Бащиния

В ония години, за които днешните управници говорят с повече ненавист, отколкото може да побере човешката душа, мислехме, че сме се нагледали на какво ли не. Годините и повсеместната политика на оплюване и анти не направиха нищо друго, освен да озлобят вече озлобените от безпомощност, безпаричие и още доста "без-" хора. Днешните властници обаче надминават всякакви представи за самоуправство, безпардонност и наглост.
В Стара Загора незнайно как, заради областния управител се оказала блокирана цяла улица. Пред кооперацията на Йордан Николов, в която живеел и зам.-кметът по строителството на града, някой, явно по тайна доба и без санкцията на когото и да било, е поставил огромна табела, забраняваща паркирането. Да беше капка в морето, да подминем. Но тенденцията е повече от обезпокоителна.
Преди година и няколко месеца един друг областен управител, явно опиянен от съприкосновението с властта, си загради тротоар на главната улица в Созопол.
Още по-рано, твърде скоро след парламентарните избори през 2009-а, кметицата на един град си сложи самолет в квартала. Месеци след това, за да бъде замазан управленският размах, помпозно бе рекламирано провеждането на авиофестивал "Добруджа от птичи поглед".
Това са примери от три средни по големина български града. Какво ли става в малките градчета и селца? Където новите властници градят луксозни къщи с басейни от дарения. Където довчерашни секретарки и библиотекарки разхождат тоалети от престижни европейски столици. Където неуспели в миналото "доказани професионалисти" управляват със замах и продават с размах държавно имущество за милиони. Където довчерашни хипита, набързо завършили "престижни", но дълбоко неизвестни, учебни заведения извън страната, бродират нови "калинки"... Където верноподаниците Му претворяват в дела партийната линия, стил и маниер на управление. Доколкото изобщо има такива.
Има. Започнаха плахо и нескопосано, твърде неопитно и по терлички. С дребни лобистки поправчици в закони и закончета. Натрупаха опит някак изведнъж. Лицата на партията дотолкова изнагляха, че се превърнаха в мерни единици. За наглост. С шест апартамента от нищото. С тлъсти хонорари от консултантски договори. Със сделки без конфликт на интереси със себе си. С мераци за продажба на оцелялото след предишното хищническо разграбване. Тук - колче, там - оградка, на другия ъгъл - парцелче, на отсрещния тротоар - бакалийка. Парцелират ли парцелират, грабят и овладяват. Все едно им е бащиния. Само дето милост нямат. Но имат наглостта да кажат, че градят България. Така е - превърнаха наглостта в добродетел, а поста - в средство за притежаването й.