БУМЕРАНГЪТ НА КЪСАТА ПАМЕТ

Идеята за обединена Европа, родена през 50-те години, бе вдъхновила отците основатели Жан Моне и Робер Шуман с настоятелното: "Никога повече фашизъм, никога повече война!". Основите на новата общност, освободена от отровния национализъм и ксенофобията, бяха поставени не само с единния европейски пазар, но и със спазването на демократичните принципи, човешките права и върховенството на закона. Днес има много, и то основателни съмнения, че обещаното в зората на обединена Европа се спазва, че социалният проект за толерантност е жив, че паметта за това кой подпали най-унищожителната война в историята на човечеството ще остане жива и в съзнанието на новите поколения. Защото историческата истина се изкривява пред очите на свидетелите на историята и на властите. И те сякаш са безпомощни да се противопоставят на опасната тенденция. Сериозна загриженост будят опитите в някои източноевропейски страни и бивши съветски републики да се ревизира историята на Втората световна война и да се героизират местни нацистки колаборационисти, което крие опасността от възраждане на фашизма.
Днес неонацистите видимо превземат нови и нови територии. Те мразят циганите, ненавиждат евреите и отричат холокоста. Ксенофобските изстъпления на вандалите с бухалки вече не са рядкост. А нацистката риторика за расова чистота се тълкува много свободно от гневни тийнейджъри и действа като

дълготрайна отрова

подхранваща тъмните страхове на младите. Абсурдите не са един и два. Новопоявила се неонацистка групировка в Монголия се нарича "Бяла свастика". Неонацисти се пръкнаха дори в Израел, където банда младежи бе осъдена на затвор за нападения срещу ортодоксални евреи и за "украсата" на синагоги със свастики. Изненадва също появата им в Беларус - републиката в бившия СССР, пострадала най-много от войната. В навечерието на 9 май запалянковци на футболния клуб "Динамо" Минск бяха издигнали на стадиона огромен плакат с портрета на Рудолф Хес и надпис под него: "Животът ви е пример за лоялност".
Кафявият бацил не подминава и субконтинента. Напоследък властите в Индия са смутени от засилващия се интерес от страна на младите към предмети и символи на хитлеризма. Това очевидно се дължи на интригуващите нацистки "простички истини" за необразованите младежи, независимо дали са членове на "Черния метъл" в американския щат Айова, или са "Белите вълци" - руските улични гангстери, които преследват и малтретират хората с по-тъмен цвят на кожата.
Ако сте изпълнени с омраза и се нуждаете от идеология, изтъква Деймиън Томсън в британския  "Дейли телеграф", неонацизмът е по-подходящ през 21-ия век, отколкото беше през 20-ия. Защото макар политическите му принципи да са

примитивни и грубовати

материализмът му е шлифован. И докато незрелите юноши се манипулират много лесно и поради този шлифован материализъм силно смущават безнаказаните, а в някои случаи и толерирани прояви на войнстващ национализъм в балтийските  републики. Ветераните от естонската СС-дивизия, както и членовете на "Съюза на борците за освобождаването на Естония" и "Дружеството на приятелите на Естонския легион" са особено активни на традиционните сборища, организирани системно по най-различни поводи. В края на юли т.г. те отбелязаха 65-ата годишнина от боевете срещу Червената армия с парад, с нацистки маршове и песни, със знамена със свастики и националистически лозунги. Те бяха инициатори и за демонтирането и преместването от площад Тинисмяги в Талин на монументът-костница на съветски воини, известен като Бронзовият войник. Марш на бившите легионери от СС се провежда и в Латвия регулярно от петнайсет години насам. (Сформираният през пролетта на 1943 година в Латвия СС-корпус за първи път влиза в сражение срещу съветската армия при Ленинград).
Обединена Европа днес разполага с много механизми за защита на човешките права и върховенството на закона. Но въпреки това тя не е освободена окончателно от отровния национализъм. Свидетели сме на опасна търпимост към активността на крайно десните, на екстремистите и на онези, които пренаписват европейската история на 20-ия век. Убедителен пример в това отношение е нашумелият случай с

"Опасният" ветеран

От 12 години, с известни прекъсвания, в Рига се води процес срещу 87-годишния латвийски партизанин Василий Кононов, обвинен във "военни престъпления", извършени на територията на Латвия. През 1944 г. Кононов - командир на партизански отряд, е участвал в разстрела на 9 латвийски граждани, сътрудничали на нацистите по време на войната. Той бе арестуван през 1998 г. и бе обвинен за "геноцид и престъпления против човечеството". Тогава е осъден на 6 години затвор. През април 2001 г. обжалва присъдата и Върховният съд на страната връща делото за ново разглеждане. През октомври 2003 г. Латгалският окръжен съд снема обвинението за "военни престъпления". Но прокуратурата протестира срещу това решение и на възобновения процес иска наказание за Кононов 12 години затвор.
През август 2004 г. той подава жалба срещу Латвия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Четири години по-късно, през 2008 г., ЕСПЧ решава, че Кононов е действал по военновременните закони и срокът на давност на действията му във всеки случай е изтекъл. Съдът удовлетворява неговия иск за парично възмездие от 30 хиляди евро. За съжаление съдебната сага не свършва дотук. Правителството на Латвия през януари 2009 г. обжалва решението на Страсбургския съд. Делото е върнато за ново разглеждане. В крайна сметка Голямата камара на съда през май т. г. решава, че "оценката на събитията от онези години по право са в сферата на компетентност на латвийските съдии". Така на практика съдът в Страсбург налива вода в мелницата на онези, които преоценяват резултатите от Втората световна война и по този начин рушат системата на следвоенното устройство в Европа. Авторитетни юристи твърдят, че в случая са допуснати очевидни съдебни грешки. В списъка на съдиите е регистриран чешки представител, който на практика не участва в гласуването. В материалите по делото "фашистки колаборационисти" е преведено с "военнопленници", което дезориентира тотално съдиите. Подложени на съмнение са и редица правни принципи, формирани предвид резултатите от Втората световна война и следвоенното урегулиране в Европа. Така воювалият срещу фашизма 87-годишен бивш партизанин е осъден като военен престъпник.  Самият той казва, че гледа скептично на своите шансове, тъй като делото има "политическа окраска".
Историята е учителка. Но за да се извлекат от нея полезните уроци, трябва да се знае историческата истина. Това става само с документи и факти. А когато паметта е къса, неизбежно идва злото. На това учи европейската история от годините, предшествали войната. Късата памет не само толерира неонацистите. Тя руши авторитета на Съвета на Европа - първата международна институция на Стария континент, създадена, за да брани демокраццията и човешките права. И създава торна почва за реваншизма. Призивът на Юлиус Фучик "Хора, бдете!" e без давност.


Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е правораздавателна институция на Съвета на Европа, създадена с Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи. Има за задача да осигури спазването от страна на страните -членки на разпоредбите на конвенцията. Той се състои от съдии, представители на страните, ратифицирали конвенцията. Те се изявяват в личното си качество на съдия, а не на представител на съответната страна. Мандатът им е 6 години.


През юни в Киев се състоя учредителен форум на международното правозащитно движение "Свят без нацизъм". Неговата главна цел бе да се обединят всички антифашистки сили за отпор срещу проявите на неонацизъм по света. Участваха над 350 делегати от двадесетина страни, които приеха резолюция под наслов "Уроците на Втората световна война и холокоста: ролята на медиите за противодействие на изкривяването на историята на 20 век".