Митове за висшистите ни

С големи разпри в парламента бяха приети поправки в Закона за висшето образование, с които се даде възможност на държавните вузове да приемат бакалаври срещу заплащане. Гласуваха "за" единствено депутатите от ГЕРБ. Без всякаква мисъл за най-важното - как и в кои специалности държавата ще насърчава обучението на нужни за нея специалисти. И кои специалисти са й нужни. Интересна картина се получава, ако погледнем какво се случва в България с разпределението на кадрите по области в сравнение с другите страни на ЕС.
Над 35 на сто от дипломите на завършилите през 2006 г. студенти в страните на ЕС са в областта на социалните науки, търговията и правото, сочи анализ на Еврокомисията "Ключови числа за образованието в Европа, 2009". Следват ги дипломираните в областта на социалната защита (14,4%); инженерните дейности и хуманитаристиката (с по над 12%). В повечето страни обаче специалистите с висше образование в областта на природните науки, математиката и информатиката не надхвърлят 10 на сто. В този сектор има съществени разлики между държавите - докато в Литва, Румъния и Словения дипломираните в него са по-малко от 5% от всички абсолвенти, в Ирландия, Австрия и Великобритания броят им е над 12% от всички завършили висше образование, се отчита в анализа. 
Осем страни бележат от 2002 г. насам най-голямо увеличение (между 4 и 8 на сто) на дипомираните в областта на социалните науки, търговията и правото - България, Дания, Кипър, Литва, Латвия, Великобритания, Холандия и Словения. В същото време друга група страни са увеличили с около 4 на сто "производството" на кадри в областта на природните науки и математиката, както и в инженерните специалности - Чехия, Германия, Естония, Унгария, Малта, Австрия, Полша и Португалия. Доколкото в повечето страни броят на приетите и съответно - на завършилите, студенти в различните специалности се определя от държавата, по тези числа може да се съди за

политиката на всяка една страна

в областта на подготовката на кадри с висше образование за различните отрасли.
Специалистите с висше образование в областта на природните науки и инженерството са най-важни за изпълнение на Стратегията на ЕС "Европа 2020" за постигане на икономика на знанието и трудова заетост в иновативни предприятия. Затова в анализа на този въпрос се обръща по-голямо внимание.
Броят на дипломираните абсолвенти на възраст 20-29 години в областта на природните и инженерните науки на 1000 души население в повечето страни се е увеличил след 2002 г., отчита документът. Средно за ЕС нарастването до 2006 г. е от 11 на 13 дипломирани в тези области на 1000 души население. Средната стойност обаче не бива да скрива големите разлики между отделните страни в това отношение. Докато тези най-важни за икономиката специалности в някои страни са завършили 15 младежи на 1000 население (Франция, Ирландия, Литва, Финландия, Швеция и Великобритания), в други държави като Гърция, Кипър, Унгария, Малта техният брой е едва 6 на 1000. В Малта и Кипър тази ситуация донякъде може да се обясни с ограничения прием на студенти в националните вузове.
В периода 2002-2006 г. само в четири страни - България, Испания, Словения и Великобритания, броят на дипломираните висшисти в областта на природните и инженерните науки е намалял, се казва в анализа на Еврокомисията.
Доколкото нас, разбира се, ни интересува най-вече къде е България в тези процеси, си струва да погледнем по-внимателно данните, които са публикувани в "Ключови числа за образованието в Европа, 2009".
Напоследък властта усилено лансира тезата, че в страната ни се чувства нужда от инженери, поради което от идната година МС ще увеличи приема в инженерните вузове. Доколкото никой никога не е споменавал

къде са тези производства у нас

които така усилено се нуждаят от инженери, цитираните твърдения изглеждат странно. Още повече че по обучаването на кадри в областта на инженерните дейности България никак не стои зле в сравнение с държави, в които индустрията е доста по-развита и по-бурно развиваща се. Според данните в европейския анализ през 2006 г. дипломираните инженери в ЕС-27 са били 12,5 на сто от всички завършили висше образование. В България завършилите инженери са... 15,6% от всички абсолвенти. По-голям брой млади инженери от нас са обучили само 6 страни - Чехия, Естония, Италия, Румъния, Латвия и Финландия. Тези данни развенчават мита за малкото наши инженери, като се има предвид, че в България не произвеждаме за световния пазар нито "Нокиа", нито "Ферари". 
Доста по-лошо обаче изглежда страната ни в подготовката на висшисти в областта на природните науки и математиката. Страните от ЕС-27 подготвят в тези специалности средно 9,9% от всички студенти. У нас в областта на физиката, химията, биологията, математиката и информатиката (нищо, че средношколците ни печелят медали тъкмо в тези области)

завършилите студенти са едва 5,3%

от всички абсолвенти. С по-малко такива специалисти са единствено Латвия, Румъния и Словения. Това едва ли учудва някого, като знаем, че дори в Софийския университет вече години наред не се запълват местата особено за физика и химия (дисциплини, основополагащи за развитието на индустрията). Лошото е, че хем никой в държавата вече не се учудва на това, хем самата държава не взема никакви мерки да преодолее този дисбаланс. Проблемът идва и от това, че би имало известно безсмислие в евентуалното увеличаване на бройките за прием в такива специалности, при положение че и за сегашните няма кандидати. И се приемат абитуриенти тройкаджии, което пък предопределя нивото на бъдещата българска индустрия - ако ще я има изобщо, защото държавата не показва симптоми да знае какво икономическо развитие иска да имаме.
При всички случаи атрактивността на дадена специалност зависи от условията за развитие на кариера, които би имал един млад човек, завършил физика например. В момента почти единственият му път с дипломата в джоба е към институтите на БАН или към преподавателска дейност - поприща, които не са предпочитани в България поради достатъчно известното ниско заплащане в областта на науката и преподаването. А младежите, които имат влечение и способности за занимания с природни науки, в масовия вариант напускат България и се насочват към обучение в чужбина, където при завършването им "свети" не само добра научна кариера, но и местните концерни и фирми се избиват

да наемат най-добрите в своите дейности

Любопитна подробност е, че единствено у нас жените студентки в тези специалности са цели 58,2% от всички. И това е повод за размисъл.
Така че се получава затворен магически кръг - подготвените кадри са малко, пък и никой не ги търси. Интересно само защо скандалният частен Пернишки политехнически университет може да измисли всякакви трикове за привличане на студенти - като например да им плаща по 2000 евро, за да учат, а държавните вузове седят и се вайкат над незапълнените си места. Вероятно защото нямат офшорен капитал по 2000 евро на студент... А държавата просто не мисли перспективно, или пък съзнателно не иска да мисли.
Още един мит развенчават данните в европейското изследване - че сме били имали много хуманитаристи. Напротив, относително малко са младите българи, които завършват хуманитарни специалности и изкуства. В ЕС-27 процентът им е 12,2 от всички студенти, докато у нас е само 8,4 на сто. С по-нисък процент хуманитаристи са само Чехия, Латвия, Литва и Лихтенщайн. 
Доста тъжно изглежда България и по отношение на педагогическите специалности. В ЕС-27 средно 10,1% от завършващите висшисти са с педагогическо образование. У нас - 6,9%. В целия Европейски съюз единствено Франция е с по-малко млади педагози (2,1%). Като имаме предвид, че от всеки випуск от педагогическите специалности

единици отиват да работят като учители

може да си представим какво ще се случи в близко време и с българското средно училище. Тепърва ще берем горчивите плодове на тази ужасяваща ситуация. 
Затова пък - да погледнем какво се случва във вузовските специалности в областта на социалните науки, икономиката и правото. Тук България е направо първенец. При средно завършващи такива специалности 35,4 на сто от всички студенти в ЕС-27 у нас процентът им е 47,9! Та това са близо половината от всички студенти в България. Единствено Латвия и Румъния ни бият по броя на юристите, търговците, икономистите изобщо. Очевидно е, че у нас привлекателна кариера с високи доходи се прави главно в областта на търговските фирми, не на производството. Което говори много за структурата на българската икономика изобщо. Знаем, че в разни проучвания у нас 80 на сто от българските бизнесмени казват, че висшето ни образование не било достатъчно добро. Та кой точно бизнес не е доволен? Къде е бизнесът, който е проявил интерес да потърси и наеме на работа отличните студенти, завършващи дадена специалност, както се прави в цял свят?
В същия ред на мисли показателен е и процентът на завършващите висше образование в сферата на услугите - туризъм, хотелиерство и пр. В ЕС-27 такива специалности завършват средно 3,9% от студентите. В България - цели 7,7 на сто, почти два пъти повече от средното за съюза. Повече дипломирани в областта на услугите имат само Естония, Унгария и Кипър. Е, сега става ли ясно защо сред българите поголовно се шири приказка, че ще ставаме територия на хотели и услуги за туристи от по-богатите от нас страни?
На този фон става съвсем ясно защо са недоволни от разрешеното платено обучение за бакалаври вузовете, които го поискаха. Защото с промяна в Закона за висшето образование депутатите приеха, че платен прием може да има само в специалности, чийто капацитет не е запълнен. И то - в рамките едва на 5 на сто от този незапълнен капацитет. Сиреч - ще приемате платено във физика и химия, но не и в право и икономика. Без други мерки, подплатени със стимули от държавата за "неатрактивните" специалности на бъдещето, този закон изобщо няма да проработи. Освен там, където вузовете ще го нарушават масово...


Процент на завършилите студенти
в областта на:

                               ЕС-27     България

Природни науки       9,9         5,3
математика

Инженери               12,5       15,6

Икономика и           35,4       47,9
право

Хуманитарни и       12,2         8,4
изкуства

Педагози                10,1         6,9

Услуги,                     3,9          7,7
хотелиерство