Дарителството у нас

                                          
Стори добро - да намериш зло!
(Българска пословица)

Аналогична пословица у други народи май няма. Другите твърдят, че ако сториш добро, ще намериш добро. Казват "помогни на съседа, за да помогне и той на теб!" Е, специално за съседа пък ние знаем какво желаем на Вуте.
Гледам скулптурите на Евлоги и Христо Георгиеви край централния вход на СУ "Климент Охридски" и си мисля къде ли и какъв ли щеше да бъде сега университетът, ако не съществуваше тяхното дарение? И на дарителите им е отдадена заслужена почит, увековечили са ги да стоят завинаги тук като почетен караул.
Дарителството си е стара традиция у нас и на Балканите. Тръгне ли човек из планините например, среща каптирани изворчета в каменни чешми, дървени пейки под орехови и дъбови дървета, корита за водопой на животните, заслони, предпазващи пътниците от дъжд. Едни от чешмите имат надписи от самите дарители, други са анонимни, но народът ги е назовал на тяхно име. Църквите и параклисите са построени главно с дарения. Дарителите са наричани ктитори и на някои от тях освен имената им, понякога биват изографисани и портретите.
Дарителството е разпространено и в другите страни. Сядам на пейка край река Темза например, монтирана по южния крайбрежен булевард на Лондон и виждам бронзова табелка: "Тази пейка е дарена от ..." . Следва името на дарителя, датата на дарението и евентуално поводът, за който да напомня пейката. В лондонските паркове може да срещнете табелки и покрай някои дървета. Засадени от някого по определен повод. Табелката стои там с десетилетия - няма кой да я занесе в пункта за вторични суровини. Замислям се

колко ли време би се задържала

в България бронзовата табелка? Или ще постъпи в някой пункт за вторични суровини още през следващите дни, или някой завистлив "приятел" ще я унищожи.
С течение на времето, като че ли в България тенденциите не са към толериране на благодарностите. Откъдето и интересът към дарителството запада все повече и повече. Заключенията ми, разбира се, са от мои лични впечатления и бих се радвал много, ако не съм прав. Повод за тези мои мисли ми даде видът на дарителски надпис в Градската градина на Пловдив край чешма в детския кът, дарена от известната телевизионна и радиоводеща Стефи Стаменова. Надписът, не само че е опитвано да бъде изтрит, но с флумастер и боя са отправени нецензурни пожелания към дарителката.
Много пъти съм си мислил и аз да изградя чешма или монтирам пейка на някакво подходящо място в родния ми край. Но виждайки как злосторници унищожават подобни дарения, без някой да им потърси отговорност, премислям и се отказвам. Дарил съм стотина книги в една от най-големите и известни световни библиотеки - Британската библиотека в Лондон. Освен документа за дарението получавам оттам и благодарствени писма, а имената на всеки дарител се записвали в картотека на дарителите. Независимо от големината и ценността на дарението.
В България, в няколко училища, читалища и детски заведения съм дарявал аудио- и видеотехника, книги, дрехи и играчки. С изключение на домакина или човека, който ги е приемал от мен,

 никой друг не разбира

че съм направил подобни дарения. И след време установявам, че някои от дарените вещи са изчезнали, все едно че съм ги подарил лично на приемащия. Подобни истории ми разказа наскоро при един разговор и световноизвестния колекционер на картини княз Никита Лобанов-Ростовски. А именно, че дарени от него картини в Русия, Украйна и България също изчезвали. Но повече ме впечатлява друго - подозрителният поглед, с който ме посрещат след това в учрежденията, които съм надарявал. Вместо с израз на благодарност, започват да ме гледат като извънземен. Осведомените навярно си мислят: "Тоя дали не идва сега да провери къде се намира неговото дарение?" Човечен бива погледът им само ако видят, че отново нося нещо за даряване.
Десетки монети, керамични отломки и други археологически находки бях дарил преди две-три десетилетия на Асеновградския музей. Никакви документи не ми дадоха тогава и не съм сигурен дали може нещо да се намери сега от тях. Обикновено от всяка новоиздадена моя книга дарявам по няколко бройки на асеновградските библиотеки и на библиотеките в кварталите Горни и Долни Воден, където съм израснал. Какво беше учудването ми обаче, когато установих, че повечето бройки от моите книги били изчезнали.

 Откраднали ги посетители

читатели. В някои от тези библиотеки дарявам втори и трети път от първата ми краеведческа книга "Воден през вековете". Библиотекарките се опитват да ме зарадват с комплимента, че крадат моята книга, защото била ценна по съдържание и добре написана, за разлика от други подобни. Може и да имат право, но аз повече отдавам тези деяния на някои други "човешки качества".
И да завърша това, с което започнах. Не си мислете, че дарението на Евлоги Георгиев за строителството на Софийския университет е минало без проблеми. Макар, че той приживе, а след смъртта и чрез завещанието си дарява на Родината милиони левове в пари и сгради, българското правителство води съдебни дела в продължение на много години за оспорване завещанието му. Оспорването е започнало от вуйчото, който не получил онова, на което се надявал, а управляващите вместо да го стопират - включили се в играта му. Двама професори по гражданско право в Парижкия университет писали по този повод: "Как е възможна подобна лудост от едно правителство?"
Чета писмото на Евлоги Георгиев до княз Фердинанд от 31 януари 1896 г.

"Господарю,
. . . избавлението на народа ни от турското робство, победата на съединението, спечелена в Сливница и Пирот, са такива събития, каквито друго поколение българи едва ли ще види някога.
. . . за памет на тия събития, аз реших да принеса на олтаря на Отечеството едно пожертвувание за въздигане здание на Първия Български Университет, дето да се славят тия дела и да се учат бъдещите поколения, как да ценят, да пазят и оползотворяват благата, с които България се ощастливи в наше време.
За тая цел аз подарявам:
1. Моето празно място от около 10 200 четвъртити метра, находяще се в София, булевард Фердинанд, върху които да се построи университетът.
2. Една сума в размер до 800 000 (осемстотин хиляди лева), които софийското ми заведение ще да изплаща постепенно в разстояние на пет години, в който срок зданието на университета ще трябва да се построи."

Князът веднага отговорил с благодарствена телеграма. Благодарствени телеграми и адреси изпратили и тогавашният министър на народното просвещение К. Величков, както и Академичният съвет при Висшето училище. Поради заведени съдебни дела обаче вместо през следващите пет години, каквото е желанието на дарителя, строителството на сградата на Софийския университет започва чак през 1911 г., като след време отново е спряно поради продължаващото оспорване на волята му. Така ректоратът е завършен едва през 1934 г.
Според статистиките

40% от британците

участват в благотворителни дейности поне веднъж в годината. Освен в събирането на средства, вещи и храни за бедни африкански страни от религиозни и специализирани заведения и организации, на много места из Лондон ще видите контейнери, където можете да оставите запазени дрехи, обувки, детски играчки и други предмети.
Като частен случай на дарителство бих споделил няколко думи и за безплатния труд в полза на обществото. Така наречените Ленински съботници за почистване на околната среда, за залесяване или по друг някакъв повод останаха като спомен от тоталитарното ни минало. Младежките и студентски бригади за строителство на пътища, язовири и електростанции - също. Наскоро обаче в Британската библиотека попаднах на брошура, в която група английски младежи, участвали в подобна бригада в България, възторжено споделят своите впечатления и опит. Те участвали в строителството на язовир "Копринка" край Казанлък и Георги Димитров ги бил приел на специална среща в София. Брошурата е богато илюстрирана със снимки от ежедневния трудов процес, забавленията през свободното време, срещата им с Димитров и красивата българска природа.
И тогава, и сега,

доброволният безплатен труд

е изключително популярен и уважаван в Англия. Почти всички продавачки в магазините за  употребявани дрехи и вещи например работят без заплащане. Те обикновено са пенсионерки, но има и такива, които отделят от свободното си време за подобна дейност. А в така наречените Бюра за помощ на гражданите, безплатно работят в определени дни и часове известни и авторитетни адвокати и юристи. Можете ли да си представите български адвокат да се заеме доброволно с безплатна помощ на гражданите? Та в Пловдив съседът ми адвокат дори в най-обикновен разговор понякога се замисля и казва: "Ааа, на този въпрос отговарям само срещу заплащане!"
Дарителството и доброволният труд в полза на обществото трябва всячески да се поощряват и уважават. Това са едни от най-драгоценните жалони за правилното възпитание на бъдещите поколения.


Метални табелки (най-често от бронз) информират за повода на дарението и името на дарителя


Табелката край това дърво стои непокътната повече от половин век



Илюстрация от брошурата, в която британски младежи разказват за участието си в строителството на язовир "Копринка"