Промяната в БСП. Иде ли?

Борис БОРИСОВ

Има ли я, няма ли я? Ако я няма, поне иде ли? От чакане забравихме каква трябва да е тя, тази промяна.
А образът на промяната беше нарисуван на последното заседание на 47-ия конгрес на БСП от октомври миналата година: промяна на самата БСП - на нейната политика, на нейното ръководство, на начина на нейното функциониране. Целта е партията да бъде същинска лява и силна опозиция.
В съзнанието на българите предишният образ на БСП не се променя и те не се заглеждат в него, не го харесват, подминават го.
За кого е потребна промяната? БСП записа в новата си програма, че на сегашния етап подчинява дейността си на надеждната защита на интересите на хората на труда, на бедните и изоставените, на работниците и служителите. Т.е. на тези, които са уволнявани и съкращавани от работа, чиито заплати и пенсии се "замразяват", на онеправданите от бога и от ГЕРБ, на наетите в собствените си фалиращи фирми. На тези, които поемат десните удари на управлението - несигурност, безнадеждност, без шансове пред младите да учат, да създадат семейство и да си купят дом. Те не очакват от БСП промяна, но повечето биха я припознали и оценили, защото ще е в техен интерес. Тяхното отношение, а не самооценките и хвалбите, са лакмусът за сериозната промяна.
Откъслечните разнобойни реплики в отговор на Бойко Борисов и съдружие не представляват алтернативна политика. Не е оправдание, че сме в опозиция и като губещ боксьор само да се отбраняваме. В условията на криза и хаос умната, силната, компетентната опозиция следва да изработи ясни систематизирани непосредствени политически искания като контрапункт на управленческата безпомощност, в т.ч. да предложи действия за смекчаване ефекта от кризата, за преодоляването й, за подем след нея.
Макар и предложенията да не се възприемат от управляващите, по този начин ще се разкрие и утвърди образът на БСП като социална солидарна партия.
Промяната в БСП е потребна, защото тя ще допринесе - днес по-малко, утре повече, за промяна на България. Въпросът за промяната на партията е

въпрос на национална отговорност

Трудно е да се посочат органи и организации - Националният съвет, групата на народните представители, общинските партийни съвети, партийни организации, които да са създали образ на поборници за истинска промяна.
Защо е така? Защото:
- Повечето от членовете на тези органи са защитници не на интересите на онези, изброени в партийната програма, а на други, лични и корпоративни интереси;
- Промяната от неолиберална към лява политика не може да се извърши от едни и същи хора - обратното е фалш и демагогия;
- Мислят за своето статукво: да не се разкрият техните прегрешения - от такива каква критична позиция ще очакваш;
- Опасяват се, че промените в политиката ще доведат до логичните кадрови промени, и още, и още.
Кой иска искрено промяната в БСП и желае да работи за нея?
Многобройните членове и симпатизанти! Но никой не ги пита, не иска мнението им. Има ли общи действия, инициирани от националното или от общинските ръководства? Партията е разпусната армия, чийто щаб спори в палатката си по бойния план, не дава никакви сигнали, а денят за несъстоялата се атака преваля.
А има конгресни решения - Националният съвет да организира дискусия за изработване на лява управленческа политика, създаване и внедряване на единен механизъм за вътрешнопартийна комуникация; непрекъснат вътрешнопартиен диалог.
Пример от Монтана: Учреди се дискусионен клуб към лявото крило (защото самият конгрес взе решение за лява политика, а дискусионен, защото пак конгресът ни призова към разговор).
Вместо подкрепа - заклеймяване от общинския партиен съвет, от няколко председатели на общински съвети в областта - като "задкулисна дейност, която ще разцепи партийната организация". Един опит за малка промяна е придушен в зародиша си. Вместо да изразят принципна позиция, Националният съвет и общопартийната контролна комисия

повече от 100 дни пазят "гордо мълчание"

Промяната се оказа противопоказна на кадровата ситуация в партията.
Да, партията е разделена - на такива, които искат, и на такива, които не искат промяна. Последните много държат на единството като начин да не се допусне промяната. Ако преди година дилемата беше промяна със или без нови избори, сега се стеснява възможността - промяна след избори или без избори, но и без промяна.
Не че изборите ще решат всичко. Те ще бъдат трудни, продължителни, болезнени, с крачки напред и крачки назад. Но това е неизбежният път, до който докараха партията онези, които са против промяната.
Изборите ще ги направи цялата партия, но инициативата за тях трябва да дойде отгоре - от конгреса, от националното ръководство, от председателя.
Защото, както казва един от героите на Иван Вазов в разказа "Иде ли" - "Може да си иде отнякъде, от друг път".