Няма връзка между вузовете и пазара на труда

Това започва да се превръща в традиция. Министерството на образованието и науката, което определя политиките спрямо секторите на знанието и начините за тяхното изпълнение, го прави без каквито и да било видими за обществото анализи по конкретните проблеми и сектори. В същото време сериозни проучвания в областта на образованието изработват ведомства, които не са свързани пряко с него. На два пъти в последните години бяха огласявани анализи на Световната банка за средното образование в България. Преди няколко години подобен анализ направи и Сметната палата. Завчера за пореден път МОН бе ударено в земята пак от Сметната палата, която огласи доклада си от одит за реализацията на завършилите висше образование на пазара на труда. Одитът обхваща периода януари 2009 г. - декември 2012 г. В него е отразен както ефектът от специфични за управлението на ГЕРБ решения, така и общи недъзи на системата за висше обазование, които - поне в някои медии - отчитаме от години без видими последици в управленските практики.
Сметната палата по принцип е институция, чиято работа е да контролира дали се изразходват ефективно бюджетните средства. Покрай пряката си цел обаче палатата в доклада си за реализацията на висшистите прави дълбок разрез на системата и на недъзите в нея, които предопределят негативния краен резултат. Изводите в доклада са, че българската държава е абсолютно безхаберна към това, което се случва във висшето образование, оставила го е на самотек и не се впечатлява от многобройните нарушения на законите в този сектор. Тя няма никакво отношение към това какъв кадрови и материален ресурс е необходим за качествено обучение, колко и какви кадри са нужни в различните сектори, какъв прием на студенти трябва да се определя във висшите училища, за да е свързан той с нуждите на страната. Липсва държавна политика за реализацията на завършилите висше образование и за задържането им в България. Система за проучване на потребностите на пазара на труда изобщо липсва. 
За пръв път в доклада на Сметната палата се сочат връзките (по-точно липсата им) между държавните институции, отговорни за обучението, оценяването и реализацията на студентите - МОН, вузовете, Националната агенция за оценяване и акредитация, рейтинговата система на вузовете, МТСП, Агенцията по заетостта, НАП, НОИ и пр. Никаква тайна не е, че сериозно взаимодействие между тези звена (както и с НСИ) няма, всяко работи по свой си тертип и дори данните им се разминават или направо липсват. Да не говорим за разнобоя в нормативните им документи.

46% от завършилите са на работа, която не изисква висше образование

а това означава едно - че парите от хазната, вложени за обучението им, са хвърлени на вятъра. Висшите училища бълват абсолвенти по икономика и право, за които работа няма, но приемът тъкмо в тези специалности продължава да расте всяка година. В други професии специалисти не достигат, но в съответните специалности студентите продължават да намаляват. Констатации, които, впрочем, се съдържаха и в доклад на Европейската комисия, огласен преди дни.
Приемът на студенти по никакъв начин не зависи от нуждите на пазара на труда, констатира докладът. Най-голям е утвърденият прием в направленията от област "Социални, стопански и правни науки", той заема 34-35% от целия прием и 35-36% от реализирания във всички области на висшето образование. Най-голям относителен дял заема направление "Икономика" (имат го 15 вуза) - около 53% от целия прием, в "Администрация и управление" (16 вуза) - 15%. Или общо 68 на сто за двете професионални направления.

Капацитетът на вузовете е кух параметър
 
Според доклада от всичките 51 вуза у нас 26 (повече от половината) са акредитирани да обучават в направленията "Икономика и Администрация". Нещо повече, от 2009 до 2012 г. капацитетът за направление "Икономика" е увеличен с 5601, а за "Администрация и управление" - с 11 602 бройки, без да е доказана каквато и да било нужда от такива специалисти. Акредитационната агенция (НАОА) е утвърдила общия капацитет на висшите училища да обучават 333 967 студенти и докторанти, а само по двете посочени направления капацитетът е 95 411 студенти и докторанти (28,6 на сто от общия). Цялата работа е, че понеже за тези направления кандидати има, вузовете охотно се възползват от тях заради парите, понеже получават субсидия за всеки записан студент. Нищо, че някои факултети нямат достатъчно преподаватели да поемат това обучение и ползват т.нар. куфарни лектори, идващи от друг ВУЗ, където заплатата им не страда от постоянното им отсъствие...
В периода на управлението на ГЕРБ има 67 процедури с искане от вузовете за увеличаване на капацитета. Общо с 28 104 студенти е увеличен капацитетът на вузовете за 4 години, а броят на студентите в същото време плавно намалява. Отказ за увеличаване на капацитета НАОА е дала само два пъти (3 на сто от общия брой искания). Сметната палата констатира безобразни неща около капацитетите на вузовете, за които ДУМА е писала неведнъж - много от тях превишават разрешения им таван за брой студенти, което е противозаконно. На някои на фона на това нарушение им е разрешаван дори повишен прием! При това натовареността на преподавателите е била над 100% от утвърдения норматив, но и НАОА, и МОН са си затваряли очите. Изискването за определен брой преподаватели на основен договор (щат) нито е спазвано, нито е проверявано или наказвано при следакредитационния контрол.
Всъщност закононарушенията няма как да бъдат наказани, понеже санкциите трябва да са записани в закон, а в Закона за висшето образование това не е направено. Дори когато комисията за следакредитационен контрол установява превишен капацитет (при 16 държавни и частни вуза примерно през 2010 г.), нищо не следва. Качеството на обучението при това е отишло на кино. Всъщност МОН може да намали субсидията на ВУЗ-а при надхвърлен капацитет, но и тук има хитрост - отчита се капацитетът като цяло, по направления и по специалности и се избира най-благоприятният за ВУЗ-а вариант. Това е в полза на висшите училища, но ощетява бюджета, констатира Сметната палата. 
 
Няма механизъм за сливане на вузове

В този хаос безпрепятствено съществуват 51 акредитирани висши училища, от които 37 държавни и 14 частни. Имаме 185 факултета, 15 филиала, 20 колежа, 55 департамента, 8 академични направления, 13 центрове и 5 института. В София са разположени 22 вуза и един... филиал на ВУЗ. В Пловдив вузовете са 8 и един филиал, във Варна - 5, в Благоевград - 3, в Кърджали - 2. Че мрежата е раздута, говорят всички. Но по данните на Сметната палата при управлението на ГЕРБ от вузове са поискани - а от НАОА, МОН и парламента са одобрени - 27 промени в мрежата от висши училища. От тях само 4 са за закриване на колежи и един на факултет. А иначе е открит злополучният Пернишки университет, както и два филиала на вузове, 6 нови факултета, преобразувани са в по-горен ранг колежи, едно специализирано висше училище е станало университет. Впрочем въпросното висше училище - сега УНИБИТ, в течение само на една година е претърпяло 3 промени - преобразуване от специализирано висше училище в университет, откриване на институти и на нов факултет, отчита палатата. А както знаем, напъните за нови висши училища и обещанията от страна на политиците продължават и в момента. Системата не е оптимизирана, а в Закона за висшето образование дори липсва механизъм за сливане на висши училища, пише Сметната палата и препоръчва такъв механизъм да се включи в очакваната Стратегия и в закона.    
    
Много слаба връзка с бизнеса

В доклада са отчетени и две програми за 2009 и 2010 г., финансирани с евросредства от ОП "Човешки ресурси" - "Разработване на механизми за училищни и студентски практики" и "Училищни и студентски практики". По тях общо 37 висши училища са сключили договори с бизнеса, усвоени са 2,7 млн. лв. и са обучени... 2729 студенти. Смешно при общо над 270 000 студенти. От януари 2012 г. е обявена и трета схема - "Ученически и студентски практики" за 60 млн. лв., в която до октомври 2014 г. трябва да се включат 73 300 студенти. Реални студентски практики обаче не са започнали, съответно няма и усвоени средства, констатира Сметната палата. Ето ни един пункт от "проспани" при ГЕРБ и неусвоени европари, които има риск да загубим. Нито практиките, нито стажовете, нито създадените във вузовете центрове за кариерно развитие са дали досега някакъв съществен резултат, пише в доклада.  
 Сметната палата отчита и незадоволителната работа на МТСП за проучване на потребностите на работодателите. От 2008 г. е предвидено да се създаде Система за проучване и прогнозиране на потребностите от работна сила с определена квалификация, но от 2009 г. "поради липса на средства" (ех, Дянков!) работата е спряна и такава система няма. В Агенцията по заетостта дори не се поддържат данни за кои от работните места се изисква висше образование. Чудно ли е, че от 2009 до 2012 г. броят на регистрираните безработни младежи с висше образование се е увеличил повече от 2 пъти! Относителният им дял спрямо всички регистрирани безработни се е вдигнал с почти 1 процентен пункт, а делът им спрямо регистрираните безработни младежи се е увеличил с 3,5 процентни пункта. 
Предстои МОН да представи Стратегия за развитие на висшето образование, каквато досега липсва. Няма да е лесно, ако реално се атакуват тежките проблеми в сектора. Предстои да започнем изпълнението и на целите, които сме заявили като страна членка в програмата "Европа 2020" - дял на 30-34-годишните висшисти 36 на сто и достигане на 76 на сто заетост за населението на възраст 20-64 г. Кога ли ще ги стигнем европейците?


От завършилите туризъм едва 9% се реализират, от икономика - 52,6% работят като среднисти

В последните 5 години са завършили 227 203 висшисти, от тях работещите на длъжност, изискваща висше образование, са едва 56 171 или 24,72%, а принос към осигурителната система имат 160 736 души, или 70,74%. Т.е. 104 565, или 46% от завършилите студенти работят на длъжност, за която не се изисква висше образование. От дипломираните в икономика, където напливът е най-голям, едва 22,4% заемат длъжност за висшисти, докато 52,6% са на места, изискващи по-ниско образование. Приемът се прави формално, без оглед на потребностите, е заключението в доклада. 
С най-добра реализация (53-57%) са завършилите здравни грижи, обществено здраве, фармация и теория и управление на образованието, а с най-ниска - 9 на сто, са завършилите туризъм и изобразително изкуство. Това развенчава мита, че туризмът "гълта" кадри и че трябва да правим нови вузове по туризъм...


Разходният стандарт за един студент не отчита реалните разходи за него
 
Сметната палата акцентира, разбира се, на финансирането, но в доклада не са включени сравнителните данни с другите страни от ЕС, които показват, че публичното финансиране на висшето образование в България като дял от БВП (0,5%) е сред най-ниските в Евросъюза. Общата сума на републиканската субсидия за държавните вузове за всичките 4 години е едва 1.326 млрд. лв. - колкото едногодишния бюджет на МВР!
Отчетено е, че единният разходен стандарт за издръжка на един студент, който бе намален от Дянков от 963 лв. през 2008 г. на 693 лв. след това, по никакъв начин не отчита реалните разходи, необходими за издръжката на студент в различните професионални направления. Изобщо липсват утвърдени от просветния министър правила, по които се определя издръжката на един студент по различните специалности.


Препоръки на Сметната палата към просветния министър:

- Да организира изготвянето на Стратегия за развитие на висшето образование и на промени в Закона за висшето образование - за обвързване на акредитацията, капацитета и приема на студенти с нуждите на пазара на труда; за даване на правомощия на държавните органи за сливане на вузове; за контрол върху спазването на капацитета със съответни законови санкции. Повече правомощия на Съветите на настоятелите, включване на студенти и хора от бизнеса в НАОА. Механизъм за обединяване на информацията на всички, свързани с проблема, институции и нуждите на пазара на труда.
- Да утвърди вътрешни правила за начина на определяне на приема във ВУЗ.
- Приемът в частните висши училища да се утвърждава по професионални направления и специалности от регулираните професии.
- Да организира изготвянето на годишни планове за проверки на висшите училища.
- Да организира ефективно схемата "Ученически и студентски практики".
- Да утвърди показатели за отчитане на резултатите от дейността на Центровете за  кариерно развитие към вузовете.
- Да осигури представители на МОМН в Съвета на настоятелите на всички държавни вузове с конкретни задължения, вкл. за отчитането им.
- Да утвърди адекватен финансов механизъм за корекция на субсидията в държавните висши училища след отчитане на реално приетите.
- Да приведе диференцираните нормативи за издръжка на един студент по професионални направления в съответствие със закона.
- Да утвърди вътрешни правила за поддържането на регистрите на студенти, акадмичен състав и пр.