Тихото съперничество между гигантите

Малко факти вместо увод

Един въпрос с известен отговор: кои са тези две съседни държави, чието население е около 40 на сто от популацията на планетата? Естествено - Китай и Индия, чиято обща цифра надхвърля два милиарда и половина. Всъщност, ако прибавим към двата гиганта и държавите от региона - Индонезия, Япония, Пакистан и Виетнам, които, взети общо, имат над шестстотин милиона граждани, то числото надхвърля 3 милиарда - половината от мъжете, жените и децата обитаващи съвременния свят!
Очевидно ХХI век - поне по населеност - определено принадлежи на Югоизточна Азия. Какви ще бъдат последствията от това за следващите 20, 30 или 50 години трудно може да се каже...
Но да се върнем към двата безспорни демографски гиганта - Китай и Индия. Според последните преброявания (в които сигурно има известен процент грешка) Китай е с един милиард триста и четиридесет милиона население, следван плътно от южния си съсед Индия с милиард и двеста. Освен, че са най - големи по население, Китай и Индия са страните с най-древна култура и изключително противоречива съдба - от могъщи империи до робско зависими колонии. Интересното е, че и двата гиганта - по едно и също време - след края на Втората световна война - се превръщат в това, което са и днес, в първото десетилетие на новия век. След 1945 година Индия извоюва своята отдавна мечтана независимост от Великобритания, а в Китай е премахната вековната императорска власт - в Пекин е обявена Китайска народна република.
В началото на април 2010 г. официално бе чествана и 60-ата годишнина от установяване на дипломатическите връзки между двете съседски държави.
Това е добър повод да се разгледа най-новата история на индо-китайските отношения - държави, които в недалечно бъдеще несъмнено ще влияят върху геополитическата сцена на целия свят.
Китай и Индия са двете най-древни държави на планетата, извори на културни, социални и религиозни норми и системи. Не напразно езиците в рамките на стара Европа се наричат индоевропейски. По същата причина хартията, на която пишем, барутът, изкуството на печата и много други неща произхождат от Китай; тази огромна страна на свой ред е заимствала най-масово разпространената си религия - будизма - от Индия. Или пък играта на шах. Примерите в това отношение са многобройни и естествено е да смятаме, че пътят на двете съседни страни, пресякъл няколко хилядолетия, неизменно влияе и днес върху поведението им - в смисъл на мъдрост, сдържаност, уравновесеност и политическа толерантност.

Но дали е така?

Развитието на отношенията Китай-Индия през изтеклите шест десетилетия не върви съвсем равномерно. Двустранните връзки между двете древни цивилизации преминават през многобройни спадове и издигания; понякога те бележат постъпателен развой, а от време навреме слизат и до най-ниските си стойности.
Но да се върнем към началото. В последните дни на октомври 1962 година избухва кратка гранична война между Народна република Китай и Индия. Военни части на КНР връхлитат неподготвените и неравностойни индийски гранични поделения и ги принуждават да отстъпят 48 километра назад в равнините на Асам в североизточна посока и окупират стратегически точки в провинция Ладакх. Стълкновенията продължават до 21 ноември същата година, когато Китай обявява едностранно прекратяване на огъня и отстъпва двайсетина километра от новозаетите територии.
По време на индо-китайски пограничен конфликт в Комунистическата партия на Индия (КПИ) настъпва сериозен разлом. Част от КПИ е обвинена от правителството в Делхи, че следва прокитайска линия и много политически лидери са хвърлени в затвора. Вследствие на това КПИ се разделя с левичарските сектанти и образува през 1964 година Индийска комунистическа партия (Марксисти). Тази нова формация установява известни контакти с комунистически Китай, но не поддържа напълно политическата линия на Мао Дзедун.
Във военнополитическо отношение нещата в региона продължават да се усложняват. През 1965 година официален Пекин подкрепя Пакистан във войната му срещу Индия, като обвързва във военно отношение китайския Уйгурски автономен район със съседен Пакистан. Индия не може да направи нищо, освен да протестира.
Същевременно КНР обвинява Индия в подкрепа на въстаниците от Кхампа в Тибет. Дипломатическите контакти между Делхи и Пекин са сведени до минимум, макар че официално не са прекъснати. Културният и стопанският обмен  прекъсва напълно.
Сериозно пострадва и оживената търговия с вълна, кожи и подправки между Лхаса и Индия през прохода Натхула; почти е прекъснато и едно от разклоненията на древния Път на коприната в индийския протекторат Сиким.
Въпросният протекторат често е арена на по-малки или по-големи военни стълкновения между Китай и Индия. В края на 1967 година има два военни сблъсъка между индийски и китайски сили в Сиким. През същата година в района на Наксалбари (селище в Сиким) избухва селско въстание. Стимул за недоволството е изявление на Мао, озаглавено "Пролетна гръмотевица над Индия". Комунисти, вдъхновени от въстанието в Наксалбари, организират въоръжени бунтове в редица райони на Индия.
Септември и октомври 1967 година са белязани от кървави стълковения между части на двете големи армии. В района на Натхула, през първата половина на септември, в резултат на неколкодневни престрелки, са убити 62-ма индийски военни и са ранени стотици. Загубите на китайската армия се пазят в тайна. На първи октомври 1967 година на граничен пост в Сиким избухва друго сражение, в което участват поделения от прословутите пехотни части Гурка (както е известно, гурките са традиционната охрана на кралския дворец в Лондон - б.а.). Отново има десетки убити.
Няколко години по-късно, през август 1971 г., Индия подписва Договор за мир, приятелство и сътрудничество със СССР и САЩ, а КНР подкрепя през декември 1971 г. войната на Пакистан срещу Индия. Междувременно КНР измества Тайван (наричан тогава Република Китай) в ООН и представителите на официален Пекин наричат от високата трибуна Индия "инструмент на съветския експанзионизъм".
Известно затопляне се наблюдава в двустранните отношения в края на 70-те години след съветската инвазия в Афганистан (декември 1979 г.). КНР омекотява позицията си относно апетитите на Пакистан към региона на Кашмир и подсказва, че ще запази мълчалив неутралитет във връзка с поглъщането на Сиким от Индия и специалните й отношения с кралство Бутан.
И все пак граничните спорни райони продължават да внасят напрежение; същото се отнася и до факта, че Индия покровителства тибетския духовен водач Далай лама и му дава убежище в погранични манастири, в близост до Китай. Официален Пекин е много чувствителен по отношение на всякакви прояви на тибетски национализъм и е склонен да обвинява Индия в мълчалива подкрепа на сепаратистите от т.нар. Покрив на света.
Разбира се, основен повод за напрежение между двете огромни държави е устремната ескалация във военната сфера. Китай разполага с редовна армия, наброяваща 2,5 милиона души, а Индия - с малко "по-скромна" -  милион и четиристотин хиляди. И двете държави разполагат с ядрено оръжие, с богат арсенал от ракети, военни самолети и кораби. Неотдавна Индия включи във въоръжението си основно реконструирания руски боен кораб - "Адмирал Горшков" (разбира се, под ново име), който сега притежава всички характеристики на съвременен самолетоносач - добавена е писта за излитане и кацане на реактивни самолети.
Предстоящо е и пускането на вода на самолетоносач, произведен в КНР. От своя страна КНР води в производството на ядрени подводници (ТИП -094), снабдени с балистични атомни ракети "Джи Ел-2", докато първата ядрена подводница на Индия от подобен вид ще бъде пусната на вода през 2012 г.
Засега на въоръжение в Индия са ракетите "Агни" ("Огън") I, II и III, способни да пренасят атомно оръжие, които имат предимно тактическо предназначение; през тази година се очаква пускането на "Агни" V, способни вече да достигат цели, разположени на пет хиляди километра разстояние.
В двайсетгодишния период след студената война (1990-2010 г.) най-същественият спад в двустранните отношения е свързан също с военната сфера: след ядрените опити в Индия през май 1998 г. индийският министър на отбраната Фернандес изтъква, че "Китай е заплаха номер едно", намеквайки, че Индия развива ядрените си оръжия единствено с цел отбрана -  против китайския ядрен арсенал. Същевременно Китай е един от най-силните критици срещу ядрените опити на Индия и противник на влизането й в ядрения клуб. Отношенията между двете държави в последните две-три години на миналия век охладняват значително.
Първото десетилетие на новия век, белязано от значителни промени на световната геополитическа сцена, води и до

затопляне на отношенията

между двете огромни съседски държави. Процесът е улеснен от посещението в Пекин на Раджив Ганди, държавен ръководител и син на световноизвестния общественик и политик Махатма Ганди, наричан "баща на съвременна Индия". По време на срещата на върха в китайската столица е публикувано комюнике, изтъкващо нуждата от възстановяване на приятелските отношения върху основата на будисткия морален кодекс Панч Шила (мир, отказ от насилие и приятелство - б.а.) и в духа на историческото първо посещение в Китай на индийския министър-председател Дж. Неру в далечната 1954 година.
 Положителното развитие на отношенията е подготвено и с посещението на министър- председателя на КНР Ли Пън в Индия (1991 г.) и с ответната визита на индийския президент Р. Венкатараман в Пекин (1992 г.)
2003 г. бележи забележително подобряване на отношенията Китай - Индия в резултат на посещението на индийския премиер Атал Бихари Важпайе в Пекин. КНР официално признава индийския суверенитет над региона на Сиким - важен етап по пътя на преодоляване на дългогодишните гранични спорове.
Следващата година също минава под също под знака на положителните промени - двете страни предлагат отварянето на проходите Натхула и Джелепла в Сиким - едно взаимноизгодно решение. Същата 2004 г. е паметна в развитието на индо-китайската търговия, която за първи път  достига обем над 7 милиарда долара. През 2005 г. китайският премиер Вън Цзябао посещава индийския индустриален център Бангалор с цел да даде нов импулс за двустранното развитие в сферата на високите технологии. В своята реч Вън заявява: "Сътрудничеството е като две пагоди - едната за хардуер, другата - за софтуер. Заедно  заемаме водеща позиция в света". И добавя, че двайсет и първи век ще бъде "Азиатският век на IТ индустрията".
На шести юли 2006 г. Китай и Индия след 44-годишна пауза отварят отново Натхула -  проход в Хималайте, който е част от древния Път на коприната.
Що се отнася до развитието на деликатните отношения между гигантите Китай и Индия, през следващите няколко десетилетия се очертават следните най-вероятни сценарии:

- Драконът и слонът се прегръщат в приятелски танц
- Двете мощни митични същества започват унищожителен военен конфликт
- Слонът и драконът периодично бълват огън, но без сериозни последици.

Най-желателен е първият вариант, а най-вероятен може би е третият. Времето ще покаже.