Хладното острие на изкуството

Не е лесно да се проследи началото на драматичната връзка между изкуството и политиката. Те са неразривни и помежду им няма времева последователност. Артистичното изображение има за цел да пресъздаде външната прилика с оригинала, но и да улови характера, индивидуалността, дори душевното състояние. Политиката - е навсякъде. Художеството е много повече от изящна творба или естетически обект. Политиката е в нюансите. Изкуството може да играе ролята на политически инструмент: от първите изображения на владетели до ликовете на лидерите днес - с всички прагматични и символични функции, като средство за предаване на по-специално внушение или с идеологическа цел, в услуга на пропагандата.

"Надежда" е първият портрет на Обама, който попадна в Националната портретна галерия

Смята се, че модерното изкуство почива на съюза между радикализма в изкуството и политиката, а творбите му са контекстуални. Твори се в перспективата на пълното отдаване на материята на реалността. Така се кове и едно силно политическо оръжие, което в ръцете на твореца си може да разсича общественото мнение и критиката, но и да забива хладното си острие в коравите сърца на влиятелните личности.

"Човек на кръстопът"

Безмилостен екзекутор от тази опасна порода е един от най-бележитите мексикански художници - Диего Ривера. "Казват, че революцията нямаше нужда от изкуството, а изкуството имаше нужда от революция. Това не е вярно. Да, революцията има нужда от революционно изкуство. Изкуството за революционера не е това, което е за романтика. То не е нито възбудително, нито стимулиращо средство. Не е алкохол да се напиеш. Това е храната, която дава сили на нервната система. То дава сили за борбата. Това е храна, каквато е пшеницата", цитират думите на стенописеца, известен с дълбокото социално и политическо съдържание на творбите си. Широката популярност на Ривера в САЩ му осигурява поръчки за големи проекти в Сан Франциско, Детройт и Ню Йорк. През 1933 г. индустриалецът Нелсън Рокфелер го наема да направи стенопис. Мястото е преддверието на RCA - основната част на "Рокфелер център" на Пето авеню - витрината на капитализма. "Човек на кръстопът" е сензационно творение. Заслугата отчасти е на портрета на Ленин, убиеца на същия този капитализъм, чието лице Ривера отказва да заличи. Рокфелер приема стенописа като лична обида, а стенописецът е изкаран с охрана. Творбата е покрита и по-късно унищожена, въпреки идеите да се балансира с портрета на Ейбрахам Линкълн. Година по-късно Ривера отново рисува "човека", но в Мексико Сити. Този път добавя допълнителни щрихи - не е забравил и Рокфелер, който се забавлява в компанията на засукани мадами.

Платното на Фройд предизвиква нееднозначни реакции

"Радикален абстракционизъм, номер 8"

Наскоро една модерна творба хвърли ръкавица на най-големия и посещаван музей в света. Седмина художници заплашиха с бойкот изложба на руското съвременно изкуство в Лувъра заради цензурира на една от творбите. Причината е провокативният характер на композицията "Радикален абстракционизъм, номер 8", насочена срещу премиера Владимир Путин. Произведението на Авдей Тер-Оганян представлява черен правоъгълник на червен фон над бяло кръгче, придружено от следната бележка: "Тази творба призовава за извършване на атентат срещу държавника Вл. Вл. Путин с цел да се прекрати държавническата и политическата му дейност". Според солидарните творци бойкотът трябва да подчертае абсурдния конфликт между изкуството и властта. Този сблъсък е деликатна работа, в която Тер-Оганян има опит. Той е обект на съдебно преследване в Русия, откакто на културна проява през 1998 г. счупи публично православни икони. Впоследствие Тер-Оганян избяга в Прага, където живее и днес. "Произведенията ми са създадени точно с тази цел и илюстрират идиотщината на идиотите", обясни в блога си Тер-Оганян.
Апломбът се оказа излишен, защото с посредничеството на прочутата френска дипломация Москва се съгласи скандалното платно да бъде изложено. Експозицията "Контрапункт" ще гостува в парижкия музей от 14 октомври до 31 януари догодина, както бе предвидено първоначално, "с всички художници и творби, които предлагахме да поканим", съобщиха от Лувъра.

Кателан провокира публиката с инсталацията си "L.O.V.E"

"Кралица Елизабет II"

Лушън Фройд може да стори всичко, което си иска, защото е гений, примиряват се арткритиците на Острова. Изтъкнатият британски художник, внук на бащата на психоанализата, рисува (2000-2001 г.) един от най-скандалните портрети на кралица Елизабет II. Всяка подробност е обект на дискусии - рисунъкът, излъчването, диамантената диадема, наболата брада, вратът на ръгбист... Живописното платно, в характерния за Фройд натурализъм, е определено от някои медии като "пародия". Други се прехласват по "най-правдивото изображение на монарх от 150 години насам". Художественият критик на в. "Таймс" Ричард Корк описва портрета като "болезнен, смел, прям, стоически и преди всичко проницателен". Таблоидът "Сън" го мушва в категорията артистична травестия, а ресорният кралски фотограф Артър Едуардс предлага "да го закачат в кенефа".
"Рисувам хора не заради това как изглеждат, не въпреки това как изглеждат, а както се случат." Така Фройд разгромява колосите на експертните мнения.

"Надежда"

Един портрет, създаден от уличен артист, отстрани с хирургическа точност визуалното безразличие на американския избирател. Той се превърна в икона на предизборната кампания на президента Барак Обама. "Надежда" (2009 г.) в синьо, бяло и червено придоби статута на национална гордост и международен феномен. Авторът й Шепърд Фейри бе признат за един от най-познатите и влиятелни творци днес. Фейри е графичен дизайнер и илюстратор без специфични политически пристрастия. "Определено има общи неща между политиката, изкуството и другите аспекти на културата, към които бих искал да насочвам гледната точка", обяснява артистът. Той прави колажа на собствена глава, отпечатва плакати и стикери, а страстните поддръжници на Обама ги разлепят по сградите и броните на колите. Фейри пуска в интернет дизайна на "Надежда"-та за всеки, който я иска на тениска или табела. Списание "Тайм" използва портрета за корицата си с личност на годината, а Националната портретна галерия във Вашингтон откупи оригинала за своята колекция. Това бе и първият портрет на новия американски президент, който попадна в националната колекция, част от института "Смитсониън".

"L.O.V.E"

"Това не е проблем на изкуството, това е проблем на поляците!", отсича Маурицио Кателан за двамата полски депутати, решили да поправят инсталацията му "Деветия час" в известната галерия "Захента". Творбата изобразява папа Йоан-Павел II, затиснат от метеорит на пурпурния под. Парадоксът и провокацията са верни спътници в кариерата на италианеца, наричан "Бъстър Кийтън" или още по-язвително "селския идиот на съвременното изкуство". Дали претворява в ковчег разстреляния Кенеди, разпъва майка си по корем в огромна кутия, облича прочутия галерист Еманюел Перотен във фалически костюм на розов заек, или размахва гигантски среден пръст под носа на икономическия елит в Милано - той е безпощадно откровен. Кателан поставя начупено огледало пред битието и дава повод за всякакви тълкувания. В основата на грубиянската скулптура има масивна мраморна плоча с гравираното "L.O.V.E" и текст: "Поставено за любов - но всеки може да чете между редовете и да избере послание за себе си".