Недялко Йорданов поставя своята пиеса "Убийството на Гонзаго"
/ брой: 286
Първата и най-нова премиера на сцена "Сълза и смях" на Народния театър "Иван Вазов" е пиесата на Недялко Йорданов "Убийството на Гонзаго". Постановката е на автора, сценографията и костюмите са на Чайка Петрушева, а музиката е написал Константин Ташев. Когато поставих "Хамлет" през 1980 г. и когато написах студията "Моят Хамлет", не смятах, че моята среща с "Хамлет" е приключила окончателно. Мъчеха ме някои аналогии със съвременността и особено с моята лична, житейска и творческа биография. Но изминаха осем години, а аз все така се връщах в разсъжденията си към темата "Хамлет", но вече от друг ъгъл. Хамлет и артистите. Хамлет и хората на изкуството. Хората на изкуството и политиката. Хората на изкуството и Кралят, отбелязва авторът.
Защо Хамлет се обръща към артистите, за да разобличи Краля? Защо сам написва текста, който те трябва да изиграят, криейки се зад една стара пиеса - "Убийството на Гонзаго"? Не е ли това жестоко от негова страна? След като знае какви ще бъдат последствията за тях. И защо Шекспир е прибeгнал точно към такъв сюжетен ход. Той - великият драматург, е вярвал в силата на театъра, в неговите възможности да влияе на общественото мнение и дори да извършва революции. И така у мене се зароди идеята да "допиша" "Хамлет", да добавя това, което Шекспир лекомислено или нарочно е избегнал да напише. А именно - какво става с артистите, когато Кралят - възмутен и потресен от пиесата, която гледа, прекратява спектакъла и вика "Стража! Светлина! Повече светлина!" Представих си ги - уплашени, объркани и въодушевени от огромния шанс, който им се открива - една бедна пътуваща трупа получава покана да играе в самия дворец Елсинор. Така един по един се раждаха героите ми, продължава Недялко Йорданов.
В постановката историята, която разказва за живота на актьора - беден, раним, влюбен и разлюбен, но винаги горд и непреклонен пред честта си; за любовта на жените - измамна и всеотдайна; за задкулисните игри в кралския двор и сложните политически ходове, на които те се подчиняват, е представена от актьорите Димо Алексиев, Виктория Колева, Александра Василева, Калин Яворов, Павел Поппандов, Стоян Пепеланов, Кирил Кавадарков, Теодора Духовникова, Христо Чешмеджиев и Васил Бинев. Хората на изкуството са като апендиксите, приятелю. В спокойно състояние са безвредни, започнат ли да се обаждат, трябва да се изрежат, казва Полоний в пиесата и по своеобразен начин подчертава тезата, че понякога най-острият инструмент на властта са хората на изкуството.
За театъра и политиката, за строгата и жестока същност на властта и за полета и емоциите на изкуството, за мечтата и реалността, за играта и истината - това са темите и проблемите в "Убийството на Гонзаго", пиеса, която звучи поразително актуално и днес.