Нобел до поискване
Световната награда за мир все повече девалвира
/ брой: 232
Един Господ знае дали Алфред Нобел през 1895 г. е предвиждал, че учредената от него награда за мир ще се превърне в средство за раздор между народите и в обществата, а не в средство за тяхното единение и разбирателство. Но сега, 115 години след нейното учредяване, е видно, че замисълът на хуманиста-изобретател и производител на динамит ежегодно взривява страстите. И това не е учудващо, след като поне през последните 3 години лауретатите бяха все политици, за които е спорно до каква степен за допринесли за мира на планетата.
Не знам какво е мислел Нобел за бъдещето на учредената от него награда, но със сигурност знаем критериите, по които тя е трябвало да бъде присъждана. В завещанието на Алфред Нобел от 27 ноември 1895 г. е записано, че тази награда трябва да се дава на "шампиони на мира" и по-точно на "личност, допринесла най-много или работила по най-добър начин за братството между народите, за премахването или намаляването на съществуващите армии и за провеждането и свикването на мирни конгреси". Това е.
Между другото, един новрежки адвокат Фредрик Хефермел смята, че всички награди за мир след Втората световна война са присъдени в нарушение на завещанието на Нобел. Впрочем решението за присъждането им се взема от комисия на норвежкия парламент. Т.е. от политици, които, както показва практиката, често се ръководят от моментната конюнктура, а не от волята на някой починал преди повече от век.
Така например м.г. "световен хит" беше Барак Обама, хоп - награда за първия ченокож президент на САЩ. Нищо, че не е свършил нищо. През 2008 г. награда за Марти Ахтисаари, защото Косово беше "международен хит", през 2007 г. вицепрезидентът на САЩ Ал Гор направи филм за ужасите, които човек причинява на планетата - тема, която просто няма как да остане без награда (кой може да бъде против опазването на природата) и хоп - Нобел за мир. Нищо, че изводите на Гор бяха подложени на аргументирана критика от голяма част от световните учени. Нищо, че основателят на премията изобщо не е предвиждал екоактивисти да получават приза. Конюнктурата е такава и наградата е такава.
Прави впечатление, че повечето от наградите след Втората световна война се връчват за борба за човешките права, а не за разоръжаване, предотвратяване на военни конфликти, лансиране на мирни инициативи и т.н. И тук е противоречието. Това, което е борбата за човешки права за норвежките депутати, може да бъде нещо съвсем друго за китайските комунисти. Даваме този пример, защото реакцията на КНР на награждаването на дисидента Лю Сяобо бе повече от очаквана. Дали случайно или не, но в момента Китай е трън в очите на ЕС и САЩ заради нежеланието на страната да променя обменния курс на юана в тяхна угода. По същия начин стоят нещата и с други държави. Иран негодува, когато награждават местни дисиденти, навремето СССР роптаеше срещу наградата на Андрей Сахаров, а после много, ама наистина много, бивши съветски граждани се възмущаваха от наградата на президента Михаил Горбачов. Милиони сърби псуваха след награждаването на Ахтисаари.
Утре, в угода на поредната конюнктура, може да бъде награден някой кюрдски правозащитник, после някой борец за правата на циганите в Румъния, Чехия или България, и бъдете уверени, че нито в Анкара, нито в Прага или София ще има много очаровани хора. Което няма да доведе до повече мир в света, но със сигурност ще доведе до по-нататъшна девалвация на Нобеловата награда за мир. А че има такава девалвация, е видно с просто око. Наградата в аванс на Барак Обама е пример за това. Но не само. В четвъртък вечерта норвежки вестник разкри, че ЕС бил сред номинираните за Нобел за мир. Това пък защо? Какво точно като цяло за световния мир е направил целият Европейски съюз и кой по-точно в него - народите, правителствата или бюрократите в Брюксел? На този фон желанието на Соломон Паси НАТО да получи Нобелова награда за мир изглежда все по-осъществимо, което нищо чудно и да се случи. И на никой от върлите демократи в норвежкия парламент няма да му пука, че това е пълна подигравка със завещанието на Алфред Нобел.