Вълшебници ли са скъпоценните камъни

Иван Беловски

Още от древността камъните и минералите с чудновати свойства са се смятали за амулети и талисмани, даряващи изцеление. Писателят А. Куприн в повестта си "Суламит" разказва за вълшебните свойства на много минерали: елмаз, лунен камък, антракс, тюркоаз, аметист, сардоникс, берилий, нефрит, яспис, хризолит, оникс и др. Сведенията за приписваните свойства на амулетите и талисманите не са плод на въображението на автора, а той ги е заимствал от древните манускрипти и ги е вложил в устата на цар Соломон - поет и мъдрец.
- Погледни, Суламит - казва цар Соломон - тези сапфири. Едни приличат по цвят на метличина сред пшеница, други - на есенно небе, трети - на море в ясно време. Това е камък на девствеността - чист и студен. При далечни и трудни пътешествия го слагат в устата за утоляване на жаждата. Той лекува проказа и лоши отоци, придава яснота на мисълта.

Описаните камъни и свойствата им съвпадат и с изброените в папируса на Еберс, намерен от археолозите в Египет.
- Който носи смарагд, него не го докосват змии и скорпиони; ако смарагд се постави пред очите на змия, от тях ще потече слуз и ще тече, докато тя ослепее. Счукан смарагд се дава на отровил се човек заедно с камилско варено мляко, за да се изпари отровата; смесен с розово масло, смарагдът лекува ухапвания от пепелянка, а разтрит с минзухар и намазан на болни очи, помага при кокоша слепота. Добре действа при кървава диария и при черна кашлица, която на практика е нелечима.
Елмазът е царят на всички скъпоценни камъни, той е твърд, чист, придава на собственика му чистота на помислите и твърдост на духа.
Гадателите, астролозите и жреците открай време се смятали за придворни лекари, доверени лица на властелините, пазители на тяхната хазна. Освен това били и летописци, оставяли писмени сведения за своята дейност. Поради това в древните хроники се срещат данни за скъпоценни камъни и минерали, изброяват се техните свойства.
Придворни лекари били Хипократ, Фалес Милетски, Уилям Джилберт, Рашид-ад-Дин, Авицена, Ел-Бируни и много други учени. Знаменитият философ Фалес Милетски подарил на дъщеря си хурка и вретено, изработени от кехлибар, и забелязал, че кехлибарът привлича вълната. Фалес подробно описал всичко.
Амулетите и талисманите се проверявали с огън и киселина. По тях драсвали със стоманени игли, счуквали ги на прах, смесвали ги с други вещества. И древните учени откривали удивителни свойства: преди да се разтопят, флуоритите започвали да светят; бисерът не се разтварял във вино, но изчезвал с кипене в оцет (оцетна киселина). При изгарянето на марказит (пирит) отделящият се дим се превръщал в бели сажди, лекуващи очни заболявания. Вода или вино, в което закалявали меч, спирало кръвотеченията.

Когато древните жени намазвали веждите и ресниците си с пръчица от антимонит, гноенето на очите им спирало. Бременните жени гълтали тебешир и вар, а по-заможните - счукан бисер.
Мидените черупки и коралите също се оказали лечебни. Такива свойства притежавали и обикновената, и глауберовата сол, оловната глеч, антимоновите препарати, битумите, глините, озокеритите и пр. Важни илачи се оказали хематитът, синият камък, охрата, стипцата, нишадърът, содата, бораксът и т.н.
Интересна е историята на магнетита - един от най-силните талисмани-изцелители. Смятали го за притежаващ магически сили, за талисман на Хермес, покровител на търговците. По-късно с този минерал се научили да правят железни магнити. Описвайки "магнатис", древните учени отбелязвали, че той "има същата способност да притегля, както кехлибарът, но го превъзхождал, защото помагал при извличането на остриета на стрели от раните, както и на железни стърготини, попаднали в стомаха".
Дълги години магнитът бил само в основата на компаса и никой не предполагал каква мощ ще придобие човечеството, когато изучи главното му свойство - магнетизма. Нужно бе откритието на Ерстед - когато се завърти магнит около проводник, възниква електрически ток. От това проницателно наблюдение израства науката, наречена "електромагнетизъм".
Изследването на редица загадъчни минерали доведе до възникването на дисциплини и понятия, до откриването на нови физически полета. При изследването на ураниевите соли възникна понятието "радиоактивност", което промени в значителна степен света и представите за него. Появи се ново поле - радиационното.
Едно е общо: от началото има точна наблюдателност на древни лекари и учени-минералози, след това на физиците и накрая прецизните измервания на загадъчните свойства на определени камъни и минерали, довели до появата на физически дисциплини, уточняващи нашите представи за строежа на веществото.
Съществуват ли в древните трактати наблюдения, още необяснени от съвременната наука?
Ал-Бируни пише, че Абу Бишър ас Сирафи бил веднъж нощем при чичо си Сарандибе и донесли камък за пръстен - червен яхонт, който той слагал върху страниците на книга, за да чете. Разказвачът се удивлявал, че това ставало в нощния здрач и че светел самият прозрачен камък, без да получава светлина, която да пада върху него от някакъв светилник.
В този разказ не се сочи дали четенето е ставало при пълен мрак, а под думата "червен яхонт" може да се разбира направо рубин, защото всички твърди скъпоценни камъни като шпинел, розовия турмалин, понякога гранат в онези стари времена се смятали за разновидност на яхонта.
В "Минералогията" на Ал-Бируни и в "Канона на лечебните науки" на Авицена се споменава за удивителни свойства на лунния камък. Той има магическо действие: ако се окачи на дърво, дървото дава повече плод, ако торбичка с лунен камък се окачи на врата на болен от епилепсия, той оздравява!
Авицена нарича този камък ал-камар, индусите - джандараканд (изливащ се във водата при лунна светлина). По повърхността на този камък при новолуние се появява бяло петно, което се увеличава със сиянието на луната, след пълнолуние гасне и изчезва, щом луната се промени. През следващото новолуние всичко започна отначало.
Днес се знаят много минерали и съединения, светещи при въздействие върху тях със светлина, топлина, реагенти, при триене, облъчване с различни лъчи. Но в трактата на Ал-Бируни се говори за червена сяра, която "нощем, докато се намира в рудника, свети на разстояние няколко фарсаха, но щом я извлекат, престава да свети".
Един фарсах е равен на около три мили, така че светенето трябва да е много силно. Червената сяра е описана заедно със субазадж като особена разновидност, наречена кибрит. В днешно време думата "кибрит" има конкретно ново значение.
Още по-загадъчни свойства има каракът - белият камък, който лесно се обработва на струг. Според стари описания, направените от него изделия приличат на слонова кост, при опипване е студен и сух, лекува перде на очите, отравяния, ако се пусне в оцет, появява се пяна. Заради тези му свойства той може да се причисли към групата на алабастрите, близък е до оникса.
 В книгата на Ал-Димиш са описани камъни (минерали), способни да притеглят не само желязото, но и златото, медта, калая, месото, космите, памука, вълната, сярата, водата, огъня, зехтина, оцета, някои растения, дори малки по размер животни! Всичко това обаче се смята за басни, измислици на маговете и жреците. Определени научни среди са на друго мнение. Според тях тези странни описания чакат да бъдат изучени, проверени внимателно с необходимата наблюдателност. Много от скъпоценните и полускъпоценните камъни доведоха човешкото въображение до реални открития.
В повечето случаи обаче скептицизмът надделява и не се прави почти нищо да бъде изследвано непонятно явление, забелязан доста странен факт. Немалък брой съвременни изследователи смятат, че е дошло време да се ревизира тази позиция.