Акценти
Протести по български
Те са политически, понеже политиката е такава, че прави несправедливостта все по-стабилна
/ брой: 3
България протестира... Виждате как. Тридесет, седемдесет, двеста и петдесет души по улици и площади. Само майките на децата с уврежданията, макар и малобройни, се оказаха мъжки жени, нищо, че били кресливи с уж болни деца...
Има ли такъв народ? Апостола минал през села и паланки с две заптиета до конака в София и никой не се е престрашил да го освободи.
Ботевата чета слиза на българския бряг и всички се затворили по къщите си. И той тръгнал да освобождава тези хора...
След събранието в Оборище за обявяването на Априлското въстание на другия ден вече знаели турците (които според образователните ни корифеи присъствали в българските селища по това време), защото веднага след събранието десетки участници в заверата отишли направо в конака да споделят новината срещу обещани жълтички...
Е, има и няколко случаи на въстаници в името на свободата, хайдути, партизани, опълченци, бунтари и знаменосци за странички от историята ни, която сега обаче тотално се пренаписва.
Има такъв народ. По нашите географски ширини. Ако не гори в нашата къща, не тръгваме да гасим. Нищо, че пожарникар ни управлява.
А нали виждате как масово политици сменят партии и коалиции - ренегати, ама нали са все из властта и нагоре, министри стават, заемат нови позиции на борци за промени през Прехода!
Но все пак медийната среда оповестява от време на време, че България все пак протестира. Защо ли?
Просто иска да живее в апартамента на финансист номер едно и при същите условия. Или да притежава поне 6-7 апартамента с джакузита, по някоя тераса с асансьор и да е все нипричом към конфликта на интереси и корупцията. Иска да получава обществени поръчки по подобие на онези, които днес ги получават.
Протестите по български са заради начина на живот на съседа, за когото не важат ограниченията в закона и морала. Българинът иска също филия с мас, иска три папи да го галят и него по главата, иска и на него да му "конграчулейшън", да играе мачле в работно време с бистришките "Тигри"... Иска да няма таван на пенсията си, иска възнаграждения, близки до тези на управляващите, а не хиляда пъти по-ниски...
Той даже иска да протестира, но... ако Сорос му плати за това. Иска да влиза безнаказано в насрещното движение, да има и той шуробаджанаци като комшията и колегата. Иска да гори тук боклук от Италия и все никой да не знае, че той го е докарал. Иска и той да продаде на скрап за милиони едновремешния суперзавод, дето са му го дали за стотинки. А нека пак да е равен пред закона, като всичките тия "съседи".
Българинът иска да се гордее с братята Кирил и Методий, с братя Миладинови, с братя Даскалови, с братята Георгиеви, но да има днес благините на братя Галеви, Маргини, Велчеви, Диневи. Иска да има достъп до облагите от приватизацията, а не да споделя съдбата на милиони, които преживяват с минималните доходи при новите икономически условия и новите цени на стоки и услуги, данъци, застраховки и граждански отговорности. Иска като онези десетки младоци без трудов стаж да има техните имоти, хотели, коли, бизнес под нехайния поглед на правосъдието.
Иска достоен живот. Така че, протестите по български са социални, но са повече политически. Защото българската политика е такава, че прави несправедливостта в обществото все по-стабилна, непоправима и необратима.