Имали сме били национална кауза

Няколко интересни образователни новини минаха почти незабелязано между политическите скандали в последната седмица. В официална церемония просветният министър Сергей Игнатов връчи британската Международна награда за млади хора, спечелена от две български девойки. Нищо чудно - български ученици и студенти често печелят международни награди, особено когато са свързани с интелекта. Но... едното от момичетата сега е студентка в Белгия, другото - в Германия.
Почти по същото време ученическият отбор на СМГ се завърна от международната олимпиада по математика, физика и информатика в Казахстан с второ място сред 49 отбора, както и с два златни и четири сребърни медала от индивидуалните състезания. Официозът на МОМН - в. "Аз Буки", едва ли не с гордост съобщи: "Дванадесетокласникът, както и повечето от съотборниците му, ще кандидатстват в престижни университети на САЩ".
* * *

Преди ден Европейската комисия оповести, че всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния си език, а 41% от учениците у нас са в някаква степен неграмотни. Преди нас по грамотност са румънските деца (40,4%) и с достатъчна преднина - австрийските (27,5%). Очевидно Еврокомисията е ползвала данните от последното международно сравнително изследване PISA (2009 г.) за грамотността на 15-годишните ученици. То показа, че българчетата се нареждат на 46-о място сред връстниците си от 65 страни по знания в областта на осъзнаването на четен текст и по математика. Под критичното второ равнище в областта на четенето през 2009 г. у нас са 41% от гимназистите, установи PISA. А още по-ниско - под второ ниво, са 19 на сто от българските ученици. За 8% от тях може да се каже, че са функционално неграмотни. За сравнение - в страните от ОИСР делът на тези ученици е 1,1%.
В най-високото ниво по математика - шесто и пето равнище, са се представили едва 3,7% от българските 15-годишни ученици. А слаби резултати - от второ ниво и надолу, са показали общо 69,8% от българчетата! При това цели 24,5% са под първо равнище - т.е. на изключително ниско ниво на знанията. Това показа PISA и то няма как да не бъде забелязано в ЕС. Още повече, че преди 20 години в Европа нашето образование се сочеше за пример...
Освен това, посочва Еврокомисията, 38 на сто от българските ученици не завършват образованието си, като мнозинството от тях напускат училище след началния курс, докато в ЕС тенденцията за отпадане е поне след VIII клас. Това означава, че огромен брой млади българи остават с ниска квалификация и според ЕС от тях 73% изобщо не се появяват на трудовия пазар! Много срамна за страната ни е и друга констатация на комисията: "С изключение на България и Румъния, като цяло в новите страни-членки има повече хора с добро образование от западноевропейските държави".
* * *

Изводите от посочените новини са очевидни. След 20 години (псевдо)реформи в българското образование и напъни "учениците да се научат да мислят" сме се докарали дотам, че те всъщност почти не умеят да мислят. Масовото училище "произвежда" един

малък високообразован ученически "елит"

и огромен социален слой недообразовани младежи, сред които буквално неграмотните са почти една трета. А най-тревожното е, че високообразованите почти изцяло и веднага след средното си образование се изселват към престижните университети в САЩ и Европа, от останалите - който успее.
В България никоя институция не следи броя на заминаващите в чужбина младежи. Колко са те, би могло да каже просветното министерство, доколкото в него всяка година се заверяват дипломите на младежите, които заминават да учат в чужбина - след средно образование или след получаването на бакалавърска степен в нашите университети. Защото вече масова практика става нашите студенти да търсят на Запад продължение на обучението си в магистърски програми. Такива данни обаче не се огласяват. Знае се най-общо, че около 80 000 български младежи се обучават в чужбина. Те очевидно ще станат повече, след като Германия току-що обяви специални програми за привличане на млади хора с висше образование от цяла Европа.  Да не говорим, че сред многобройните образователни презентации на чужди учебни заведения у нас все повече стават тези, които представят средни училища в западни страни и съответно привличат децата ни още от ученическия чин.
По данни на НСИ през 2009 г. средно образование у нас в общообразователните училища са завършили 35,8 хил. души и още 1,7 хиляди са приключили гимназията, без да положат държавна матура. А випускът с основно образование през същата година е 54,4 хил. ученици. По груба сметка разликата е около 16,9 хиляди - може би това са бъдещите деца, които ще отпаднат от училище? Защото горе-долу толкова са отпадащите на година и по данни на МОМН. Само че за 10 години например това прави

170 000 неграмотни млади българи

за 20 години - 340 000!
И пак косвено можем да разсъждаваме над други едни числа. В същата 2009 г., когато общообразователни училища за завършили с диплома за средно образование 35,8 хил. младежи, общият брой на местата за прием във вуз, утвърдени от министерството, е 66 839. На практика би трябвало всички завършили средно образование до един да са приети във вуз, ако не са изкарали двойка на приемните изпити. Като прибавим и завършилите професионални гимназии, дори да си представим, че във висши училища са постъпили и хора, завършили гимназия в предишни години, те едва ли са толкова много, че да променят общата картина. 
Местата за прием във вуз в последните 4 години се увеличаваха непрекъснато заради текст в Закона за висшето образование, който постанови постепенно да се запълни целият капацитет на вузовете за обучаване на студенти. До момента обаче от МОМН не са направили никакъв анализ как са се запълвали тези места, какъв е реалният ефект от тези стъпки, колко бройки всяка година са оставали незаети. Не би било сложно да се види в сравнение броят на завършилите средно образование в дадена година и броят на приетите във вуз. С отчитане на двойкаджиите много лесно би могло да се разбере колко хиляди българчета годишно

заминават да учат в чужди вузове

Очевидно обаче "изтичането на мозъци", при това на елитните мозъци, и то веднага след завършването на гимназия, не вълнува особено българските управляващи. Нещо повече - просветният министър не смята обезкървяването на нацията откъм интелект за нещо опасно. Напротив, нижат се лафове за мобилност в обща Европа, за полезността от обмяната на квалификации и т.н. Проблемът обаче е, че "обмяната" е еднопосочна. С нея се изпаряват дори недостатъчните пари за образование, вложени от държавата в тези "изпуснати" българи. Вече хиляди от най-образованите и най-способните наши младежи са извън България. Единици са тези, които се връщат. Защото манталитетът на днешна България няма нищо общо с възрожденските пориви или с подема от началото на ХХ век, когато най-будните българи са се образовали в чужбина и са се връщали да градят и да строят страната си.
Няма държава в Европа, която да не полага грижи и да не създава условия,

задържащи младите хора

- утрешният квалифициран кадрови потенциал за развитието на страната. А ние какво правим? Онези да речем 5% можещи и знаещи деца, които са на върха в нашето образование, ги пращаме едва ли не гордо да градят чуждите държави. А тези 70 на сто, чиито знания са под всякакво конкурентно ниво в ЕС, дори не ни смущават. Как ще изглежда България утре, очевидно не вълнува никого. А иначе - програми, концепции, стратегии имаме колкото душа иска. Грижата за младежта била национална кауза, щели сме да видим в скоро време Национална стратегия за младежта и Закон за младежта, обещава Игнатов. Каква кауза и каква стратегия, като никой не знае, а и не се интересува дори колко български младежи напускат страната всяка година? И защо. Какъв закон, като просветното министерство не е направило ни един смислен анализ и ни една смислена стъпка, за да разбере какво се случва с българското училище и защо за 20 години масовият български ученик се срина от първите места в световните класации по природните науки например до опашката по знания в Европейския съюз! И изглежда никой никога няма да се черви и да понесе отговорността за това, че "като цяло в новите страни-членки има повече хора с добро образование от западноевропейските държави - с изключение на България и Румъния.