Примирението е нашият враг

Днес ние имаме един основен враг и той е примирението - примирение с топящата се подкрепа на партията, с изтъняващия състав на основните ни организации и деформациите в държавата, проявявани по време на управлението на ГЕРБ, така и във време, в което сме били в управлението.
За съжаление примирението с проблемите на партията и последвалата го криза в БСП е дълбок инерционен процес, от който партията боледува години наред. Резултатите са ясни и видими - тревожното е, че те също са последвани от голяма доза примирение.

Предстоят ни тежки избори

- те са и изпитание, но и шанс за партията ни, за отърсване от натрупаните в последно време дефицити в диалога помежду ни и с хората, от усещането за недостиг на реална демократичност, от нежеланието да казваме цялата истина и да отговаряме на неудобни въпроси.
Затова подкрепям резолюцията и декларацията. Намирам за правилно това, че най-после партията ни има амбиция да покаже своя физиономия чрез стандартите за лява политика. Стандартите следва да бъдат договора на нашите кандидати с избирателите, естествено след адаптирането и обогатяването им съобразно потребностите в съответните общини, но и договор на нашите кандидати с партията, която ги е издигнала или подкрепила - БСП.
Но мисля, че най-високият форум на партията е мястото, на което трябва да си говорим най-вече за проблемите в нашата партия, за нещата, които зависят от нас - ще се спра на два от тях, които ме тревожат.
Първият - все по-често оставаме неразбрани и от свои, и от чужди. Нужно е

да преведем политиката си на езика на хората

Какво имам предвид. Не ви ли се струва понякога, че хората по места и хората от "Позитано" говорят на два различни езика? Не ви ли е обхващало усещането, че често сме като героите на Кустурица от филма "Ъндърграунд", които живеят в два паралелни и независими един от друг свята? За хората в общините са важни няколко неща - работа и доходи, по-добра жилищна среда и комунална политика, борбата с разтърсващата бедност и тежките демографски проблеми. Стандартите за лява политика дават посока за решение на тези проблеми.
Ще дам пример от нашата община. Още преди да стана кмет, бях наясно, че хората в Троян очакват най-вече работа и по-високи доходи. Подчинихме цялостната работа на администрацията в тази посока - активни форми на постоянен диалог с работодателите, адекватна данъчна политика, изграждане на техническа инфраструктура в бизнес зоните, много висока стойност на европейско финансиране на жител. Имаме осезаем резултат - ще отидем на избори с безработица по-ниска от 6,5%, със създадени няколкостотин нови постоянни работни места, с нарастващ приток на работна ръка от други общини, с намаляла с близо 5 пункта младежка безработица. Мисля, че съгражданите ни оценяват този модел на работа. Такива модели има в повечето общини, управлявани от представители на левицата. Следва да ги превърнем в практика.
Вторият проблем - в нашата държава е налице

ускоряващ се процес на феодализация на общините

на превръщането им в поле и в жертва на големи корпоративни интереси, които не само влияят, те вече определят изборите за местна власт.
Огледайте се във вашата и в общините, близки до вашата. Сигурна съм, че всеки от вас ще назове имената на хора, които имат амбицията да подчинят кметове, общински съветници и всичко останало на своите интереси. Това са хората, които най-често определят кандидатите, изборните резултати, водени от желанията да си имат лични кметове и частни общински съвети. Тези хора имат различен цвят. С особена арогантност обаче това се случва в мандата на ГЕРБ. Но нека да признаем - има и наши представители в местната власт, които изпълняват тази роля с удоволствие.
Единствената възможност да успеем е, ако хората виждат в наше лице съюзници за ограничаване на този процес, да ни припознават като

гарант за местната демокрация и лично достойнство

Не е лесно, особено когато срещу нас е и държавният апарат, а мнозинството от хората предпочитат в хода на предизборната кампания да получат 20 лева вместо стандарти за лява политика. Не знам как е във вашите общини, но при нас се усеща нарастване на хората, които са гневни от това. Мисля си, че от способността ни да работим в тази посока зависи дали ще си върнем загубеното доверие на част от избирателите си и бъдещето на БСП. Това е шанс да привлечем на своя страна по-интелигентната и свободомислеща част от гражданите, културни институции, граждански структури.