Да не допуснем криза на човешките ресурси

Тази дискусия е важна за социалистическата партия, мисля, че е важна и за обществото, защото без качествено и достъпно образование трудно може да се говори за перспектива. Провеждаме я в контекста и преди разглеждането на политическия проект на БСП "България 2020 - европейска социална държава".
Защо подготвяме и представяме пред обществото този проект и визия за това по какъв начин социалистите виждат развитието на България през следващите 10 години? Първо, това е

основна дискусия в целия Европейски съюз

в този момент и опит да се изработи една стратегия, която да важи за всички страни и всяка страна да намери своето място, своите приоритети и перспективи за постигането на тези европейски цели. Една от важните цели, която е записана във визията за "Европа 2020", е развитието на конкурентна икономика, икономика на знанието. И тук възниква много сериозният въпрос: къде се намира България днес и какви цели си поставя като страна, като общество и, разбира се, в частност - в сектора образование, за следващите 10 години. За да можем да формулираме по-ясни цели, които са и амбициозни, и реалистични, е добре да знаем в какво положение се намираме, коя е отправната точка.
Предишните 4 години бяха години на икономическо развитие, години и на социално развитие, немалко беше направено и за сферата на образованието. Достатъчно е да посоча, че като правило делът от брутния вътрешиен продукт, който се заделяше

за образование, беше над 4%

В момента ние сме спаднали на 3,3% от БВП, което е много сериозно радикално намаление на средствата за образование. Както сами разбирате, нито образование, нито култура, нито духовна сфера, нито наука могат да се развиват без пари. Мисля, че това е един от ключовите въпроси, защото във всяка политика има два компонента: първо, самата политика, визията за развитието на съответния сектор, поставянето на съответните цели, намирането на законодателни и организационни пътища за тяхното постигане, и второ - финансовото осигуряване на съответната политика. Бих припомнил това, което беше направено в областта на средното образование в предишните години с реализирането на една трудна реформа, която обаче беше успешна. Неслучайно и днес, когато имаме напрежение в нашето общество в почти всички сектори, към момента сравнително спокойствие и нормални условия за функциониране се запазват в средното образование, където значително нараснаха и заплатите на учителите, бяха въведени делегирани бюджети, бяха реализирани около 10 национални програми в рамките на модела за средно образование, беше реализирано и преструктуриране (понякога болезнено) на средните училища и много други елементи от тази реформа, която аз приемам като една от успешните. Разбира се, имаше и съпротива, тя имаше и своите кусури и дефекти. Но като цяло оценката може да бъде положителна.
Освен това мисля, че доста беше направено за развитието на българската наука. Защото

българската наука е част от националната идентичност

и естествено - задължителна част от перспективата на България като съвременна държава. Затова средствата за наука през 4-те години 2005-2009 г. нараснаха рязко. Те достигнаха общо близо 350 млн. лв. - за една година, което беше почти трикратно увеличение в сравнение със стартовата отправна точка. Във висшето образование системата мисля, че е по-стабилна и функционираща, въпреки дефектите, които съществуват от гледна точка на брой висши училища, качество на образованието в тях и много други аспекти. Но там чисто пазарният механизъм дава своите ефекти и своите дефекти. Това - като отправна точка.
 Сега, разбира се, всички в България говорят за кризата. И оправданието на правителството за по-малкото средства за образование, наука, изследвания като правило е свързано с кризата. Само че аз няма как да не си припомня в тази ситуация думите на проф. Преображенски от едно малко произвдение на Михаил Булгаков, което е сред моите любими. В него се описва съветска Русия след гражданската война. И всички говорят за разрухата, която цари, която заплашва всичко. Неговият отговор е: Какво е всъщност разруха? Това е някаква вещица, която ходи и унищожава всичко? Не. Разрухата е в умовете. В този смисъл тези много остри кризисни явления, които се изживяват днес от образователната система, бих казал - най-вече в сферата на висшето образование и отделно в сферата на науката, са разруха в умовете на управляващите. Не искам да ангажирам никого с моята позиция, но това е мое дълбоко убеждение. Защото, когато министърът на финансите, вицепремиер на Република България, започва война с една от най-старите български институции - Академията на науките, за каква политика и отношение от страна на държавата към наука, изследвания и към постигане на европейски цели за икономика на знанието, можем да говорим? Започвайки от квалификациите за "феодалните старци" в БАН и минавайки към конкретните действия, които по същество водят до

финансово задушаване на българската наука

Защото по никакъв друг начин не може да се характеризира това, че за Академията на нуките се отпускат в бюджета за следващата година около 60 млн. лева само. Което стига в най-добрия случай за заплати, дори без осигуряване на средства за отопление и ток по време на зимата. Това е проблем, който произтича действително от правителството.
За какво развитие можем да говорим, след като политиката, която се реализира, води до такива закони като този за академичния състав, за научните степени и длъжности? Той беше върнат преди няколко дни от Конституционния съд с 13 противоконституционни текста. Един закон, който беше задраскан от Конституционния съд. В тази ситуация министърът на образованието и науката, младежта и спорта би трябвало просто да си тръгне начаса. Това впрочем важи и за вицепремиера и министър на финансите. Незабавно! Защо? Първо защото, както споделих вече, финансите, ресурсът с който се обезпечават оразователната и научната сфера, са неделима част от политиката. И вицепремиерът е дал достатъчно доказателства, че той нехае за тези области, за тяхното развитие. Този, извинявайте за израза,

еничарин с поведение на Пинокио

действително няма място в българската политика и в българското управление. Дошъл, за да запише в своята биография, че е бил министър в някоя държава, преди да направи поредния експеримент в държава от Третия свят. По този начин не можем да очакваме никакви сериозни перспективи. Защото това, което се прави днес в областта на образованието, науката, изследванията, коренно противоречи на това, което се прави в повечето развити европейски страни. В доклада на ЮНЕСКО за развитието на образованието се казва, че в тази ситуация, когато в света действително има икономическа криза, съществува реална опасност тя да се превърне в криза на човешките ресурси и на развитието. Защото чисто фискалният, счетоводителски подход, който казва "сега трябва да се пести, трябва да се намаляват средствата за тези сфери", води до тяхното бавно, мъчително умиране.
Затова и в условията на криза отговорните европейски страни продължават да инвестират в образование, наука, изследвания. И го правят

като съзнателен избор

Само по този начин могат да се постигнат и за Европеюйския съюз като цяло амбициозните цели, които са записани в програмата "Европа 2020". И това важи в не по-малка степен, а в по-голяма дори, за България, тъй като България изостава в сравнение с повечето европейски страни от гледна точка на близост до тези цели. Ако няма сериозно преосмисляне на политиката на държавата в тези оусловия особено, ако няма заделяне на допълнителни ресурси, ако няма яснота в целите, които се поставят, и пътищата, по които те се постигат, тогава неизбежно ще се окажем сред страните от Третия свят. Защото и днес България по дял от БВП, който към тази дата се заделя за наука и за образование, е по-скоро на нивото на африканските държави и на най-ниски нива в целия Европейски съюз за съжаление, заедно с Румъния. Подобен дял за образование се отделя в Бенин, където заделят 3,3% от БВП, в Република Конго с 0,1% по-малко от България. Самата тази картина и тази статистика, която може да звучи стряскащо, е красноречива.
БСП счита, че първото условие е да се запази общественият модел на българското образование, ако искаме да вървим към европейски цели. А това означава сега, в условията на кризата, да се определят първо

основните ангажименти на държавата

които са свързани както с конкретни политики, така и с помощ и подкрепа на бедните и социалнослабите за достъп до образователна услуга. В противен случай никакви европейски цели няма да бъдат постигнати. Защото можем да бъдем изправени пред реалната перспектива и образованието, както се случва вече днес със здравеопазването, да бъде рязко разделено на по-качествено образование, което обаче е платено за хората, които могат да си го позволят, и образование, което е по-общодостъпно, но с рязко по-ниски стандарти и по-ниско качество. Това определено не е пътят, който би избрала българската левица. Защото отново ще повторя моето и на моята партия убеждение, че образованието само по себе си е ценност. Само по себе си е изключително важно не само за икономическата перспектива на страната за конкурентна икономика, но и за самата идентичност на нацията. Мисля, че не е случаен този поход срещу институции като Академията на науките или Софийския университет. Защото това води към един модел на управление, на обществено развитие, който не е европейски, а е по-скоро латиноамерикански в лошия му вариант: със силова държава, която може да потиска всеки, който е несъгласен, с държавма на обедняващо население и за това също трябва достатъчно репресивен апарати, и с държава, която е обезличена идентично. Тя не е с нация, а с население, което е достатъчно послушно.
Казвам тези политически неща, които са може би не толкова свързани с експертната оценка на образованието, защото без тяхното разбиране не могат да се намерят правилните механизми за противопоставяне на подобна тенденция. Ако всичко се обяснява само с временни текущи затруднения, които водят до орязването на средства, просто няма да разберем процесите, които се случват. Тяхната същност, според мен, е именно в това, което споделих.
В тези два дни ще имате време и възможност да чуете различни експертни независими мнения, те ще бъдат полезни за БСП от гледна точка на изработването на наша по-ясна и цялостна алтернатива за развитието на образованието и на науката. Ще се постараем да се придържаме към тях и в нашето поведение и послание като парламентарна опозиция, като политическа партия, ще се постараем да ги реализираме и в парламента с конкретни законодаелн предложения, и в местната власт, където представителите на БСП са много и имат възможност да свършат немалко неща, особено за средното образование.
И още веднаж да благодаря на нашите гости от Международния социалдемократически съюз за образование. Защото тяхната експертиза, информацията и за добри практики, и за добри политики в областта на образованието е ценна за нас. Както стана дума и в началото, ние искаме да развиваме традициите на българския образователен модел, но в европейски контекст, ползвайки най-добрите практики и нововъведения. За да можем да стигнем там, където искаме да стигнем - България да бъде европейска социална държава с конкурентоспособна икономика, с общество, което е вътрешно много по-сплотено и солидарно от разнебитеното атомизирано общество, в което живеем днес, и с духовна сфера, в това число образование и култура, които дават самочувствие и идентичност на българската нация. Без това всичко друго няма смисъл.