРИЛОВ

По-труден бюджет от тазгодишния държавата вероятно никога не е имала, но основният финансов закон за догодина се очертава още по-измъчен. След продължителна "артилерийска подготовка" и три варианта изненадващо служебният финансов министър Росица Велкова обяви пред депутатите, че няма да внася проектобюджет за 2023 г., а ще предложи удължено действие за изпълнение на бюджета за 2022 г.

От нейните думи в парламента стана ясно, че в един от вариантите за бюджет за догодина се предвижда излишък от 3% от БВП, който обаче министърът призна, че е свързан с рязко рязане на бюджетни разходи и помощи за домакинствата. Другият вариант е за дефицит от 6,6%. Велкова коментира, че при такъв дефицит страната няма как да влезе в еврозоната, което по принцип е за 1 януари 2024 г. Преди дни служебният финансов министър посочи, че от дефицита Европейската комисия позволява страната да приспадне направените разходи, свързани с пандемията от КОВИД-19.

Замразяване

Лидерът на БСП Корнелия Нинова коментира, че удължаването на изпълнението на сегашния бюджет означава, че служебният кабинет не може да измисли нищо по-добро от направеното от кабинета "Петков". Според Нинова удълженото действие на Бюджет 2022 и през следващата година означава, че няма да има повишение на минималната заплата догодина, нито допълнителни помощи за българите. Министърът не отговори на въпроса на лидера на БСП дали ще бъдат направени допълнителни разходи за покупка на бойни самолети, каквато заявка направи служебният кабинет още в първия ден на този парламент.

Ако до края на годината не се вземе нов държавен дълг, фискалният резерв силно ще намалее, предупреди Велкова. Тя съобщи актуални данни, които показват, че към 30 септември размерът му е 12,1 млрд. лв. Силният спад ще се случи, независимо че до края на годината се очакват приходи по социалния инструмент SURE, но пък предстои изплащане на субсидиите за земя на фермерите от цели 900 млн. лв., което задължително трябва да бъде направено до Нова година. Като се вземат предвид тези сметки, към 31 декември фискалният резерв ще се стопи до 5,6 млрд. лв., а по закон той не трябва да пада под 4,5 млрд. лв.

През следващата година връзването на държавните финанси ще е трудно - с много нови разходи и с риск от по-малко приходи при евентуална криза и рецесия. Само за пенсиите през 2023 г. - разбира, се по разчетите на служебното правителство - ще са нужни допълнителни почти 4,3 млрд. лв. В момента все още растящата икономика и високата инфлация държат нещата в публичните финанси над водата. Но ако се сбъднат очакванията за задаващо се забавяне или дори рецесия, разходите едва ли ще могат да се компенсират с толкова голям ръст на приходите през 2023 г. И ако следващото правителство бързо не измисли как да се свие и да преструктурира някои сектори, ще трябва или да вдига данъци, или да увеличи с още дефицита и дълга. Последното обаче означава да се нарушат критериите на ЕК и това на практика ще унищожи шансовете на страната да приеме еврото от 2024 г., каквато все още е официалната цел.

Данъци

Преди време в интервю за БТА Велкова каза, че като експерт не би препоръчала да се вдигат данъци. "Предпочитам оптимизиране на разходната част на бюджета", заяви тя тогава. Думите й означават и още нещо - че следващият редовен кабинет ще има много по-малко поле за маневри и за популистки обещания, включително за реверанси към различни бизнеси. Защото и преди актуализацията сметките показваха, че държавните финанси ще продължат да са на минус от по 5 млрд. лв. всяка от следващите три години. Новите изчисления вероятно ще покажат още по-големи дефицити.

"В последната актуализация на бюджета изобщо не се споменаваше и дума за балансиране на бюджета. Основното, за което се говореше, беше как да направим така, че да увеличим разходите. Винаги в края на управлението се предприемат така наречените популярни мерки - вдигането на пенсиите, намаляването на ДДС за хляба, данъчните облекчения за семействата с деца, помощите от 25 стотинки за литър бензин", твърди доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН. И плащането на масрафа обикновено се прави от следващото правителство. Но когато то не е законодателно подкрепено, какъвто е вариантът служебен кабинет без парламент, това създава допълнителни затруднения. Доколкото в България перспективата от верижна "служебност" изглежда абсолютно реална, заложеният от предишни правителства тренд за прахосване може да вкара страната в дългова криза или да докара увеличение на данъчното бреме, което да затормози икономиката. Още в средата на юни управителят на БНБ Димитър Радев предупреди кабинета да не поема значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи, тъй като това може да доведе до вдигане на налозите, съкращаване на други разходи или инфлационна спирала.

Буфер

По всичко личи, че проблемите с държавните финанси обаче ще бъдат по-скоро догодина. От една страна - новите разходи на база ангажименти, поети през тази година, по предварителни изчисления на финансовото министерство, са за над 6 млрд. лв. От друга - при продължаваща война в Украйна, евентуална криза в еврозоната и недостиг на газ, вероятно приходите няма да растат с темп, който да компенсира новите разходи. Както припомня и Петър Ганев от Института за пазарна икономика, ако има криза, подобно на 2009 г., приходите в бюджета ще замръзнат, а разходите се свиват трудно. Така дефицитът ще се увеличи още повече.

Вероятно някакъв буфер са парите за капиталови разходи, защото от планираните общо 8,2 млрд. лв. към средата на годината са изплатени едва под 20%. От тези пари обаче половината са европейски средства. От националния бюджет 2 млрд. лв. са на Агенция "Пътна инфраструктура" и те трябва да бъдат похарчени по предназначение. Голяма част от другите 2 млрд. лв. са свързани с плащания по военни проекти.

Иначе по дългогодишна вече традиция съществените въпроси по държавния бюджет не се обсъждат при неговото приемане в парламента. А най-важният въпрос е какво се предвижда в проекта за държавен бюджет за 2023 г. за туширане или ограничаване на демографската криза и по-конкретно - предвиждат ли се мерки за увеличаване на раждаемостта.

Демография

Намаляващото население и ниската раждаемост не само че са от изключително значение, но са и въпроси, чието решаване задължително се свързва навсякъде с годишните държавни разходи. В този смисъл идеята на левицата да се увеличи данъчното облекчение за едно дете от 4500 на 6000 лв. заслужава адмирации дори с цената на увеличаване на дефицита.

Всеки проектобюджет по дефиниция трябва да е обвързан с управленската програма на правителството. Такава програма обаче не може да се очаква от сега действащото правителство. Освен това няма случаи досега при обсъждането на бюджетните разходи някои да е поискал пред Народното събрание да се яви представител на съдебната власт, който да обясни ежегодното нарастване на разходите и да даде подходящо обяснение за ефективността на тези разходи. Отсъстват винаги данни за средните заплати по отделните направления. Независимостта на съдебната власт и правото й да представя самостоятелно изготвен бюджет не означава, че това трябва да се прави непрозрачно и без обосновка за ефективност.

Всичко това създава усещане, че написаното в книги, закони, наредби относно публичните разходи е нещо, което се прави формално и за отчетите пред Брюксел. Може би и затова служебният финансов министър оттегли бюджета за догодина.

Какво ни предлагат?

- Нулев ДДС за доставките на хляб и брашно. Ще се прилага до 1 юли 2023 г.;

- 9% ДДС за парно и природен газ от 1 юли. Промяната е в сила от 9 юли 2022 г. и ще се прилага до 1 юли 2023 г.;

- 9% ДДС за доставките на храна в заведенията, на детски пюрета и памперси, книги, за ползването на спортни съоръжения;

- Нулева ставка при акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ в срок до 30 юни 2025 г.;

- Увеличава се данъчното облекчение за едно дете - от 4500 на 6000 лв.;

- Нормативно признатите разходи на адвокатите се увеличават от 25 на 40% от началото на 2023 г.;

- Разходите за 2023 г. нарастват с 11 млрд. лв. спрямо тази година основно заради по-големите плащания за персонал, увеличение на пенсиите и социални и здравноосигурителни плащания;

- Капиталовите разходи са с ръст от 3,1 млрд. лв. За индексиране на договорите в строителството се отделят 400 млн. лв. Запазва се минималната работна заплата, а пенсиите се вдигат с 12% през юли.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.