Трендафил Величков:
Опозиция е да те боли за хората
Дискусията "Бузлуджа - пътят към една мечта" ще е нашият откровен разговор за каузите, в които вярваме, казва младият социалист
/ брой: 174
Трендафил Величков e зам.-председател на Младежкото обединение в БСП, "Организационна дейност и обучения" Роден е в Пазарджик и е на 31 г. Икономист, работил е като мениджър в телекомуникационна компания. В момента е ръководител на отдел "Младежка политика" на НС на БСП
- Предстои традиционният събор на Бузлуджа. И тази година ли белокосите ще са повече от младите хора, които празнуват там, г-н Величков?
- Бузлуджа за всички в БСП е символ и емоция, и идеализъм, и обща кауза. А те не са подвластни нито на времето, нито на възрастта. Не приемам разделението между млади и стари в нашата партия. Нито твърдението, че БСП е само на хората с побелели коси. Всъщност те са нашият корен, а ние сме продължението на техните идеали и борби. Днес времената са други, политика се прави по-друг начин, но ние сме на ред да работим за идеята за солидарност, справедливост и свобода. За празника Младежкото обединение направи специален филм - "Бузлуджа - пътят към една мечта". Основната му идея е, че млади са били основателите на социалистическото движение, днес младите сме ние и имаме същите мечти. Иначе на въпроса ви - в Младежкото обединение в БСП членуват над 6 000 млади социалисти и повечето от тях ще са на Бузлуджа.
- Точно преди празника Младежкото обединение организира в Казанлък дискусия за лявата идеология, каузите и бъдещето на БСП. Защо днес се занимавате с идеология, няма ли по-належащи теми?
- Правим тази дискусия, защото страшното днес не е, че сме загубили идеалите си. Страшното е, че след 20 години преход в България живеем в тотална политическа апатия. Знаем, че днес управляват едни, утре ги сменят други и сме приели, че всички едва ли не са еднакви. Дискусията ни няма да е само вътрешнопартиен разговор. Темите за лявото и неговата кауза, за това чия партия е БСП и кого представлява всъщност са въпроси, за които сме единодушни, че трябва да говорим, но не го правим. Лявата идея не можеш да я вкараш в програма, устав или декларация. Да, има я и в тези документи, но на първо място е в сърцата. В този смисъл се надявам дискусията да е емоционална. Младите да си кажат защо са леви, как разбират лявата кауза, как си я представят след 20, 30 или 50 години. Да отворим и умовете си за този разговор, а не да въртим единствено върху това плоският данък лява или дясна мярка бил. Да се попитаме бизнесмен лоша дума ли е за БСП, да кажем има ли я тази работническа класа, представляваме ли я или самата тя вече е по-различна. Нарекохме дискусията "Пътят към една мечта", защото цялата социална идея е път, стремеж към по-доброто общество и няма критерий кога едно общество наистина е станало социално. Може би единственият критерий е прага на поносимост спрямо погазването на свободата, демокрацията и чувството за съпричастност с другия.
- Какво вълнува младите социалисти днес?
- Същите неща, от които се вълнуват всички на нашата възраст. Разликата е, че младите в БСП се интересуват и от политика и не им е все едно какво се случва с България. Не искат да ги носи течението. Вълнувам се от това, че някой чичко с фуражка може да ми рови в пощата и да ми следи скайпа. Пука им, че банките вдигат лихвите по кредити, че ГЕРБ върна платеното обучение в държавните университети, че безработицата сред младите е два пъти по-висока от тази при останалите възрастови групи. След една година полицейски акции мутрите пак са си същите и си въртят бизнеса. Пука ми, че оставаме без приятели, защото много млади хора заминават в чужбина с идеята да живеят по-нормално.
- Защо сте в Младежкото обединение?
- Продължавам да мисля, че нашето поколение е това, което може да промени БСП. Омръзна ми 20 години тя да се приема като партия на червените бабички или по-лошо на червените куфарчета. За нас БСП не това. Младежкото обединение се различава от другите младежки политически организации. Нас не ни е събрал див прагматизъм, носим нещо друго. Чувстваме се другари не само в смисъла на партийното обръщение. Ние сме 6 000 души, които се познават, разчитат един на друг и имат една и съща мечта - животът в България да е по-справедлив, да не зависим от кредитния си рейтинг, да успяват талантливите и работливите, а не тези с парите.
- Какво ви дава Социалистическата партия? Какви инициативи имате, как ги осъществявате?
- Най-ценното - че не съм сам с идеите си, а има още хиляди хора, които ги споделят. Възможност да изрека тези идеи на висок глас. Както направихме през февруари пред Министерството на здравеопазването на протеста срещу реформата и закриването на болници. За една година имаме зад гърба си адекватна реакция на всяка глупост, която Бойко Борисов прави. Това са и акцията ни с цветелинките, и кампанията срещу младежката безработица "Дянков, назначи ме" Не е въпросът в това да си опозиционен и просто да скачаш, а да те заболи, че от дадена политика страдат живи хора.
- Имате ли убеждението, че младите хора ви вярват? Как коментират политическата ви ориентация приятелите ви, които не се интересуват от политика?
- Глупаво е да искаме всички млади в България до един да станат от БСП. Но не е глупост да накараме младите да се замислят, колкото и да е клиширано, че независимо, че не се интересуват от политика, политиката винаги се интересува от тях и променя живота им. Тези, които са далеч от партии и политика не ме имат за луд. Наясно са, че нещата не се случват така както си ги представяме, но за съжаление им е трудно да повярват, че партиите могат да решат проблемите им.
- Защо му е на млад човек като вас да се занимава с политика?
- Защото вярва, че може да промени партията си, страната си и света. Политик е призвание. Не е нужно да си на ръководна длъжност в партия или държавата, за да правиш политика. Достатъчно е да вършиш малки неща и да имаш голяма цел. Животът на младия човек да не зависи от кредитния му рейтинг, да не успяват тези, на които мама и тати са купили "Бентли" и само те по капиталистическите правила да имат право да учат, да се лекуват, въобще да живеят. Да си социалист означава да не приемаш света такъв, какъвто е и да искаш да го промениш.
- А да си млад е...?
- Същото като да си влюбен... да не ти пука, да грешиш и най -малките неща да те правят откровено щастлив.