Османско присъствие и съжителство

Милиони българи, които сме имали съдбата да живеем в три епохи (след Освобождението от турско робство, след 9.ІХ.1944 г. и след 10.ХІ.1989 г.), помним от дядо и баба за "Трите синджира роби", "Даваш ли даваш, Балканджи Йово", също и в училище от малките класове до следващите четем "Под игото" на Иван Вазов и знаем, че периодът "1396-1878" от историята на България е турско робство, а след 10.ХІ.1989 г. нашите деца и внуци четат в училище и говорят за османско присъствие.
Пет века сме били без самостоятелна българска държава и самостоятелна българска църква. Приказките, песните и литературните произведения, свързани с този период, изрично говорят за турско иго и турско робство, а не за измислените османско присъствие и новопоявилото се съжителство, чиито автори, предимно от Софийския университет, за 300-400 лв., платени  от "Америка за България" или "Отворено общество", изобретяват по западни програми тези европейски ценности, защото епохата била друга. Съществуващите фондации си правят експерименти как да формират европейска идентичност за сметка на националната ни самоличност. Ние сме европейци, но сме различни. Трябва да пазим родната история и в българското училище, и в българските университети. Провокираното обаче обсъждане на дилемата "робство или съжителство" отне министерския пост на професор Танев, за да дойде Меглена Кунева, която ще пробута милиард и половина за отродяването на българските деца.

Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица