16 Ноември 2024събота12:07 ч.

Дипломацията през 2013 г. възвърна своя облик

Събитията потвърждават, че нито една държава или даже група страни не притежават ресурс, достатъчен за решаване на международните проблеми чрез налагане на своята воля над другите

/ брой: 294

visibility 3407

Петър Куцаров
д-р на историческите науки, дипломат от кариерата

Изминалата година беше необикновено сложна за световната и европейска дипломация. Основната причина за това е, че през последните години се натрупаха редица негативни елементи в международните отношения: подкопаване на международното право, нарушаване на основни принципи на устава на ООН, намеса във вътрешните работи на суверенни държави, в т.ч. и чрез интернет, поддръжка на незаконно създадени образувания на територията на суверенни държави.
Първото и най-важното събитие през 2013 г. е    
победата на мира над войната

Светът прие предложението на Путин за Сирия и световната общественост въздъхна успокоена. Нека да не забравяме, че в тази борба за мирно разрешаване на проблема беше задействан и Ватикана. Когато групата на Г-20 заседаваше в Петербург, папа Франциск призова света да се моли за мир в Сирия и света. Руското предложение срещна одобрение и се възприе ефектно, защото обещава разрешаването на кризата с избягването на нежеланата от никого война. При това, без САЩ да загубят съществена част от авторитета си. Оказа се, че дипломацията е необходима, че за разрешаването на конфликта в Сирия, в който са замесени световни и регионални сили, които дирят сериозен изход от задънената улица, са нужни професионалисти. И това са дипломатите-професионалисти, които да обмислят и предвидят всички подробности, тъй като доверието между страните е нарушено.


Сирийската криза се отличава от предишните събития от т.нар. Арабска пролет с това, че тя затваря една глава в системата на международните отношения. Започналото мирно разрешаване на кризата в Сирия и на ситуацията в Иран са предвестник за възраждане на истинския облик на дипломацията. Докато по време на нападението над Сърбия и Либия дипломацията се бе свряла под сянката на силата, рушеше се устройството на установената международна система, то през 2013 година тя зае полагащото й се място в системата на международните отношения. Инициативата безспорно принадлежи на руската дипломация, колкото и със скърцане на зъби Западът да не иска да признае това. Заслуга, разбира се, има и американската дипломация, която осъзна, че избраният силов път води до загуба на влияние в света. Стигна се дотам да се създават коалиции на желаещи за нападение на Ирак и Либия, да не се желаят силови действия и намеса във вътрешните работи на отделни страни, до отдръпване на европейските съюзници от САЩ. Даже американският президент се почувства неудобно: призоваваше да бъде наказано злото, а до него застана единствено Англия.


В тези условия се появи американската формулировка за хуманитарната интервенция като синоним на "справедлива" война. Желаещите да помагат се ограничаваха с логистична поддръжка на различни противници на съответния режим. Дипломатическата задача, която сега решават Русия и Америка в лицето на външните министри, е нова. "От това как ще се разреши сирийската криза, подчерта руският министър, ще зависи до голяма степен моделът на реагиране на международната общност на вътрешнодържавни конфликти в бъдеще". Светът навлиза в преходен период, отбелязващ началото на поредна фаза на развитие, на

нова историческа епоха

заяви Лавров в Брюксел. Защото събитията от последните години потвърждават факта, че нито една държава или даже група страни не притежават ресурс, достатъчен за решаване на международните проблеми чрез налагане на своята воля над другите. Държавният секретар на САЩ отбеляза във връзка с решението за унищожаване на химическото оръжие на Сирия: "Резолюцията на СС на ООН показа, че дипломацията е достатъчно силна, за да унищожи най-страшното оръжие на войната". Известните американски дипломати Пикеринг и Пайфер считат, че съвместната работа на Америка и Русия за унищожаване на сирийското химическо оръжие ще подтикне положителното развитие на руско-американските отношения. А това ще доведе до разрешаване на редица други конфликти. Още повече, че се засилва и духовната дипломация на Светия престол и на Руската православна църква.


Другото значимо събитие е започналата победа на разума над подслушването. Играта с младия американец не е завършила и никой от сериозните експерти, познавачи и коментатори не допуска, че Сноудън случайно се оказа на територията на Русия. Тя, Русия, изглежда приключи с периода на съсредоточаване - историческото й развитие сочи, че тя сравнително бързо възстановява своя потенциал след периоди на кризи и президентът Путин показва как може да бъде увеличен престижът на държавата.
На следващо място се нарежда продължаващата борба за Украйна. Дали това е ход на Путин, или Русия се придържа към договорката да не се засягат нейните интереси и влияние в региона на бившия СССР? Има и други въпроси: Кой е виновен,  че ЕС губи Украйна? Дали европейските чиновници не могат да отговорят на манипулациите на Кремъл или това е хитруване на Янукович?
Факт е обаче, че нито един от най-добрите политици на Европа като Меркел и Барозу не направиха сериозни усилия, за да спечелят битката за Украйна. Във всеки случай това е

много сериозен удар

по външната политика на ЕС, ако той въобще има такава в лицето на английската баронеса. А според авторитетното немско списание "Шпигел", това е фиаско на политиката "Източно партньорство" на Евросъюза след неуспеха с Белорусия и Армения. На този етап пропада изпълнението на задачата за ограничаване на влиянието на Русия и разширяване на геополитическото влияние на ЕС върху части не само на СССР, но и на бившата руска империя. А може би истината е, че Янукович избра милиардите на Русия пред милионите на Европа, руския газ пред обещаната от ЕС диверсификация през Словакия. Реалността остава: рецесията в Украйна натиска Янукович, а той, наред с всичко друго, мисли и за повторно избиране през 2015 година.
Оценката за дипломацията през 2013 г. се побира в едно изречение - дипломацията си възвърна облика и доказа, че е способна да решава по дипломатически път сложни международни проблеми. За съжаление българската дипломация остана встрани (ако не и на страната на сирийската опозиция) от общите усилия и не можа да намери своето място в решаването на важни световни и регионални проблеми. Нейният образ, като и образът на дипломацията на ЕС, остана напълно безличен и незрим.
2014 година, по всяка вероятност, ще бъде година на голямата дипломация. В основата й ще бъдат Америка и Русия, но от еднополюсния модел няма да се премине пак към двуполюсния. Светът и дипломацията се променят,

стават многополюсни

появяват се нови играчи на международната и регионална сцена. Защото Америка се убеди, че да се управлява светът еднолично е просто невъзможно. Времето на простите решения приключи, усложнените международни отношения изискват голямо дипломатическо изкуство. Но Китай, както и преди, желае да остава в сянка. Новите значими играчи, Индия и Бразилия, не са се приспособили все още към нарасналата си роля. А Европа, за съжаление, въпреки уж общата външна политика, не е единна. В случая със Сирия важните регионални играчи като Турция и Саудитска Арабия са пряко замесени в конфликта и не искат да надскочат собствените си интереси. Затова главната линия на международните отношения ще преминава по оста Москва-Вашингтон и най-важните последващи решения ще се определят от Белия дом и Кремъл.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1052

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1026

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1016

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1086

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1022

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1090

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 967

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1089

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1050

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1045

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 994

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ