Достойна старост

Донка Михайлова

В деня, в който Надзорният съвет на НОИ гласува промени в Кодекса за социално осигуряване, чрез които ще се осъществи така наречената пенсионна реформа, граждани на Асеновград и Първомай изразиха своето несъгласие с предложенията. На дискусии на тема "България в годината за борба с бедността и социалното изключване" те заявиха своята тревога от вдигането на осигурителния стаж с три години от юни 2011 г. и увеличаването на възрастта за пенсиониране на  работещите при първа и втора категория труд. Над 10 хил. подписа вече са събрани в Пловдивска област против нарастването на осигурителния стаж. Подобни дискусии се състояха в Русе и Ловеч. Предстои среща в Карлово. Ден след дискусиите в Пловдивско проблемите на увеличаването на стажа за пенсиониране и вдигането на пенсионната възраст за работещите при първа и втора категория труд   скараха синдикатите, работодателите и правителството. Провалено беше заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Дискусиите в страната се провеждат по инициатива на Движението на ветераните в БСП. В тях вземат участие местни граждански организации, организации на хората от третата възраст, граждани, журналисти. Те са етап от подготовката на заседание на НС на БСП по проблемите на възрастните. Идеята е с участието на широко представителство на обществеността да бъде направен преглед на решенията на пленума по проблемите на хората от третата възраст от 2008 г. и да бъдат формулирани основните очаквания за политиката на БСП към възрастните в условията на опозиция.
Диалогът, който възрастните започват, се провежда в година, която Европейският съюз обяви за Година на борба с бедността и социалното изключване. Тъжен парадокс е фактът, че всъщност 2010-а може да бъде определена като година на бедността. През т.г. голяма част от възрастните се почувстваха социално изключени, с допълнителни  ограничения в достъпа до социални и здравни услуги, обеднели и без близка перспектива за  подобряване на качеството на живот.
В годината на бедността България констатира, че 21% от българското общество живее в състояние на бедност, срещу 16% от гражданите на ЕС. В бедност у нас живеят 26% от лицата до 17-годишна възраст срещу 20% в ЕС. 400 хил. работещи бедни  българи получават минимална работна заплата с доходи под границата на бедността.

Възрастните хора са сред най-бедните

българи. В групата на пенсионерите рискът от изпадане в бедност е двойно по-голям спрямо заетите. Днес 34% от пенсионерите са изпаднали в бедност. Бедността в голяма степен е съсредоточена в селските райони, където живеят предимно възрастни - 2/3 от бедните са селски домакинства. Над 80% от лицата без средно образование попадат в категорията на бедните. В края на първото десетилетие на ХХI век България е с най-ниския коефициент на заместването на доходите от труд на възрастните хора - едва на малко над 50%, при 70-75% в страните членки на ЕС. Днес възрастните в България не само че са една от най-бедните групи от населението, но и са изложени на риска от продължително поддържане на статуса на бедни. Правителството на ГЕРБ заличи всички механизми, насочени към подобряване на доходите на пенсионерите - пенсиите бяха замразени, не се предвижда нарастване на минималните пенсии,  запазва се "таванът" на високите пенсии, който се предвиждаше да отпадне от 1 януари 2010 г., не се очаква да продължи нарастване на коефициента за всяка година осигурителен стаж. С отпадането на швейцарското правило всеки български пенсионер е ощетен от управляващите с 6,85% от пенсията си - толкова, колкото следваше да нараснат пенсиите от 1 юли 2010 г. по правилото.
Преди една година в своята предизборна програма ГЕРБ обеща:
* "Ежегодно осъвременяване на пенсиите с коефициент, по-близък до нарастването на осигурителния доход" - и премахна всякакво осъвременяване;
* "Насърчаване оставането на работа след придобиване право на пенсия чрез бонуси, водещи до по-висока пенсия при всяка година допълнителна заетост" - заявено бе намерение на МТСП да бъде намален коефициентът за всяка година работа след навършване на пенсионна възраст от 3 на 2,3. Управителят на НОИ обяви, че остава възможността да бъде въведен данък върху пенсиите на работещите пенсионери;
* "Повишаване на добавката на самотните пенсионери от 20 на 40% за 600 000 пенсионери" - прието в редуциран размер, след което отменено, преди да влезе в сила;
* "Въвеждане на ежемесечна добавка към личната пенсия или сбора от пенсиите на хората над 75-годишна възраст в размер не по малък от 50 лв." - прието в редуциран размер, след което отменено, преди да влезе в сила.
Наивни и обидни за възрастните са вечните обяснения - "криза" и "предишните са виновни", най-малко, защото тези ангажименти бяха поети във време, в което кризата вече беше част от живота на българите и резултатите от управлението на "предишните" - ясни.

Възрастовата дискриминация

днес се превръща в една от най-тежките форми на дискриминация в България.
Управляващите заяиха, че ще проведат обществен дебат за реформа на пенсионната система. Става ясно, че дебатът няма да се състои. Синдикатите вече напуснаха тристранката. Очевидно форуми като проведените вече имат смисъл. В тях има ясна позиция за това, че реформата не може да се ограничава единствено до отнемането на осигурителните права на хората под лозунга за постигане на финансова устойчивост на пенсионната система. Смисълът на реформата следва да бъде намирането на обществено приемлив баланс между финансовата и социалната устойчивост на системата. Реформата в пенсионната система има резултати в дългосрочен план и не може да почива на разбирането, че България вечно ще бъде в криза. БСП следва да подкрепи мерки за разширяване на осигурителната база, респективно на приходите в пенсионната система, насочени на първо място към ограничаване на безработицата и нарастване на брутния вътрешен продукт, ограничаване на сивия сектор, преустановяване на правеното без надежни финансови анализи намаление на осигурителните вноски, адекватно нарастване на максималния осигурителен доход.
Съществува риск от по-нататъшни ограничения в достъпа на възрастните до здравеопазване. Поради своята трудна подвижност стотици хиляди възрастни ще бъдат най-потърпевшите, ако бъдат реализирани намеренията на ГЕРБ за закриване на лечебни заведения. Недостигът на талони за направления за преглед при специалист и за изследвания, на средства за доплащане на лекарства се отразява в най-голяма степен на възрастните, които не само че са най-големите ползватели на тези усулуги, но и с най-висок дял на разходи за здраве в личния си бюджет.
БСП следва да използва всички ресурси и възможности, които притежава като парламентарна опозиция, за да се развиват активни антибедност политики към възрастните хора в контекста на стратегията "Европа 2020". Целта трябва да бъде възрастните хора в България да могат да остаряват достойно в условия на сигурност, включително, ако са зависими от грижи.