16 Ноември 2024събота14:16 ч.

Четвърт милион като пари за детско джобче

Сериозен дефект, свързан със "закона Кушлев", е, че в него не е залегнал като основен принципът за "възстановителното правосъдие"

/ брой: 12

автор:Славчо Кънчев

visibility 3792


"Да се отстрани правото или да се допусне само едно право са две опасни крайности."
Блез Паскал (1623-1662 г.) - френски математик, физик и философ

През септември м. г. омбудсманът Константин Пенчев внесе във Върховния касационен съд искане за тълкуване на Закона за изземване в полза на държавата на имущество, придобито по престъпен начин, или т.нар. "закон Кушлев". Основният въпрос, поставен от омбудсмана, е дали се налага установяването на връзка между престъпната дейност и имуществото, чиято конфискация се иска. Или всяко имущество, без законен източник на доходи за придобиването му, може да бъде отнето в полза на държавата.

Съдебната практика

до септември м. г. беше противоречива: част от съдилищата не търсеха връзка и при осъдителна присъда директно конфискуваха наред всичкото налично имущество, надхвърлящо праговата стойност от 60 000 лв., ако не са представени доказателства за законен произход на средствата за придобиването му.
Други съдебни състави в решенията си по аналогични случаи изразяваха схващането си, че чрез подобен подход се предпоставя валидност на прословутата Глава Трета от Закона за собствеността на гражданите, влязъл в сила преди 10 ноември 1989 г., който предвиждаше конфискация на незаконно забогатели. Той биваше прилаган дори и спрямо мнозина занаятчии, работили в "сивия сектор". Ето защо някои от магистратите при разглеждане на казуси по "закона Кушлев" изискваха да бъде доказано, че парите са натрупани точно от извършеното престъпление, за да постановят конфискация.
Всъщност с тълкувателното си решение ВКС ще легитимира чий интерес защитава с приоритет - този на държавата или на престъпниците, осъдени с влязла в сила присъда. Обсегът на влияние на това тълкувателно решение на практика се разпростира само върху конфискацията по "закона Кушлев", който изискваше да е налице влязло в сила решение на съда, за да бъде стартирана конфискация. Това е и едната от двете съществени разлики с приетия по времето на управлението на ГЕРБ нов нормативен акт, според който за конфискация осъждане вече не е нужно. Втората разлика е в изрично записаното в понастоящем действащия закон, че връзка между престъпление и имущество вече няма да се търси.
Несъмнено Върховният касационен съд ще постанови въпросното тълкувателно решение. Като и тук е валидна мисълта на Волтер, че "Законите трябва да бъдат ясни и точно определени; когато се нуждаят от тълкуване, законите се покваряват лесно".
Не тълкуването в една или друга посока на казуса обаче е същността на проблема. Основният дефект на описаното съдопроизводство, свързано със "закона Кушлев", е, че в него не е залегнал като основен принципът за "възстановителното правосъдие".
Традиционната съдебна система в частта й, която третира извършени престъпления, бива наричана ту "наказателна", ту бива назовавана "легистка"**. Тя наистина е наказателна, защото при нея възмездието и наказанието се явяват основно средство за борба с престъпниците. Действа на базата на принципите за неотвратимост на възмездието и ефективност на наказанието. Резултатно да функционира и да се усъвършенства тя може единствено по тези линии. "Легистко" държавното правораздаване бива наричано поради това, че институцията на правосъдието действа на основата на закона. Неговите решения изхождат от "буква на закона", строго фиксираните материални и процесуални правови норми, юридически кодекси и прецедентни решения.

Принципът за подчиненост

на действията и решенията на съда спрямо законите е голямо постижение на цивилизованото правосъдие. Не без основание той бива преценяван като гаранция срещу произвола, субективизма, несправедливостта при разглеждането на спорове и конфликти.
Но монетата има две страни, както казала едната на другата. Това важи и за принципа за върховенството на закона. Съвременният човек толкова силно е проникнат от официалната, тоест държавната идеология на правосъдието, че не забелязва как реалният, "живият конфликт", всеобхватно бива подменен в съда от юридически формули и абстрактни схеми.
Какво представлява престъплението в неговия истински, натурален израз, ако не конфликт между две страни? Едната от които - престъпникът, е причинила вреда на другата - в случая цялото общество.
Именно затова понастоящем действащият закон - приет и по настояване от Брюксел - е едно приближение към "възстановителното правосъдие". Но срокът за действие назад във времето е твърде кратък - десет години. Понеже дава възможност за формулиране на задача за решаване от страна на престъпника, с която той - макар и трудно - би могъл да се справи:

по какъв начин да укрива

десет години незаконно придобито имущество.
Ето как чрез сега действащите законови положения се изпразва от неговото реално съдържание конфликтът "индивид с незаконно облагодетелстване - общество". По тази причина тук не е целесъобразно да бъде прилаган принципът на наказателното производство за съществуване на давност. От една страна - поради неоспоримото обстоятелство, че когато давността е изтекла, щетата, нанесена на обществото, остава необезвъзмездена. Тоест няма да е налице действие на "възстановително съдопроизводство". Понеже незаконно обогатилият се индивид ще е съумял ловко да се възползва от "вратичката" за давност в закона.
Възможно ли е обществото да остави без реакция поведението на отделни негови членове, които го ощетяват?
И понастоящем в речниковия фонд на ескимоското племе инуит съществува думата "кунлангета". Тя означава "човек, чийто ум знае какво да прави, но не го върши". Психиатричният антрополог Джейн М. Мърфи пише, че в северозападна Аляска кунлангета може да бъде използвана за "човек, който например многократно лъже, мами и краде неща, и не ходи на лов, а когато другите мъже са извън селото, се възползва сексуално от много жени". Ескимосите инуит мълчаливо приемат, че кунлангета е неизлечимо. Следователно, според Дж. Мърфи, традиционният подход на инуит към такъв човек е да настояват той да отиде на лов, а след това - при отсъствие на свидетели - да бъде бутнат от леда във водата.
Е, ние няма да постъпваме като инуитите спрямо сънародниците ни, които се обогатяват незаконно. Все пак самото присвоено имущество е наложително

да си го получим обратно

До лев и без значение преди колко години обществото е било ощетено. Понеже кунлангета в бяло-зелено-червено трико не е свещена крава в Индия, а закононарушител в България.
Силен довод в полза на действието на такова възстановително съдопроизводство е, че от дълги години нашата страна заема твърде незавидни места в съответните класации за корупция. Пък е добре известно, че точно корупционните практики пораждат немалко от незаконните собствености. При положение, че е голяма вероятността да бъде иззето имуществото, придобито чрез корупционни схеми, това до голяма степен би демотивирало склонните да се обогатяват чрез "сребърни аргументи", тоест подкупи.
Големият проблем обаче, който при сега действащия Закон за изземване в полза на държавата на собственост, придобита по незаконен начин, създава по пътя към обезвъзмездяване на ощетеното общество, е наложената граница от 250 000 лв., под която конфискацията на имоти е невъзможна, дори при липса на доказателства за законен произход на средствата, с които са купени...

Твърде нелицеприятни въпроси

поражда неуместното - от гледна точка на обществения интерес - благоразположение на депутатите, гласували закона. Като че ли за тях сумата четвърт милион лева влиза в категорията пари за "детско джобче", с които хлапето да си напазарува дъвки, балончета, някой и друг хот-дог, и - дано! - му останат левчета за входен билет в Зоологическата градина.
Ако екстраполираме сумата 250 000 лева върху всички пълнолетни български граждани, тоест предположим, че всеки от тях е придобил по незаконен път имущество за горепосочената сума, то получаваме общо над 1500 милиарда лева. Настоящият ни брутен вътрешен продукт за повече от 20 години. Още един основателен довод за нереалността на посочената в закона долна граница от 250 000 лв.
Най-обезпокоителното в актуалната ситуация е, че липсва каквото и да е декларирано намерение от страна на сегашното парламентарно мнозинство да бъдат извършени наложителните промени в закона. И той да се превърне в плавен, безотказен и всеобхватен механизъм за изземване в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
** - от legis (лат.) - закон
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ