Вот за промяна
/ брой: 106
Промяната започва сега, отсече новият държавен глава Франсоа Оланд, който обеща да е президент на всички французи без изключение. Далеч от образа на арогантния приятел на елитите Саркози, той обяви, че френската мечта се нарича прогрес. А светлото бъдеще с данъчна и социална справедливост и равни възможности се е родило на 6-ти май - една велика дата за страната му, ново начало за Европа и нова надежда за света.
Оптимистичният тон обаче се съчетава с множество въпросителни. Има ли бъдеще мечтаното и крайно необходимо ново, което той сърдечно обеща на сънародниците си и дори на онези, които не го възнаградиха с гласа си? Новото начало вече е факт. В неделя "Г-н Нормален" се трансформира в звезда, а това не се дължеше на ликуващите тълпи и изборното опиянение. Причината е, че тези президентски избори бяха едни от най-вълнуващите в съвременната история на Франция. Не заради букета с червени рози и акордеонното "La vie en rose" на митинга в Тюл, а според ценностните и институционални измерения на демократичната република - с малка разлика между претендентите и изключително висока избирателна активност.
Изборът на Оланд даде заявка за належащи промени и реорганизация, но смирено той помоли да съдят за постиженията му според справедливостта и направеното за младите. А всъщност Европа очаква спешни действия. Конкретен отговор на режима на строги икономии и ограничения, по чиито правила е явно, че не се живее. Мисията на Оланд е спасителна - той трябва да промени Европа и да влее сила на европейския проект с растежа, работните места и просперитета. Накратко - да му даде отговорно и устойчиво бъдеще.
В момента французите най-силно се вълнуват не от имиграцията, а от стабилизирането на икономиката, покупателната си способност и свирепата безработица. И в същото време се питат дали Оланд ще спази предизборните си обещания и по-важното - откъде ще вземе пари за реализирането им. От допълнителните 60 000 работни места в образованието през балансирането на бюджета до това как Франция ще си позволи огромния ресурс за пенсии при връщане на пенсионната възраст на 60 години. Оланд трябва да върне и рейтинга ААА, и да озапти дефицита. Надеждите му окрилиха френския народ, но ситуацията сигурно е доста по-тежка от това, което той е очаквал. И най-вероятно Оланд скоро ще трябва да приеме, че розовото бъдеще не иде тъй бързо. А след вота в Гърция и недоволните вездесъщи пазари Оланд може и да се окаже принуден да последва Меркел по жестокия и несигурен път на досегашната политика.
Изборът на Оланд е ново начало за десницата във Франция. С победата му започна битката за лидерството, от която крайнодесните се надяват да натрупат капитал. Според Марин Льо Пен, Оланд и Саркози са политически сиамски близнаци. Но сънародниците й са убедени, че Франсоа е алтернатива, чрез която страната им ще се завърне към изконните си ценности - хуманизъм и човеколюбие, към една Франция с повечко интелектуализъм, макар и понякога по-нереалистична от необходимото.