Пак отсвириха закона за просветата
Кому е нужно МОМН да пише нова концепция при наличието на Национална стратегия за училището?
/ брой: 47
След повече от година и половина управление на екипа на ГЕРБ, след многобройни обещания за нов Закон за средното образование, след месеци обсъждане на някакъв вариант, който висеше доскоро в сайта на МОМН, просветното министерство ненадейно "изтри" всичко свършено и обяви, че закон не се пише току-така и че то първо ще представи нова концепция. А именно средното образование бе секторът, който предишното правителство остави на приемниците си в почти готов за промените вид. Новата система за финансиране чрез делегирани бюджети бе въведена вече във всички училища, мрежата от училища бе подредена и каквото имаше да се закрива, вече бе закрито, учителските заплати бяха вдигнати. Месеци наред обществото истерично обсъждаше дали дисциплината в училище ще се подобри, ако учителят има право да гони немирния ученик от час и да го кара да полага труд в полза на училището, или ако родителят плаща солени глоби. Сега и това се нищи наново от нулата.
В Народното събрание през 2006 г. бе приета Национална стратегия за развитие на училищното образование до 2015 г. с ясно разписана нова структура на прогимназията и гимназията. За новото правителство оставаше да "облече" тази стратегия в закон. Защо му е на МОМН сега да хаби сили, работни групи, време и пари да пудри нова концепция връз стратегията, пък после - неизвестно кога, да прави закон? Тази концепция щяла да бъде основа за съвършено нов и модерен закон. И, когато се появи, тя ще бъде "широко обсъдена". Интересно, досега в сайта на МОМН няколко месеца какво се обсъждаше - стар и демодиран проектозакон?
Въпросната концепция ни я обещават за месец март, но понеже миналата година на няколко пъти ни обещаваха закон за училището и той все беше пред завършване, кой ли вярва сега? На час по лъжичка в медиите се просмукват откъслечни идеи за бъдещи намерения, които следват познатия принцип "всяка метла мете по своему". Щели например да премахват математическите гимназии, понеже приемали след V клас, а такъв вид училище според новия екип на МОМН не се предвижда. Естествено директорите на математическите гимназии скочиха, защото става дума за едни от най-успешните гимназии в системата на българското образование (все още незатрити) и с никакви нови схеми не може да се оправдае идеята да бъдат "трансформирани". В МОМН замисляли също да правят настоятелства към всяко училище, които щели да разпределят и бюджета - бога ми, нали са въведени делегирани бюджети и правото, и отговорността за това разпределяне по закон са изцяло на директора! Освен това часовете по специалните предмети в техникумите щели да се признават като кредити в техническите висши училища. Нерде Ямбол, нерде Стамбул! Или МОМН смята, че техническите вузове са паднали на нивото на гимназиалните знания, или иска да ги накара да паднат до него. Естествено може да се очаква съпротива на ректорите, защото все пак средната и висшата образователна степен са две твърде различни неща.
А всъщност многото неизяснени проблеми около структурата на училището, приета преди 5 години от парламента със Стратегията за училищното образование, които трябваше да се конкретизират в нов закон, така си и висят, обрасли с въпроси без отговор. Прогимназията например трябва да завърши в VII клас, но така и не е изяснено какво ще учат децата в VIII клас - чужди езици ли, компютри ли, или ще имат нормални занимания по предмети. Да не говорим, че проблемът с езиковите гимназии и подготвителните класове тип "двойната Лотхен" в тях "виси" от епохата на ексминитър Веселин Методиев. Мнозина вече не помнят кога е било това. Гимназията пък трябва да се раздели на две, като до Х клас във всички видове училища трябва да се вмести целият учебен материал от ощообразователния минимум по всички предмети за целия гимназиален курс - как точно може да стане това и до ден-днешен не е ясно. И не означава ли това, че младите хора, които не продълават обучението си след Х клас, остават на нивото на минимума знания? Как ще се разместват учителите от досегашния прогимназиален VIII клас в новия гимназиален - също е тайна. Кога най-сетне ще бъде въведена истинска и постоянна квалификация за тях? Как ще се вместят профилираните предмети само в ХI и ХII клас и какво ще се случи с техникумите, които трябва да ограничат изучаването на професия в тези две години, вместо в досегашните 4-5? Това са все проблеми от жизненоважно значение за българското образование. Те се породиха от "реформите" още по време на правителството на НДСВ, но не са в центъра на вниманието на сегашното МОМН. Сега кусур са му математическите гимназии!
Твърде вероятно е, когато насочваш масовото образование само към нивото на общообразователния минимум, качеството на обучението и на знанията да падне още. Не ни стига досегашният резил с нивото на знанията и резултатите на българските ученици, които отчете международното изследване PISA. Става нещо като при матурите - там тестовете са върху задължителния материал, сиреч върху минимума, а това неизбежно дърпа нивото на обучението надолу до въпросния минимум.
Това са все важни въпроси, на които трябваше отдавна да е отговорил един нов закон за училищното образование. Можеше вече да са направени нови учебни програми и учебни планове и най-важното - да е започнало пренаписването на "псевдонаучните абракадабри", наречени учебници. Да, ама не. Сега чакаме нова концепция! В нея МОМН щяло да използва и някои досегашни идеи, но щяло да има и нови. Може би в следващата петилетка... Но тогава очевидно някое следващо правителство ще прави "съвършено нов и модерен закон".