Науката и изкуството са по-силни ръка за ръка

Велиана Христова,
Филипа Тодева

Десетки почитатели на красивото и дейци на скулптурното изкуство се събраха миналата седмица в градината във вътрешния двор на БАН, за да се порадват на таланта на творците от т.нар. кръг "Шилото" и от Професионалната гимназия по каменообработване в с. Кунино. Младите скулптори решиха да покажат свои творби в националния храм на българската наука и да отправят посланието, че науката и изкуството вървят ръка за ръка и че духовността е истинската ценност, която укрепва ума и сърцето. Така и нарекоха своята експозиция - "Скулптура от сърце и камък".    

Млади таланти правят такава изложба в БАН за втори път, миналата година те оставиха някои от своите скулптури сред зеленината в градината на академията. Сега старите творби са заменени с нови. Да бяха утвърдени и известни творци, нямаше да е чудно, че гости и приятели останаха с часове край скулптурите, но такъв небивал интерес към млади таланти бе наистина изненада - най-малкият гост бе на 2 години, най-възрастният на 80. Десислава Досева от името на организаторите обясни, че "Шилото" обединява 24 автори на различна възраст, а учениците от гимназията вече показват изключителни умения в областта на каменната скулптура. Този спонтанен празник на фантазията сякаш бе организиран да опровергае постоянното ни вайкане, че българинът изпростява и се отдалечава от духовността, която е създала новата българска държава и е крепила народа ни през десетилетията. Колкото повече си подаваме ръка - творците, учените и артистите, толкова повече ще вървим напред, казва Десислава Досева. И веднага човек се сеща, че когато учените от БАН излязоха на протести срещу безобразното отношение на властта към науката, рамо до рамо с тях бяха студенти и преподаватели от Националната художествена академия...
Досева участва в експозицията с две скулптури - "Крила" и "Дева Мария с Младенеца". Според нея всеки човек има свои божества и всеки творец представя личното си усещане за тях - нещо като автохипноза. "Знаем миналото, виждаме какво е сега. Но няма защо да задълбаваме в това колко е лошо днес, мене ме вдъхновява по-светлото утре. Вдъхновяват ме тези наши малки колеги от Кунино, които работят със същия хъс, с който и аз. Те са утрото", казва тя.
Особен интерес предизвикаха две скулптури, събуждащи у всекиго емоция, вероятно заради топлината на дървото, от което са изваяни. Автор на едната - "Вградена мома", е Живко Минев, на 29 години. Бил е впечатлен от легендите за вграждането на момата в темелите на градежа. Според него в старите времена красотата е имала особено качество - била е лишена от суета. Минев казва, че е щастлив, че изложбата е в БАН - тук хората са добри и гостоприемни. Знаят с колко грижа се създава един творец. Впечатляващо е да те приемат водещите учени на България, казват гимназистите.
Разговорите продължиха до тъмно - и за изкуство, и за наука. Всички гости отбелязаха, че това място все повече се превръща в културно кафене, подходящо за интелектуални изяви. Някога тук имаше само неголяма столова за служителите на академията, но с усилията на експредседателя акад. Иван Юхновски преди няколко години помещението бе ремонтирано и украсено с репродукции на акварели на Феликс Каниц, които се съхраняват в архивите на БАН. Така бе създадено усещането за място на Духа.      

Боряна Георгиева,
ученичка в Професионалната гимназия по каменообработване:

- Боряна, с каква творба участваш в изложбата?
- С "Гълъб". Това е моята скулптура от бял мрамор. Отне ми два месеца и половина да я направя. За мен гълъбът е символ на чистотата. Исках да направя нещо такова. Моят вуйчо се занимава с отглеждане на гълъби и един ден донесе един у дома. Видях го и намерих снимка. Направих скица и я представих на директора, той го хареса. Започнах модел от глина. Донесоха ми жив гълъб, който гледах, докато правех скулптурата.
- Кога усети, че това е твоето призвание?
- Ами аз по принцип повече се занимавам с рисуване - с живопис, графика и оттам реших да се пробвам в скулптурата. Започнах да моделирам глина.
- В страна като България перспективна ли е професията "скулптор". Мислила ли си как ще се развиваш?
- Не, мисля, че няма да мога. Не всеки може да успее.
- А с какво ще се занимаваш в бъдеше?
- Аз съм се насочила към педагогиката. Мисля да кандидатствам във Велико Търново след ХII клас. Мисля, че мога да се справя с педогогиката и да предам това, което аз зная, на други хора. Скулптурата е повече мъжка работа. Не мисля, че една жена може да се пребори с такава конкуренция. Мога да го практикувам като хоби и да си имам друга професия. Предпочитам да правя нещо, което ми харесва и ще ми носи доходи. Затова се насочвам към педагогика със специалност изобразително изкуство. Най-много от всичко обичам да рисувам. Особено графика и живопис.

Николай Чамерски,
ученик от Професионалната гимназия по каменообработване, ХI клас:

- С какво се представяш на изложбата в БАН?
- Сега се представям с една скулптура, която нарекох "Младост". С тази скулптура мисля, че изразявам красотата на женското тяло, на едно голо женско тяло. Представено е в легнало положение. Мисля, че се получи доста интересно.
- Имаше ли модел при твоята работа?
- Да, имаше жив модел. Едно момиче, което моделирах с глина и след това - камък.
- Когато видя скулпурата, тя хареса ли начина, по който си я представил?
- Хареса се. Можеше и още, можеше по-добре, но аз съм доволен от себе си. Заедно в глина работихме около една седмица. След това в камък - около месец, месец и половина.
- А ти оттук нататък на какво ще заложиш? На творческата професия или на практичната?
- На творческата професия. Мисля да кандидатствам със скулптура, но още не съм се насочил точно къде.
- Виждаш хляб в тази професия?
- Виждам, да. Някои хора казват, че няма много реализация, но според мен с много труд има. Мисля, че няма да ми е трудно да съм творец в България. Ще намеря сили и ще се справя със скулпурата. Желание имам, и то голямо. Мисля, че това ще ми помогне. Защото всичко става с голямо желание и с любов.