Имаме кауза: борба с бедността

Колко години вече се оглеждаме в европейското огледало? И какво виждаме там, след като десетилетие преди влизането ни в ЕС полагахме неистови усилия и дори успяхме да обединим нацията за каузата "европейско членство"? Бяхме горди с факта, че сме едни от първите на Балканите, които изпитаха удовлетворението да бъдат част от големия съюз на европейските народи. Стратегически и национално отговорен избор. Сега изпитваме съмнения и разочарование, но не защото сме в ЕС, а защото жадувани ценности като справедливост, добра перспектива, сигурност и свобода, икономически просперитет, добър жизнен стандарт и все в този дух са едва ли не само мечти. Разединение, конфликти и нетърпимост едни към други са набраздили лицата ни и европейското огледало отразява предимно гневни физиономии и тъжни очи. Разбира се, че не всички се чувстват така. Напротив. Съобщават за някакви незначителни проценти, които не само живеят добре, но стават и все по-богати. Явление, което този път не е само българско.
В същото време обществото ни не само не се чувства солидарно, състрадателно и обединено в името на общо по-добро бъдеще, а напротив, живее в мнозинството си тежко и без надежда, с омраза и взаимна завист.

Хората се чувстват изоставени

и сякаш не търсят начини, идеи, лидери, онези водачи, които знаят къде и как да ги поведат. Кой на кого вярва? Кой кого и колко дълго е лъгал май вече не е тема. Свиват се рамене в поза "от мен не зависи".
Сигурно не е време за повече въпроси и за посипване на главата с пепел. Защото на вратата българска чукат онези проблеми, които не само сринаха енергията и оптимизма на нацията, не само унизиха българския бит и душевност, не само превърнаха демокрацията във фасадна, но поставиха държавата ни в ситуация на оцеляване или "разграден двор". Говорят за "рискове в социалния сектор, в политическия и по отношение на националната сигурност", но гражданите отдавна са наясно със ситуацията на продължаваща масова бедност, демографски срив, изключително ниско потребление, качество и стандарт на живот.
Казват, че сме сред водещите страни по неравенство в ЕС и че нацията ни загива дори. Бизнесът не отделял пари за инвестиции, а простичко спестявал, т.е. излизал от активна икономическа дейност. Един вид ситуацията се задълбочавала, критиките са остри, а направените облекчения в социалната сфера се свеждат до неясни констатации от рода "колко ще издържат тези сфери" и "ще видим". Народът ни неслучайно казва "залудо работи, залудо не стой". И като вече няма време за озъртане и протакане, нищо друго няма да спаси положението, освен да се постави ясно пред обществото целта и да се търсят онези сили, които могат да направят нужни компромиси в името на победата над безнадеждността. Политика на омраза, разделение, кокетиране с националистически идеи или носталгии са изкушение за политическо оцеляване, но не и за изход от политико-икономическа криза. Кауза като "обединение на всички българи в етническите граници" на този етап от развитието на страната простичко трябва да се сведе до осигуряване на добър жизнен стандарт на всички българи, т.е. борба с бедността и омерзението, най-вече с безработицата.
Двадесет и четири години са огромна част от живота на всеки и ако са миг в историята на държавата, това не значи, че трябва да се акцентира върху времето и да се оцелява с отлагане. Няма начин да се реализира такава цел със страх от реформи и

без допустими компромиси

А как точно ще се реализират рационалните решения в областта на политиката и икономиката, как ще се организира държавната власт и администрация, как ще се реформират местното и регионално управление зависи от личните и професионални качества на удостоените, от имиджа, който имат сред обществото. Защото то жадува за справедливост, наказателно преследване на злоупотребилите с власт, за равни шансове без политически чадъри, за взаимопомощ, когато се изпада в безизходица, за човечност в отношенията.
В тази връзка да си припомним думите на американския президент Барак Обама в края на 2013 г., с които той изрази опасения, че "нарастващото неравенство и намаляващата социална мобилност" ще се отразят пагубно върху "нашия начин на живот и ценности, които защитаваме по света, на американската мечта". А какво беше обиколката на руския президент Владимир Путин от Далечния изток та до Владивосток, ако не вдъхване на кураж и даване на надежда на пострадалите от природни и човешки екстремистки прояви, че държавата е съпричастна към бедите им, че има грижа за съдбата им. В такива моменти това никак не е малко. Каквото и да казват някои. Как реагира и Ватиканът. Папа Франциск увеличава с милиони присъстващите на площад "Св. Петър" само защото говори на техния език, защото познава проблемите им, защото благославя изнемогващи и загубили надежда. И той, папата, ходи със стари обувки и живее по човешки в обикновено жилище, без демонстрация на богатство. "Социалният папа" дойде в точното време на точното място, но едва ли това е само негово лично дело. Империята Ватикан има вековния опит и знае как да се справи с предизвикателствата.
Фактът, че задълбочаващото се социално неравенство и увеличаващата се пропаст между бедни и богати подкопава основите на изградения след Втората световна война свят, че се губи вярата в демократични ценности, дава основание да се търсят преки пътища за изход от упадъка на жизнения стандарт, за укрепване на позициите на средната класа, а у нас - за изграждането й на европейски основи. При неуспех - и в глобален, и в национален план, на политическата арена наистина могат да се появят по-радикални, меко казано, политици и пътищата да минат през онази конфронтация, която разруши Европа до основи през миналия век.
Виковете "Оставка" са от типа решения "ден за ден" и "стани да седна". Дори и най-бедна в ЕС, България се пече на същия огън, както и другите членки на съюза, и е крайно време да вдигне поглед за 20-30 години напред. Да постави целта и да събере мислещи и можещи, за да реши стъпките за изход от криза и разочарование. Има проблясък в тази посока, важното е да не се закъснява. Битката за ресурси и влияние в геополитиката, за изясняване съвместното съществуване на коренно различните цивилизации, резултат от арабските събития, усложняват обстановката с необходимите социални политики не само у нас. Важното е да не се губи кураж и смелостта да се вдъхне и на гражданите. Кой, как и дали го може предстои да видим. Не е въпрос само за избори.