Предизвикателство
Наследствен недъг на буржоазните демокрации
Или политическо късогледство
/ брой: 81
Направила ли ви е впечатление, драги читатели, структурата на англосаксонския тип демокрации, приложена за първи път във Велика Британия, а после и в другите големи държави на Стария континент? Политическа мода, "власт на народа" (от гръцкото "демокрация"), последвана в Северна Америка, а после - из целия свят.
В големите западни държави тази "народна власт" обикновено се осъществява от две политически сили - вигите и торите в Англия, Партията на слона (консерватори) и Партията на магарето (демократи) в САЩ и т. н. Всъщност става дума за две разновидности на олигархията и родовата аристокрация, маскирани за пред тълпата като "конкуренти" и "политически противници", изповядващи едни и същи морални и политически ценности. Въпросът е на всеки 4-5 г. да се осъществява един политически цирк - шумна политическа надпревара по древната формула на римските императори "За народа - хляб и зрелища".
В демокрациите "къснозрейки"
(към които сега попада и нашата древна страна) партиите актьори в спектакъла са три, та и доста повече, което наистина превръща демократичните избори в пълен фарс, в евтино зрелище на състезание с колене и лакти за заветно местенце в парламента...
И тук, драги читатели, ще стане дума именно за един съществен недостатък на западния тип демокрация: политическото късогледство. Изкушавам се да започна с публикация на социолога Роман Крнарич, представена наскоро от Би Би Си. Авторът цитира една мисъл на шотландския философ Дейвид Хюм, изказана още в далечната 1739 г., че "мъжете не могат коренно да излекуват нито в себе си, нито в другите, тази ограниченост на душата, която ги кара да предпочитат настоящето пред по-далечното бъдеще". Според Хюм "Институциите на управление - като политическите представители (депутати) и парламентарните дебати - ще служат за потискане на нашите импулсивни и егоистични желания и за насърчаване на дългосрочните интереси и благосъстояние на обществото"...
В наши дни мнението на Хюм изглежда "дори повече от самозалъгване", тъй като е толкова изненадващо ясно, че "нашите политически системи са станали по-скоро причина за разрастващата се краткосрочност, отколкото за лечението й. Много политици едва виждат отвъд следващите избори и танцуват в такт с последните проучвания на общественото мнение или обществено говорене."
В своята студия Роман Крнарич отбелязва, че нациите се надприказват около международни "кръгли маси", като се фокусират върху своите близки интереси, докато богатствата на планетата ни се топят и изчезват. Тук възниква логичният въпрос. Има ли възможност за противопоставяне на този политико-изборно-демократичен подход, който окончателно изтласква интересите на бъдещите поколения отвъд хоризонта?
Един от проблемите е изборният цикъл, присъщ недостатък на демократичните системи, който създава кратки политически времеви хоризонти, пише Крнарич. През 70-те години на ХХ век тази форма на късогледо разработване на политиките е наречена от автори и медии "Политически бизнес цикъл" - сполучлива метафора за интересите на корпорации и олигарси да използват изборната политическа система за осигуряване на бързи, краткосрочни ползи за себе си.
В тази връзка Крнарич пише, че "чрез финансиране на предизборни кампании или лобиране с голям бюджет корпоративното хакерство в политиката е глобално явление, което автоматично отклонява дългосрочната политика от дневния ред".
Обърнете внимание: понятието "дългосрочна политика" е пряко свързано със съдбините на нашите деца и внуци! Очевидно представителната буржоазна демокрация късогледо и системно пренебрегва коренни интереси на бъдещите поколения.
Липсата на по-дълъг поглед напред
е тема за редица експерти. "Съвременното общество страда от "времево изчерпване", каза още преди 40 г. социоложката Елизе Боулдинг. "Ако човек психически е останал без дъх, защото през цялото време се справя с настоящето, той няма енергия, за да си представи бъдещето", пише тя.
Ето защо изследователи, художници, технолози и философи се обединяват около идеята, че краткосрочността може да е най-голямата заплаха, пред която е изправен видът "Хомо сапиенс" през този век.
Огромното предизвикателство, пред което сегашното поколение е изправено, е да преосмисли характера на самата демокрация, за да се преодолее присъщата й краткосрочност и светът да се справи с кражбата между поколенията.
На практика някои държави вече започват законови експерименти, за да гарантират по-добри възможности за гражданите от бъдещето. Финландия например има Парламентарен комитет за бъдещето, който разглежда законодателството по отношение въздействието му върху следващите поколения. В периода 2001-2006 г. Израел дори има омбудсман за бъдещи поколения. Интересен прецедент е създаден и в Уелс, където е оформена длъжността "комисар за бъдещите поколения". На този пост сега е г-жа Софи Хоу, която има за задача да следи развитието и спазването на Закона за благосъстоянието на бъдещите поколения от 2015 г. Ролята на комисаря е да гарантира, че обществените институции в страната работят в редица области, като опазване на околната среда, или над системите за трудова заетост, като политическите и държавни решения се вземат с най-малко 30-годишна перспектива.
Още по-радикална алтернатива предлага канадският еколог ветеран Дейвид Сузуки, който предлага избраните политици в страната да се заменят от произволно избрани граждански комисии, от редови канадци без партийна принадлежност, които ще прекарват 6 г. на подобна служба.
Но може ли създаването на граждански комисии в наши дни да е в състояние да "влезе в обувките" на бъдещи поколения и ефикасно да защищава техните интереси?
Ново движение в Япония, наречено Future Design (Бъдеща картина), се опитва да отговори на този въпрос. Ръководно място в него заема икономистът Тацуйоши Сайджо от Изследователския институт за човечеството и природата в Киото, гражданско движение, което провежда публични акции из цялата страна.
Какво представляват те? Едната група участници говори от името на настоящите жители, а другата група представя себе си за "бъдещи обитатели" от 2060 г. Опонентите дори са облечени в специални церемониални костюми, за да облекчат въображаемия си "скок в бъдещето". Многобройните изследвания сочат, че "бъдещите жители" изработват далеч по-радикални и прогресивни планове за бъдещето на градовете в сравнение с настоящите.
Подобно конкретно мислене за утрешния ни ден мотивира и реалния съдебен процес в САЩ, с помощта на който младежката организация "Наш тийнейджърски тръст" се опитва да осигури законова основа за стабилен климат - в името на настоящите, а и бъдещите поколения. Организаторите на "тръста" твърдят, че американското правителство съзнателно преследва политики, които са допринесли за нестабилен бъдещ климат и несигурен обществен ресурс, поради което отричат бъдещите му конституционни права. Активно в този процес се използва и фактът на излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата.
Очевидно в света се множат движенията срещу т. нар. "колонизиране на бъдещето", срещу обявяването му за "ничия земя", където всеки може да прави всичко. Защитата на правата и интересите на идните поколения, повтарям - на нашите внуци и правнуци - вече се озвучава в световен мащаб: едно явление, което може би ще ни спаси от късогледството на сегашната буржоазна демокрация.