Социалните неравенства удрят училището все повече

Между 2009 и 2012 г. влиянието на социалните неравенства върху знанията на учениците в българското училище се е увеличило силно, показват резултатите от последното издание на международното оценяване на грамотността на 15-годишните ученици (PISA), което се провежда на всеки три години. PISA е програма, създадена от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за оценяване на грамотността на учениците в различните държави в областта на математиката, четенето и природните науки след задължителния образователен цикъл в средното училище. Последното оценяване на PISA бе през 2012 г., а резултатите бяха огласени на 3 декември т.г.  
У нас учениците от семейства с нисък социално-икономически и културен статус са 24,3%, докато в страните от ОИСР те са средно 15,4%. Това не е учудващо, като се знае, че България е страната с най-бедно население в Европа. В ОИСР около 14% от разликите в грамотността на учениците се обясняват с влиянието на социално-икономическия фактор, докато в България този процент е 22,3. За разлика от други страни със силно социално разслоение, българската образователна система не успява да коригира социалните неравенства, съществуващи в обществото, отчита докладът на PISA. Затова у нас разликата в резултатите по математика, постигнати от учениците от най-бедните и необразовани семейства и тези от богатите и добре образовани, е цели 117 точки (при скала със средно ниво 494 точки). Това се равнява на почти две и половина години училищно обучение, Т.е. в усвояването и боравенето с учебния материал

онеправданите социално деца изостават с две години и половина

спрямо връстниците си от заможни семейства и с висок образователен статус на родителите.

Разпределение на учениците (в %) според броя на книгите у дома

 Според критериите на PISA ефективна образователна система е тази, при която учениците имат висок среден резултат и е ниско влиянието на социално-икономическия и семейния фактор. Този фактор включва комплекс от показатели като образование и професия на родителите, майчин език, семейство с един родител, наличие на книги, произведения на изкуството и интернет в дома, благосъстояние и пр. Обратно - когато резултатите са ниски, а влиянието на икономическия и семейния фактор е високо - какъвто е случаят с България, системата се оценява като неефективна и несправедлива. Като неспособна да осигури равен достъп на децата от различните социални прослойки до качествено образование. В страни като Китай, Корея, Тайланд, Виетнам, Лихтенщайн, Сингапур например социалното разслоение в обществото няма силно влияние върху постиженията на учениците. За последните 10 години много държави са успели да постигнат повишаване на резултатите и намаляване на влиянието на социално-икономическата среда, но България не е сред тях. У нас дори едни училищни униформи не успяваме да въведем, които са елементарна и практикувана в цял свят стъпка за превръщане на училището в коректив на социалното разделение в обществото. 

Средни резултати (в точки) на учениците според езика, на който общуват в дома си

Закономерно следва резултатът от PISA'2012 - 43,8% от 15-годишните българчета се оказват под критичното ниво на грамотност по математика (при средно 23,8% за ОИСР) - сиреч, те са

слабо пригодни за бъдеща трудова реализация

От тях цели 20% де факто са напълно неграмотни. На най-високите нива - пето и шесто, са едва 4,1% от нашите ученици (при средно 12,6% за ОИСР). А най-голям брой от децата ни - 24,4%, са на на второ ниво, което означава общо взето слаби знания и умения. На трето ниво са 17,5% от българските ученици, на четвърто - 9,9% (при 18,2% за ОИСР). Като обобщение - 15-годишните ни ученици заемат 47-о място сред връстниците си от 65 държави и са последни по грамотност в рамките на ЕС. Важно е тези данни за нивото на масовото образование у нас да бъдат водещи, когато се уточнява предстоящото преструктуриране на просветната система с прогимназия до Vтт клас и особено - когато се разработват новите учебни програми и планове от V до Хтт клас.   
Интересно е да направим сравнение с

едно друго международно изследване - PIRLS

за грамотността на четвъртокласниците в четенето и математиката, което се прави на всеки 5 години и последното бе през 2011 г. В него българчетата, завършващи началния курс, се наредиха на 22-ро място сред децата от 45 страни, като изпревариха такива държави като Австрия, Франция, Испания, Белгия и пр. Т.е. малките ни ученици показват доста по-добро ниво на грамотност от по-големите (макар че и при тях има спад, защото през 2006 г. четвъртокласниците ни бяха на 14-о място). При това до тV клас присъствието на деца от малцинствените общности е по-голямо от това в тХ клас, където те са около 10%. Нещо лошо се случва с образованието ни в прогимназията, та сривът е толкова видим. Мисля, че това "лошо" е не толкова в появата на множество отделни предмети и на учители предметници, а е в появата на множеството учебници, написани на неразбираем за децата език и в стил "висока академична литуратура". Зубренето на неразбрани като съдържание текстове за "анжамбана и поантата" в литературата и исторически чалги тип "Eх balkanika lux" (Vтт клас) води с бодра стъпка към последното място в ЕС, запазено за нашите деца в оценяването PISA.   
Всъщност в реално измерение резултатите на 15-годишните означават, че ако родените в една година българчета са примерно 60 000, каквито випуски се задават в близко бъдеще, от тях 12 000 след Vттт клас са напълно неграмотни. А с висока грамотност и способни да използват умело знанията си са едва около 2400. От данните на НСИ пък се вижда, че през учебната 2008/2009 г. в прогимназията са учили около 229 000 ученици, а сега от тях в гимназията (тХ-Хттт клас) са останали 135 000. И като си представим, че на практика за всички желаещи абитуриенти има места за прием във вузовете, можем да разберем тревогата на университетските преподаватели, че в цялата първа година се налага да

дообразоват първокурсниците с материала за средното училище

който те не са усвоили. Което не пречи на студентите да настояват бакалавърското образование да се намали на три години вместо сегашните четири. Така, ако при управленските решения не се вземе предвид тази реална картина, кръгът на липсващото качество в образованието на мнозинството млади българи от училището до завършването на висше образование ще се затвори плътно.
Трябва да се отбележи още един интересен факт - във всички международни сравнителни оценявания се ползва факторът брой книги в дома на ученика. Той илюстрира културния климат, в който расте детето, казва PISA. Резултатите сочат ясно, че колкото повече книги има в дома на ученика, толкова по-високи са постиженията му в обучението - най-силно това се забелязва в природните науки, но тенденцията е еднаква и в математиката и четенето. Ако например резултатът на учениците, в чиито домове има от 0 до 10 книги, е 376 точки в природните науки, при тези, които растат сред 200 до 500 книги, той е 524 точки. В математиката ножицата е от 378 до 518 точки, а в четенето - от 353 до 505 точки. Ако обаче хипотетично осигурим за всички български деца средния социално-икономически статус на 33-те страни от ОИСР, разликата ще е само 12 точки. Което означава, че основната причина за ниските постижения на българските ученици в PISA

се корени в самата образователна система

а социално-икономическите фактори допълнително задълбочават неравенствата в нея, констатира докладът на Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование, който е към МОН.     
Не знам дали някой помни какво бе написано за българското образование в началото на 90-те години в прословутия доклад на Ран и Ът, за който мнозина смятат, че е заложил разсипването на България и довеждането й от развита индустриална страна до боклучава васална територия в задния двор на Европа. Та в този доклад бе написано, че: "Българската образователна система е сред най-добрите и ефективни системи в Европа, тя може да служи за пример на други държави. Трябва да се внимава да не бъде развалена, не трябва да бъде пипана, освен за някои съвсем дребни промени, налагащи се при промяната на икономическата система".
Какво направихме за 23 години, та докарахме "една от най-добрите образователни системи" до последното място сред европейските държави, на които не така отдавна служехме за пример...