Аз пък ще ви кажа: Образователната ни система е отлична!
/ брой: 214
Петър Попов
Около началото на учебната година със съседа Панчо винаги говорим за образователната ни система. Вълнува ни тази тема, понеже моят внук Красимирчо и неговият внук Гошко са в седми клас и това някак си ни сближава.
- Не харесвам аз обучението, което провеждат в училище - споделя гневно съседът. - Внукът ще го правим посланик един ден, така са решили майка му и татко му. А сега го карат да учи и химия, и физика! За какво са му!? Като че ли, когато си връчва акредитивните писма един ден, ще искат да им рецитира Менделеевата таблица! Излишни работи! Така, като си пълни Гошко главата с ненужни формули и сметки, няма да може да наблегне на английския, защото за един посланик този език е много важен. За какво му е на внука и математика? На него математика не му трябва и само ни разстройва с двойките, които получава по този предмет. А за българския език да не говорим. Той му е най-излишен. Посланик някъде по света на български говори ли? И ще разбере ли някой, че Гошко не знае какво е пълен член и къде да слага запетайки. Ами че и аз не знам, а съм най-добрият тапицер в града!
На това място прекъсвам съседа, за да се намеся и да защитя нашата образователна система:
- Аз пък съм доволен от това, как се развива нашия Красимирчо в училище и смятам, че образованието ни е добро. До миналата година не бях доволен, но вече съм с променено мнение. Миналата година Красимирчо много учеше и само шестици носеше. Но всеки ден се прибираше бит от другарчетата си. Защо ли? Ами защото всичко знаел по отделните предмети, но не подсказвал на другите. Писна ми да му превързваме с майка му пукнатата глава и го преместихме в друго училище. Попадна на златни деца в новия клас. Сега детето си учи и никое от другарчетата му, повече момчета, не искат да им подсказва. По време на час децата си пиели бира, играели си на игри с джиесемите или направо бягали от час. Пълно спокойствие! Възпитани деца. Значи имало как да се създаде спокойна и творческа атмосфера в училище...
Аверът ме гледа критично, маха с ръка и си тръгва. Пак не успях да го убедя, че образователната ни система е добра.