"Дървесните хора" живеят в Горния свят

Земята е пъкъл, в който дебнат опасности и може да се живее само по дърветата и по цветята. На твърдата повърхност се захвърлят престъпниците, а праведните остават да обитават Горния свят в постоянен страх от изгонване. За този нереален живот на друга планета, обитавана от наследници на човека, разказва в книгата си "Новозавладените звезди" фантастът Джеймс Блиш. В същото време в настоящето, и то на Земята някои хора все още отказват да слязат от Горния свят, за да живеят... в "ада".



Те са наречени "дървесни хора" и екзотичният им начин на живот ги е превърнал в част от туристическите маршрути на екскурзианти от цял свят. Племената коровай и комбай населяват басейна на река Браза в индонезийската част на остров Папуа. За да се опазят от опасни животни и от опостушителни наводнения, те издигат своите къщи по върховете на дърветата! Колиби, направени от клони, покрити с листа и мъх, стърчат на височина от 20-30 метра и са традиционна гледка на далечния остров. Те се обитават от 3000 членове на непознатото доскоро племе коровай. Необичайният свят на тези диваци е напълно непознат до 70-те години на миналия век. Нито коровай, нито останалата част на човечеството подозират за съществуването на другите. За племето единственият знак за наличието на цивилизация са често прелитащите самолети, които всяват паника.
Холандски мисионери са първите хора, постигнали продължителен контакт с коровай. Нужно е обаче цяло десетилетие преди любопитните да влязат в чудния затворен свят на тази част от Папуа. Интересът към "дървесните" хора все повече се засилва, докато през 90-те години на ХХ век селото на коровай става част от туристическите маршрути. Така след като светът открива племето и го превръща в атракция, и племето открива как да печели от света.
Местните жители си осигуряват постоянен паричен доход от работа с туроператорски фирми. И днес много от тях предлагат експедиции до местообитанията на племето, които включват 5-6 часови преходи. Ентусиастите трябва да са готови да се спускат по стръмни глинени склонове, да преминават реки със салове, нестабилни лодки или по висящи мостове.
 
Канибализмът се оказва измислица

През годините на изучаване на племето се появяват и съмнителни теории за начина му на живот. За да се засилят мистериите за коровай, се разпространява твърдението, че племето практикува... канибализъм! Филмов екип дори прави предаване за човекоядството като форма на наказателно правосъдие сред членовете на коровай. Последните данни обаче показват: някои кланове са принудени да потвърдят, че този мит все още е активна практика само за да бъде насърчен туризмът в района.
Всъщност няма никакви преки доказателства, че коровай са човекоядци. Те продължават да живеят изолирани и по начин, утвърден преди стотици години. По-голямата част от клановете на коровай са разделени в обособена територия от три къщи. Племето преживява основно чрез лов и риболов. То вярва в различни божества, като най-важни са духовете на предците. Диваците имат извънредно богата традиция в митовете, народните приказки и пословици. Въпреки че за дълго време коровай са смятани за изключително устойчиви на религиозен натиск, до края на 90-те години все пак се появяват първите новопокръстени християни в племето.

Прасето - свещено животно, но и валута

Комбай са второто оцеляло племе, което също още обитава дърветата. Подобно на съседите си от коровай, те издигат къщите си на високи дървета. Тези диваци официално жертват живи същества, но не хора, а прасета. Въпреки че са свещени животни, прасетата често са убивани със сложни ритуали, като се прострелват с няколко стрели едновременно, за да не се мъчат. Прасетата се потапят в близката река, а на жените не е позволено да наблюдават жертвоприношението. Никой няма право да се къпе в реката, в която е пролята кръвта на животното.
Прасетата са и своеобразната валута на племето. Ако съпругата на човек от комбай умре, семейството на жената може да поиска прасета като компенсация.
Комбай също така вярват в зли духове, наречени суанги, които могат да поглъщат човешката душа. В определени райони на селата им никой няма право да издига къщи и да се заселва, тъй като са обитавани от духове, гласи друго вярване на комбай.
Днес племето се състои едва от 4000 души, които се събират в кланове. Те имат сходни културни традиции с коровай, но говорят различни езици. Храната си осигуряват с лов на прасета и други горски животни, риболов, също така ядат ларви на бръмбари, растения. Те опаковат месото си в листа и го задушават върху големи камъни. Комбай често използват малки кучета, които проследяват дивите животни. Риболовът пък се осъществява чрез изграждане на малък язовир в реката. В него се потапят отровни корени и така рибата лесно се улавя.
Иначе комбай са гостоприемни - те черпят гостите си със саго - нишесте, извлечено от палмови стъбла. Но за да ви нахранят с ларви от дървото, трябва да сте поканени. По традиция всички непознати се посрещат от въоръжени мъже и са принудени да докажат, че идват с мир.