Екип от учени "лови" терористи

Обикновено човек си мисли, че защитата срещу терористи в днешния неспокоен и все по-опасен свят е работа на военните и на органите за отбрана и сигурност. Така е, ала не съвсем. В разработването и на оръжия за нападение, и на отбранителни съоръжения в днешно време участието на науката е най-същественият елемент. И след като българските военни научни институти в годините на прехода почти бяха ликвидирани, с научното обслужване на сигурността и отбраната у нас се зае гражданската наука. Институтът на БАН по металознание, съоръжения и технологии "Акад. Ангел Балевски" в последните години, освен с традиционните си изследвания на металите и развиването на уникалния български метод за леене с противоналягане, се прочу и със създаването на интелигентни системи и продукти за вътрешна сигурност и защита на обекти от тероризъм. През 2008 г. тук дори бе създаден Център за върхови постижения "Антитерористични интелигентни системи", чийто ръководител е директорът на института чл.-кор. Стефан Воденичаров.

Летище София

Един от последните засега научни проекти в това направление е смайващ и за най-върлите скептици. Защото е най-големият и най-скъпо финансираният проект на ЕС в областта на сигурността, одобрен през 2010 г. При това парите са не от известните научни програми на Евросъюза, а от програма, за която никой в България не е знаел и чието съществуване учените от института откриват сами. Това е програма към генералната дирекция "Вътрешни въпроси" или, образно казано - това е министерството на вътрешните работи на Европейския съюз, обяснява доц. Кирил Стойчев, помощник-директор на института. Проектът е със срок 2 години, започнал е през 2011 г. и е на обща стойност 500 хил. евро.

Газовото находище в Чирен

Тази наша разработка я замислихме ей в тази стая, още през 2009 г., с колеги от Военната академия, от академията на МВР, Русенския университет и "Гражданска защита", разказва Стойчев. Тези институции участват и в проекта, одобрен и финансиран от ЕС. Смисълът му, накратко казано, е да се разработи модел за взимане на решения в ситуация на многостранна терористична заплаха. Резултатите от работата на екипа ще се използват както у нас, така и в страните от общността.
Хората, когато чуят думата "модел", смятат, че това е нещо на хартия, а всъщност става дума за реално действащ модел как трябва да се реагира бързо и най-ефективно, ако, не дай Боже, терористи се насочат от различни посоки и по различен начин към важни обекти на енергетиката и транспорта, обяснява събеседникът ми. Екипът използва за опитни "образци" три важни обекта от инфраструктурата в страната - АЕЦ "Козлодуй", газовото находище в Чирен и летище София. Обектите може да бъдат и 20, и 100, но въпросът е да се разработи приложим навсякъде модел. Да не напишете, че сме избрали тези три обекта, понеже имат някакви проблеми със сигурността, напротив - те имат изградени прекрасни системи за сигурност, предупреждава Стойчев. Просто ставаше въпрос обектите, върху които ще разработваме модела, да са от различни области на икономиката, за да може да симулираме при тях потенциални терористични заплахи, разказва той.  
Какво всъщност се разработва? На практика - система, при която информацията за заплахи на различни места да се събере максимално бързо в един център в София, където да бъде обработена и да бъде предложено решение в такава ситуация. Първият етап в работата е създаването на софтуер, който се разработва от Русенския университет - т.нар. съветващ софтуер. Той събира данните, постъпващи от трите обекта в реално време, обработва ги и дава предложение за решение как да се действа на органите, отговорни за сигурността. Оперативните процедури се разработват от Военната академия, а институтът на БАН създава сензорите, необходими на системата, за да предаде информацията от трите обекта в София.
Освен това основна задача на Института по металознание, който от десетилетия участва в научното обслужване на АЕЦ "Козлодуй", е да създаде система с непрекъснато действие, която може да отнема топлина и да я превръща в кинетична енергия за парогенераторите. Ако правилно разбирам думите на доц. Стойчев, става дума за бързо отнемане на топлина от реакторите при евентуално нападение над централата.
Работата над проекта трябва да завърши на 8 юни 2013 г., всички дейности са разписани по дни и едва ли не по часове. След приключването участниците ще направят национална конференция и най-интересното - пред специалисти ще бъде направена демонстрация, като ще бъде разигран сценарий с имитиране на терористични атаки по атомната централа, по находището в Чирен и летище София, и ще бъде показана готовата система, която сама ще предложи как да се действа най-бързо и ефективно в зададената ситуация на едновременна заплаха в няколко места. Една от новите зали във Военната академия ще се превърне за кратко в команден център за управление на кризисната ситуация.  
Толкова за проекта. Амбициите на авторите му обаче не свършват с неговото приключване. Находището в Чирен ни подсказа, че можем да продължим в една друга посока, разказва Кирил Стойчев. Там на 200 дка са разположени кладенци, има гориста местност, има язовир, чийто проблем е да не спадне водата под необходимото равнище, т.е. - такъв обект има нужда да се гарантира сигурност на целия район. Учените решили да обединят три неща в едно - ранно предсказване на пожар в момента на зараждането му, предупреждение за наводнение и осигуряване на защитата на целия район. След пожара на Витоша всички сме особено чувствителни по темата и затова замисълът прави впечатление - ако се установи, че на дадено място пожар току-що е започнал да се заражда, преди той да се разрасне, органите за реагиране ще имат достатъчно време да го предотвратят в неговия зародиш.   
Не е лесно да бъде наблюдаван такъв голям район. Лошото е, че аерокосмическите снимки не вършат работа в този смисъл - на тях може да се види например само вече разгорял се пожар. В Русенския университет са работили над вариант за целта да бъдат използвани метеорологични балони. Според Стойчев обаче опитът на Германия е по-подходящ - там за подобна цел се използват 20-30-метрови кули, които осигуряват наблюдение и за възникващи пожари, и за наводнения, и за оглеждане на целия район в диаметър 80 км. В института на БАН е разработен софтуер за специални камери, които биха могли да се използват за такова наблюдаване. Софтуерът за камерата за сигурност няма нищо общо с този на познатите камери, които се използват навсякъде, обяснява Стойчев. Новият софтуер осигурява бързо действие и точност при идентифицирането на престъпно нарушение в зоната за сигурност.