Добър учител - за три лева?

ГЕРБ намали осем и половина пъти парите за националните програми, с които работи българското училище, установи ДУМА след справка в отчетните доклади за изпълнението на тези програми от 2007 г. досега. През 2008 г. например за 11-те образователни програми предишното правителство е отпуснало общо 256,8 млн. лв., а за 2011 г. сегашният кабинет е гласувал общо... 30,3 млн. лв. Екипът на Бойко Борисов се похвали на 31 март, че е приел бюджет за националните програми за средното училище. Но като погледна парите, които са се откъснали от сърцето на Симеон Дянков, училището заплака с кървави сълзи. Защото, първо, националните образователни програми са останали само 9, а второ - дори спрямо миналата година средствата за тях са намалени с нови 20 млн. лв. Нима управляващите не са се сетили, че всеки може да бръкне в сайта на собственото им просветно министерство, да разгледа бюджетните числа и да им види резила?
Националните образователни програми се появиха

за пръв път през 2007 г.

след като делегираните бюджети бяха въведени във всички училища и чрез т.нар. разходен стандарт за всеки ученик (1350 лв. за 2011 г.) с тях се покриват основно заплатите на персонала и разходите за ток и парно. Затова с Националната програма за училищното образование, приета от парламента през 2006 г., бе предвиден лост за дофинансиране - т.нар. национални образователни програми, които са включени в бюджета на просветното министерство и в които училищата кандидатстват с проекти и покриват с парите всъщност дейностите, които извършват. Първите национални програми през 2007 г. бяха 8 и за тях в бюджета бяха предвидени 172,1 млн. лв. Можем да посочим тези първи програми, които в течение на две години след това се разшириха с нови - тогава първите програми бяха: оптимизиране на училищната мрежа (26,9 млн. лв.); квалификация на учителите и директорите (3,9 млн. лв.); модернизиране на материалната база на училищата (26,1 млн. лв.); училището - територия на ученика и извънкласни дейности (12 млн. лв.); енергоефективно саниране на сградите (15,5 млн. лв.); въвеждане на ИКТ (23 млн. лв.); по-пълно обхващане на учениците (49,6 млн. лв.); диференцирано заплащане на учителите (15,1 млн. лв.). По това време например всички училища бяха снабдени с компютри и с това се осъществяваше една програма за масово въвеждане на ИКТ в средното оразование, за която от 2005 г. бяха "употребени" близо 90 млн. лв.   
През следващата 2008 г. националните програми за училището станаха 12, като се добавиха темите "с грижа за всеки ученик"; въвеждане на система за външно оценяване; модернизиране на професионалното образование; съфинансиране на общините за ремонти и капиталови разходи за учлищата. Общите разходи от бюджета за тези програми нараснаха през 2008 г. до 256,8 млн. лв. За следващата - 2009 г., предишното правителство добави още програмата за роден език и култура зад граница и средствата за 13-те програми (дори след прословутото орязване на публичните разходи, извършено от Дянков в средата на годината) бяха 238,54 млн. лв.

Големият срив

в тези крайно необходими за всички училища и общини пари дойде през 2010 г. Миналата година ГЕРБ намали програмите до 10 на брой, като изхвърли от пакета дейностите за саниране на училищата, за съфинансиране на общините за ремонти и капиталови разходи в просветата, диференцираното заплащане на учителите и модернизирането на професионалното образование. Но даде едни 200 хил. лв. за подпомагане на делегираните бюджети. Така или иначе, през 2010 г. правителството на Борисов отдели за националните образоватени програми общо 55,37 млн. лв. И намали с 10 млн. лв. дори парите за транспорт на децата от малките селища до средищните училища.    
Сега се оказва, че преди седмица МС е намалил с още 20 млн. лв. и без това оскъдните средства за дейностите в училищата, а програмите е свел до 9. Нали уж публичните разходи за 2011 г. остават в същия размер като през 2010 г.? Образованието да не е полиция, та да е приоритет! МС сега връща програмата за модернизиране на професионалното образование (с едни 2 млн. лв.) и дава 800 хил. лв. за тоалетни и съоръжения в училищата за достъп на деца с увреждания. Но прекратява изобщо модернизирането на материалната база на училищата, а още от миналата година, както споменахме, удари общините, като им спря съфинансирането на проекти за ремонти. През 2007 г. за материалната база на училищата се дадоха 26 млн. лв. и дори започна оборудване на забравените в повечето училища кабинети по природни науки.

Сега - забравете!

Очевидно предстои да се върнем към училищата с течащи покриви и потрошени стъкла през зимата, които отчаяните педагози запушват с картон и стари дрехи. А онези 12 млн. лв., с които през 2007 г. училищата можеха да мислят как да станат по-привлекателни за питомците си, сега се свеждат до 1,8 млн. лв. Иначе въвеждането на т.нар. външно оценяване (матури и национални годишни изпити), които служителите от МОМН въвеждат от петилетка насам, и тази година са си пак същите - около 5 млн. лв. От 2008 г. досега за това "въвеждане" на външно оценяване хазната е дала общо 26,2 млн. лв.! Кой ли ги е "усвоил" за една дейност, която и до днес си остава нефелна и все я започват отначало?  
И представете си, че на фона на основната цел, поставена от ЕС - намаляване на отпадащите ученици, правителството тази година е елиминирало целевата програма за по-пълен обхват на децата в училищна възраст! При това МОМН се хвали с идея, че не само 5-годишните, но и 4-годишните трябва да влязат в задължителните предучилищни групи, а целодневното обучение трябва да обхване и прогимназията. Очевидно директори и педагози ще трябва да си припомнят лафа за триците и маймуните. Няма ги и онези 44 млн. лв., които през 2008 г. бяха насочени за диференцирано заплащане на учителите. Но пък има цели 14,8 млн. лв. за "оптимизиране" на училищната мрежа, сиреч за закриване на училища и маломерни паралелки.
Отгоре на всичко в прогнозната фискална рамка до 2013 г. не се предвижда да се увеличат парите за образование. И на този фон просветният министър лансира някакви концепции за развитие на средното образование, чиито идеи впрочем по никакъв начин не са осигурени финансово. Чудно ли е, че в новата концепция на МОМН качеството на образованието липсва като оставена цел (!), след като МС е свел парите за квалификация на учителите и директорите за миналата и за тази година до... 300 хил. лв. Докато през 2007 г. те бяха 3,9 милиона - 13 пъти повече. Сега на всеки учител се пада да се квалифицира, да си осъвременява и обогатява знанията и практиката с огромната сума от средно 3 (три) лева.
Кого лъжем с красиви фрази - Европа ли, себе си ли, или онези 15-годишни българи, които един елементарен текст не могат да разберат и осмислят, както показа международното изследване PISA?

Национални образователни програми
---------------------------------

2007 г. - 8 програми, общо 172,1 млн. лв.

2008 г. - 12 програми, общо 256,8 млн. лв.

2009 г. - 13 програми, общо 238,54 млн. лв.

2010 г. - 10 програми, общо 55,4 млн. лв.

2011 г. - 9 програми, общо 30,3 млн. лв.
---------------------------------
Източник: отчетите на МОМН за националните образователни програми


Програма "Квалификация на учители и директори"
-------------------------
2007 г. - 3,9 млн. лв.

2008 г. - 3 млн. лв.

2009 г. - 2 млн. лв.

2010 г. - 296 хил. лв.

2011 г. - 300 хил. лв.
---------------------------
Източник: отчетите на МОМН


Програма "Модернизация на материалната база"
--------------------------

2007 г. - 26,1 млн. лв.

2008 г. - 15 млн. лв.

2009 г. - 18 млн. лв.

2010 г. - 800 хил. лв.

2011 г. -
-------------------------
Източник: отчетите на МОМН