Жолдак отново

Известният театрален режисьор Андрей Жолдак отново е в България. Във вторник той изнесе лекция, съпроводена с видеопрожекция и фотоизложба по негови спектакли, за своята теория за театъра, наречена "Слънцето в очите на Прометей", пред български и чужди участници в международния фестивал Есенни театрални срещи в Пазарджик. (На 7 ноември от 14 ч. тази лекция и разговор с режисьора ще се състоят в аулата на НАТФИЗ - ул. "Стефан Караджа" 20 в София.) Представен беше от Василка Бумбарова, която го нарича "една от емблемите на новия европейски театър", в разговора участва и Тита Димова, авторка на сценографията и костюмите в редица от неговите шумни постановки.
В последните години семейството му живее в Берлин, а той работи за европейски и руски театри. У нас Андрей Жолдак стана известен след представянето на своя спектакъл "Женитба" по Гогол на "Сцена на кръстопът" в Пловдив през 2001 г. и две години по-късно на "Варненско лято" той показа спектакъла си "Хамлет. Сънища". По думите на Василка Бумбарова за години напред са продадени билетите за спектакъла му "Анна Каренина" в театъра на финландския град Турку. 
Нестандартен, ексцентричен и поради това недолюбван в родната си Украйна, където е била забранена постановката му на "Ромео и Жулиета" в Харковския театър "Тарас Шевченко", ръководен от него в продължение на няколко години, днес Андрей Жолдак изглежда поукротен, но преизпълнен с планове и надежди за бъдещето. Радикалната му теория за театъра, почиваща на неговия театрален опит, тежнеещ към визуалното и ефектните образни решения, явно е претърпяла някои корекции.
До неотдавна Жолдак отрежда(ше) доста необичайно място и функции на текста и на актьора - известен е със заканата си да "убие" лошия актьор, в спектаклите му от авторовия текст остават не повече от няколко реплики. Спектакълът за него никога не е илюстрация на пиесата. Днес той пак казва, че театърът е сражение, театърът е борба, настоява за кодирането и знаците, без които не може съвременният театър, но неизменно добавя, че обича актьорите. "Актьорите са последните ангели, обитаващи земята." Разбира се, не тези, които са гъсеница, а тези, които имат гръбнак. Актьорът е шаман, ако е добър, той може да въздейства върху града, държавата, човечеството, твърди Жолдак. Такива актьори той нарича "квантови", актьори-съдба.
Само преди месец последният му спектакъл по поемата на Венедикт Ерофеев "Москва-Петушки" с големия литовски актьор Владас Багдонас (грандиозен актьор от театъра на Някрошюс) беше една от сензациите на фестивала "Балтийский дом" в Санкт Петербург. Да припомним, че актрисата Мария Миронова, дъщеря на големия Андрей Миронов, за ролята си на Федра в спектакъла на Жолдак получи "Златна маска" през 2007 г. Тя играе и в неговите спектакли "Чайка" и "Кармен".
На Андрей Жолдак му предстои да постави в Германия "Идиот" по Ф. М Достоевски, а в Швеция - "Вуйчо Ваньо" по Чехов. Вероятно пак ще бъдат необичайни, предизвикателни. И вероятно отново до него ще бъде българската сценографка Тита Димова. Всъщност връзката между тях е направил известният български художник Кольо Карамфилов, който работи върху сценографията на прочутите спектакли на Жолдак "Чайка" и "Хамлет. Сънища". Във Франция се подготвя тритомник с неговата теория за театъра на френски и румънски, който след това ще бъде преведен на руски и украински.

Откритието Ирина Евдокимова

Спектакълът "Никой" по повестта на Нина Берберова "Акомпаняторката" се играе в московския театър "Арт-гнездо" и по света от 2005 г. И винаги с неизменен успех. За това говорят и многобройните му отличия в Русия и извън нея. Спектакълът е винаги в десятката на най-добрите московски представления. А успехът се дължи на великолепната актриса и певица Ирина Евдокимова - това е неин моноспектакъл, и на режисьора Владимир Михелсон. В Пазарджик се представи във втората вечер от Есенните театрални срещи.
Актрисата, която е играла при Кама Гинкас, Хенриета Яновска, Валерий Фокин и Пьотр Фоменко, е завършила актьорския факултет на ГМУ "Гнесини". "Никой" е представление за доброто и злото, за любовта и ненавистта и за всеразрушаващата завист. Акомпаняторката, която от жалост е взела като своя компаньонка известна певица, й отмъщава за любовта и ласката. В класическата традиция това би бил монолог за разкаянието. Но във века на модернизма разказът за най-лошата постъпка в живота се превръща в ария на гордостта, на убедеността. В играта на актрисата се втурва музиката на Бах, Моцарт, Чайковски, Шостакович, Равел, Шнитке. Прозата органично се превръща във вокал. Ирина Евдокимова с лекота се превъплъщава от обикновено момиче в прекрасна прима и после във всички персонажи на повестта. Тя действително е всички и едновременно НИКОЙ, както пише руската критика.