На фокус
Инициативата "Три морета" - такава, каквато е
Пропагандираните и прикриваните цели
/ брой: 138
Продължение от миналия брой
Инициативата "Три морета" се включи в опасна игра с Китай. Отново, отстоявайки американски интереси, а не тези на ЕС, тя се зае да стопира отношенията между Китай и ЕС, да блокира китайския проект "Един пояс, един път". Най-вероятно намерението на инициативата "Три морета" да излезе на гръцките пристанища в Егейско море е продиктувано от усилието ѝ да минимализира китайското влияние в Гърция, където китайският бизнес е собственик на пристанището в Пирея.
Премиера на Унгария Виктор Орбан пък го критикуват и иронизират медийни източници, близки до задкулисието на инициативата, заради тесните икономически и търговски отношения на Унгария с Китай. В случая с
отношението на Виктор Орбан към Китай
се сблъскваме с няколко антиномии.
Докато блокът на държавите участници в инициативата "Три морета" прави опити за ограничаване на търговската инвазия на Китай в Европа, Брюксел е за фактическо укрепване на икономическите и търговските връзки с комунистически Китай. В инициативата - което би трябвало да е отново парадокс - има "пробойни". Такава "пробойна" е Унгария, в по-широк план - Австрия.
Днес Унгария свободно и без "указания" от чужбина развива външната си политика в свой интерес. От години унгарците търгуват с Русия, там изнасят голяма част от селскостопанската продукция на страната си, откриват съвместни руско-унгарски предприятия. Руската федерация, от своя страна, строи най-голямата атомна електроцентрала в Унгария, тази в град Пакш (с руски изгоден заем). Белязани с взаимно уважение са периодично провежданите срещи на унгарския премиер Виктор Орбан с президента на Руската федерация Владимир Путин.
Що се отнася до Китай, базата му за делови контакти със Средна Европа се намира на унгарска територия. Сега Унгария осъществява с Китай проект за изграждане на жп линия от Будапеща за Белград и по-нататък - до пристанището на Пирея.
България, за съжаление, остава отново в ролята на губещ (в икономиката и търговията), но предан до смърт съюзник на САЩ.
Тук възникват немалко въпроси?
Ще успее ли инициативата "Три морета" да се справи с провежданата от Унгария независима външна политика? Ако лидерите на проекта решат да санкционират Унгария, ще се съгласи ли тя да поднесе безропотно шията си на дръвника? Специфичното в случая е, че, предоставяйки като член на ЕС част от суверенитета си на Брюксел, Унгария успя да опази изцяло правата си върху "остатъчния суверенитет".
На България ѝ беше наложен друг модел. Като член на ЕС нашата страна също "връчи" част от суверенитета си на Брюксел, но в отличие от Унгария родните управляващи свикнаха да отдават "остатъчния ни суверенитет" ту на Брюксел, ту на Вашингтон. Ставайки участник в инициативата, България, така да се каже, се раздели изцяло с "остатъчния си суверенитет"
в интерес на Вашингтон
Този акт едва ли ще направи отечеството ни по-уредено и по-благоденстващо, едва ли ще го "отлепи" от последното място по развитие в ЕС. В замяна на това се добрахме до положението да бъдем команден натовски център на Балканите. Да сме страна, в която властта поредно принадлежи на едно или друго политическо и бизнес лоби на САЩ в България.
Все още остават недоизяснени отношенията между инициативата "Три морета" и Брюксел. Западна Европа, която продължава да бъде зависима от САЩ във военен и икономически план, на този етап е принудена да подкрепя американо-полската инициатива (на Софийския форум тя бе приветствана от президента на Германия). Няма как обаче далновидните и недотам далновидните германски политици и държавници да не разбират, че чрез проекта "Три морета" американците им отнемат Източна и Централна Европа, че по същество се създават две паралелни междудържавни обединения в Европа: едното, защитаващо интересите на Западна Европа, другото - на САЩ и Великобритания (чрез члена на ЕС Полша).
Пред погледа ни растат противоречията и конфликтите между западноевропейците и водещите фигури на инициативата. Неотдавна канцлерът Меркел и президентът Макрон отправиха призиви за подобряване на общоевропейския климат и за сътрудничество с Москва. Инициативата "Три морета" се противопостави рязко на такъв тип мислене и действия.
Онова, което днес проличава като напрежение между Западна Европа и инициативата, е възможно утре да премине в изострена конкуренция. Нищо чудно, ако вътрешновидовата борба доведе или до налагане на западноевропейската концепция за диалог между държавите (въз основа на равноправието), или до тежък разкол в ЕС.
България и в двете ситуации
ще остане пешка
в голямата борба на световните политики и култури.
Ще споделя нещо, което все още премислям. Моето мнение е, че САЩ не възнамеряват да влагат сериозни пари в икономическата програма на инициативата. Както се вижда, в течение на изминалите цели седем години, те не са субсидирали истински нито един от предложените икономически проекти. Капиталът на Инвестиционния фонд на инициативата надхвърля едва 1,2 милиарда, и то благодарение на това, че Бордът на Корпорацията за международно развитие (DFC) преди време е внесъл 300 милиона долара в него.
Едно такова прекалено скромно натрупване на финанси в "касата" на инициативата подсказва, че САЩ ще субсидират (ако субсидират!) само отделни обекти, свързани директно с придвижването, дислокацията, транспортирането на натовски войски в огромното пространство между трите морета. Американците явно не възнамеряват да заделят необходимите средства за изпълнение на икономическата програма на инициативата, не са се запътили да осъществяват втори "план Маршал" върху територията на Източна и Централна Европа.
В известен смисъл те са прави. Регионът ни е несигурен, земетръсен, уж верноподанически настроен към Големия брат, а затлачен от политики, които не се съобразяват с волята на Белия дом. Не е известна позицията, която след няколко години ще заемат Германия, Франция или Италия. Защо САЩ да субсидират икономическото преуспяване на страните от Източна и Централна Европа, щом е възможно да реализират военните си цели с по-малко разходи?
Дано не съм черноглед, но ние, българите, пак сме на път да останем с пръст в устата!
Трудно ми е да прогнозирам как ще продължи животът на проекта "Три морета". Иначе добре би било, ако всеки читател на този текст реши сам какво представлява тази инициатива, кой в нея е брат и кой сват? Дали тя действително ще е в състояние да изпълни обещаната икономическа програма и до каква степен? Какви ще са ползите за България?
Лично за мен инициативата "Три морета" представлява преди всичко "дубъл" на военния план на поляка Пилсудски срещу Русия, позакърпен и "снабден" с икономически примамки!
Нека всеки сам реши за себе си.