Еничарите на българското образование

Евгени Колев

Магистралата се превърна в символ на управлението на Бойко Борисов. Магистралата се инспектира час по час, лентата се реже на всеки километър, премиер и министри се катерят самоотвержено по багери, размахват първокопни кирки и гордо рапортуват за свършеното от последната новинарска емисия насам.
А край тази магистрала българската наука и образование - като застаряващи, нелепо гримирани, проститутки, чакат някой загорял тираджия да затвори едното си око и им окаже нужното внимание...
Защото управляващите се отнесоха към интелектуалния елит и потенциал на нацията като еничари с родопско село.
Думите образование и наука се превърнаха в мръсни думи за Борисов, "Брад Пит с очилата" и специалиста по мумиите от НБУ. Хората на духа - във врагове на държавността, чиято едничка цел е да ощетят хазната (разбирай - магистралостроенето).
И ако здравната реформа е на път да затрие от лицето на страната пенсионерите - миналото на тази страна, то

хирургичната намеса с ятаган

в интелектуалната сфера е на път да обезглави нейното настояще и - което е по-лошо - нейното бъдеще...
Интелигенцията на България се оказа отново жертвеният агнец за икономическата криза и абсолютната управленска некадърност на правителството на малцинството.
Но да не би това да е случайно? И дали се случва само защото е криза и защото на ключови постове в държавата са некомпетентни люде? Или защото винаги интелектуалците са били трън в задника на онези, които лелеят мечта да управляват покорно стадо с твърда ръка. А пък интелектуалният елит на нацията е люлката на всякоя опозиционност, на другомислие и другоговорене...
През 1907-а студентите освиркаха Фердинанд  и "ябанджията" затвори университета. През 2010-а студентите освиркаха Цецка Цачева. Но тя няма нужда да се хаби - дуетът Дянков & Игнатов ще свърши работата.
Двайсет години у нас от университетските банки и аудитории тръгваха протестите, които сваляха бездарни правителства, променяха руслото на блатясалата политическа река. Студентите строяха барикади и изграждаха мостове. До тях стояха техните преподаватели. Те се учеха взаимно. Първите припомняха на учителите си младежкия плам, учеха ги на свободолюбие и вяра в по-доброто утре. Вторите -

предаваха на своите ученици мъдростта на поколенията

На властта - особено на едноличната и авторитарна, не й се нравят подобни работи. Защото знае се - всички революции се изнасят от гърбината и "вековната злоба на роба", но за да пламне искрата, трябват учени глави...
Може би и затова у нас е на ход масова циганизация на населението. Не, не като етническа принадлежност (засега). Като манталитет, образование, култура. Опростачването, неграмотността, чалгата и битовизмът все повече завладяват пространството, насилствено освободено от духа на знанието, културата, ученето през целия живот.
Защото в своите розови сънища управляващите виждат нация от малограмотни простаци с мръсни потници и черно под ноктите, вторачени в паницата чорба, канчето ракия и къшея хляб, намиращи душевен уют във виещия поп фолк и поредното пошло порнографско реалити, гласуващи, без да се замислят за Бащицата със здрава ръка, който поставя на мястото им оялите се, нищо неправещи и вечно искащи интелигентчета.
Тогава най-вероятно ще спре купуването и на гласове. Защото ще са купени мозъците. Доколкото ги има...
В България има пари за магистрали.

Няма пари за образование

Няма пари за наука. В София се строи грандиозна спортна зала. Но в нея най-вероятно ще се състезават чужденци. Или ще пеят силиконово-руси фолкдиви. Защото в България пари и за детско-юношески спорт няма, защото в средните училища децата не спортуват.
Всъщност, освен с магистралите Борисов ще остане в историята и с този градеж. За съжаление - само в местния фолклор. Защото едва ли се е замислял, че и днес светът говори за Александрийската библиотека, но едва ли някой си спомня, че в Александрия е имало спортна зала, където тамошният министър-председател е ритал футбол на малки вратички...
Лятос премиерът се отби за кратко до Рим, та да постави поправената плоча в памет на св. св. Кирил и Методий в базиликата "Санта Мария Маджоре". Плочата имала зер правописна грешка. Хвала на такъв зорък коректорски взор у един министър-председател!
Но след това обаче позволи на своите подопечни министри на финансите и образованието да направят така, че след време у нас да не остане и кьорав последовател на Кирило-Методиевото дело, а безкнижието да се превърне в национална черта на малцината застояли се по тези земи българи.
Българският народ има една издържала изпитанието на времето приказка: "Който не храни своя армия - храни чужда." Но той знае и друго - една войска, колкото и да е могъща, може да завладее само територия: полята, горите, планините, градовете, селата, крепостите дори. Тя е безсилна да подчини

 да пороби територииите на духа

Петстотинте години турско ни го напомнят.
Но който не храни собствената си култура и образование, е обречен да се храни с огризките на чуждите. И постепенно да се обезличи, претопи и асимилира, да изчезне от културната карта на света и да запази присъствието си единствено като част от биоразнообразието на планетата...
Сигурно България до края на този управленски мандат ще има построени мечтаните магистрали. Но цената? Магистрали, постлани с дипломи на избягали висшисти, с дисертации на нереализирали се тук учени, с ненаписани академични трудове, неоткрити открития, неизобретени рационализации, неиздадени книги, ненарисувани картини, непоставени пиеси.
Магистрали, чието продължение ще бъде проектирано от чужденци, строено от чужденци, ползвано от чужденци. Защото българските специалисти ще строят своите пътища и ще градят живота на децата си на другия край на света. Защото май вицът за двата изхода през терминал 1 и терминал 2 остаря. Хората, посветили живота си на науката и образованието, вече са готови и пеша през Калотина да си тръгнат...
На този народ вече веднъж му се е налагало да си търси княз зад граница. Както вървят нещата - ще му се наложи скоро да си търси грамотен, образован, ерудиран, начетен, опитен политически елит пак там.

www. news.bg