А беше време...
/ брой: 256
А беше време, не толкова далечно, когато народният любимец Веско Маринов възхваляваше "родната полиция" в шлагерен химн. А беше време, добре си го спомняме, когато Цецо Красивия през ден снимаше кинопродукции ала Холивуд с главни герои полицаите. Спецакции с "респектиращи" заглавия пълнеха първите страници и водещите новини. А Премиерът-Слънце въздишаше носталгично по миналото си на главен секретар и изповядваше, че сърцето му е в МВР.
Днес вместо песни срещу полицаите се сипят подигравки, обвинения, унизителни "поучения", че и заплахи. Днес Той вече загърби шепота на сърцето си и ги нарече "тарикати". Обвини ги, че са алчни и неблагодарни, размаха им пръст, абе с една дума - срина и малкото авторитет, който им бе останал. Преди няколко седмици пък унизително ги накара да се оправдават защо пазят границите ни с оръжие.
А медиите, също както в недалечното минало време, прислужно подеха и смениха курса. И бързо, ама много бързо забравиха за собствените си репортажи за отговорните служители на МВР, които сами си купуват и столове, и принтери, и химикалки...
Нашите медии отдавна страдат от тази болест - амнезия по поръчка. Благодарение на нея помагат на обществото да открива бързо новата си "жертва" за хейтване. Защо да ни е виновен премиерът, като може да са ни виновни полицаите, или лекарите, или Волен Сидеров, да не забравим учителите - също толкова неблагодарни и алчни. Друг път са таксиджиите, фермерите с тракторите... "Ще ми протестират..."
Гледаме "ВИП-ове" по телевизията, люпим семки, пием по една малка и мразим. Понякога богатите, понякога футболистите, после полицаите, лекарите, учителите, съседите, бежанците. И ахаа някой надигне глас, че нещо май несправедливо става - мразим и него, защото не можем да се приберем бързо от работа.
Разделяй и владей. Това е положението. Не от днес. Откакто се отказахме да мислим, да искаме и да решаваме сами. Откакто проблемите на другия не ни интересуват. Откакто псуваме държавата, убедени, че държавата не сме ние.