Тука има, тука нема... платено обучение

В комична ситуация се оказаха депутатите от ГЕРБ, след като първо внесоха поправка в Закона за висшето образование, която въвежда в държавните вузове платено обучение за бакалаври. А след това при второто четене на закона в четвъртък направо обезсмислиха платеното. Може би се стреснаха от съпротивата на всички парламентарни групи, които фактически не гласуваха нито за първия внесен вариант, нито за втория. По принцип да прехвърлиш финансирането на образованието от държавата към джоба на семействата не е антикризисна мярка. Антикризисно би било, ако субсидиите на вузовете не бяха намалени с 20 на сто, а бяха останали поне на досегашното ниво, както това бе направено за полицията и военните... Накрая недоволни от поправения закон се оказаха всички - и тези, които не го искаха, и няколкото вуза, които настояваха за него.
Защо вузовете на практика няма да спечелят нищо? Те се надяваха да им разрешат да приемат бакалаври срещу заплащане в рамките на незаетите бройки от общия капацитет на всеки вуз за обучение, определен от акредитационната агенция (НАОА). Така щяха да прехвърлят свободните места от специалности, за които все няма кандидати, към платено обучение в атрактивни специалности, където пък местата все не достигат. Например, ако в право са приети 100 души и 100 са останали неприети, тези вторите могат да бъдат взети срещу заплащане и да носят на университета по-високи приходи. Такъв беше и първоначалният вариант на внесения проект за промяна в закона. Ала сетне самите вносители промениха идеите си и на второ четене парламентът одобри текст, според който платени студенти може да се приемат само в онези специалности, в които остават незаети места. При това в рамките на 5 на сто от тези свободни места, а не на 10%, както бе записано първоначално. А платен прием се разрешава не изобщо, а само за двете следващи учебни години.
Изненадващото стягане е в правилна посока, само че е безсмислено. По простата причина, че щом няма желаещи да учат в държавната поръчка в специалности като физика и химия например, няма как да се появят желаещи да плащат от джоба си цялата издръжка за същото нещо. Така платеното обучение

хем го има, хем го няма

Същото се случи и с таксите за платеното обучение. Според първия внесен вариант те трябваше да са в размер от 70 до 200 процента от субсидията, която хазната плаща за издръжката на един студент държавна поръчка в дадена специалност. В окончателния вариант обаче бе прието всеки студент, който учи срещу заплащане, да внася в касата на вуза същата такса като държавните студенти плюс субсидията, давана иначе от държавата. Така всъщност и от държавния, и от частния студент висшето училище ще получава една и съща сума, само че частният ще я дава цялата от джоба си, а за държавния 70 на сто ще дава хазната. С това пък бяха пресечени мераците на някои факултети, които вече си точеха зъбите да оставят нарочно незаети места в привлекателните специалности, та да ги запълнят с платени студенти с по-високи такси. Платените магистри пък ще внасят новата по-висока такса само за учебната 2011/2012 г. Така че нелепицата "платено обучение в държавен вуз" едва ли ще донесе кой знае какви приходи на висшите училища.    
Освен това НС прие, че събраните такси от платено обучение може да се харчат единствено в полза на студентите - не за заплати, например. Стъпка също в правилна посока, само че

висшите училища не това искаха

Докато промените се обсъждаха в ресорната комисия, се оказа, че едва ли не единствен яростен защитник на платеното обучение е ректорът на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев. Причината е, че в МУ-София прииждат доста студенти от Гърция, желаещи да учат за лекари у нас. Само че според задължителните правила на Европейския съюз студентите от страни членки трябва да се обучават у нас при същите условия, при които се обучават българските младежи. При влизането ни в ЕС това бе записано и в нашия Закон за висшето образование. Затова от 2007 г. насам всички български вузове са длъжни да вземат от гръцките и кипърските студенти (които са най-много) същата такса, както от българските. Ако са прибирали по-високи суми, правили са го незаконно. Когато обаче законът ръзрешава платено обучение за българи, тогава и студенти от страни от ЕС може да бъдат приемани срещу заплащане. Та битката се оказа главно за удовлетворяване на Медицинския университет.
Но какво показва простата сметка? Ако от един чуждестранен студент досега МУ е вземал такса 6000 евро, отсега нататък може да взема 8700 лв. (колкото е субсидията) плюс 900 лв. държавна такса - общо 9600 лв. или 4800 евро. Но

поне ще ги взема законно
 
Странното е, че депутати съветваха проф. Митев да иска увеличаване на капацитета на МУ, та да приема повече платени студенти. Някаква халваджийско-бозаджийска сметка, която изобщо не отчита, че капацитетът на всеки вуз е определен според осигуреността му с преподаватели, с база и с други възможности за качествено обучение. Много от нашите вече 52 висши училища непрекъснато искат от НАОА да увеличава капацитета им и никой не може да разбере откъде се взима този нов потенциал, при положение че преподавателите в България нерекъснато намаляват, както отчита НСИ.
И още един проблем открехна обсъждането в комисията - не е решен в закона въпросът как се приемат чуждестранни студенти. За да са при равни условия с българските кандидати, те би трябвало да се явяват на приемен изпит. Само че

приемният изпит е на български език

а те не го владеят. И следователно са ощетени. Може, разбира се, за тях да се прави изпит на английски език. Това обаче нашите вузове рядко или почти никак не практикуват. Обикновено приемат гръцки и кипърски студенти, главно в регулирани професии като медицина и архитектура, а след това една година ги обучават на езика. Когато тя изтече, възникваше големият въпрос, който през 2007 и 2008 г. създаде немалко проблеми - да ги записват ли срещу заплащане или не. Законът това не го разрешава, а нашите университети караха тези студенти да плащат и се стигна до сериозни конфликти. Напоследък този проблем позатихна, но въпросът с приемния изпит остава. Ако ги приемат без изпит, с това се ощетяват и се поставят в неравностойно положение българските студенти. Значи трябва да се премахне приемният изпит и за българските студенти. Но специално за регулираните професии той е категорично задължителен по закон. Пък и българските университети не се отказват лесно от него, понеже държавните матури в средното училище все още не са изпипани като хората, а оценяването в тях е чрез нагаждане по усреднени резултати "едно към гьотере". Ако пък подлагат на конкурсен изпит студентите от ЕС, те са ощетените, понеже не владеят добре български, а изпитните програми са съставени според държавните образователни изисквания в България, които за тях са чужди. Така или иначе

въпросът увисна в комисията

и очевидно би трябвало да бъде решен в изцяло новия Закон за висшето образование, който МОМН обещава от месец март насам, но кога реално ще се появи на хоризонта не може дори да се гадае.
Като стана дума за регулираните професии, да си спомним, че за тях в Закона за висшето образование (ЗВО) има особени правила. Европейският съюз също изисква обучението по регулирани специалности като право, архитектура и медицина да става в специално създадени за тях факултети. Според нашия ЗВО факултети в областта на регулираните специалности се съдават с решение на Народното събрание (чл. 9, ал.2, т.1). В такъв случай как във Варненския свободен университет например има и архитектурен, и юридически факултет, без те да са съзадени с решение на парламента? Акредитация от НАОА за специалност право ВСУ има - от октомври 2008 г., а за архитектура - от октомври 2009 г. И двете са за по 6 години с оценка "много добър". Но решение на НС за откриването на такива факултети няма.
Според експерти неспазването на закона трябвало да се установи от комисията за следакредитационен контрол и тя да сезира министъра и парламента. Уви, според Закона за висшето образование въпросната комисия

няма такива правомощия

- по закон тя следи единствено дали вузът е изпълнил препоръките, дадени му от НАОА при акредитацията. Следакредитационният контрол не се занимава с това дали вузът нарушава закона. Това би трябвало да е задължение на просветния министър, който е отговорен за изпълнението на ЗВО. Накрая се оказва, че всъщност никой не следи какво се случва с висшите училища с течение на годините. Разбира се, случаят с ВСУ е само повод да си кажем, че от 1996 г. досега ЗВО е поправян точно 32 пъти (по над 2 пъти на година) и май вече се е превърнал в решето, през което всичко се сипе хаотично. Един път създаден, всеки вуз е оставен на самотек. Да не говорим, че по закон при създаването на висше училище в решението на парламента се вписва задължително предметът му на дейност. Което не попречи неотдавна на НС да създаде Пернишкия университет, без да запише областите на науката, които са предмет на дейността му. Мотивът на ГЕРБ-аджиите в комисията бе, че не се знаело как трябва да се открие нов факултет, ако вузът един ден реши да си го създаде. А законът е казал много ясно как се открива нов факултет - за регулираните специалности от парламента, за останалите - от Министерския съвет. Само преди дни министър Сергей Игнатов се опълчи срещу СУ, че приема медицински сестри, без още да има акредитация за това. За частните вузове обаче никакви упреци няма и никакъв закон за тях сякаш не важи. Което пък нарушава конституционния принцип за равенство на собственостите.
Очевидно, със закона има проблеми - не са един и два. Вместо да бъдат решавани те, постоянно се създават "на парче" нови. От два дни си имаме и платено обучение на бакалаври в държавните висши училища. Или нямаме? Проблемите тепърва предстоят.