Булевард - срещи
Анатолий Гуйдя: Съперничеството е стимул за развитие
...То ми дава сили да преодолявам всички трудности и да печеля повече медали за България - казва известният борец в категория до 60 кг
/ брой: 283
Анатолий ГУЙДЯ е роден на 21 януари 1977 г. в Молдова. Той се състезава в свободния стил, категория до 60 кг.
През 1997 г. Гуйдя получава българско гражданство и оттогава неизменно облича трикото с българския герб. Анатолий е европейски шампион от Рига 2003 г. и европейски вицешампион от София 2007. Двукратен бронзов медалист на Стария континен от Москва 2006 г. и Тампере 2008 г.
Сребърен медалист от световното първенство Баку 2007 г., а през 2008 г. спечели златния пояс на международния турнир по свободна борба "Дан Колов".
Да възнаградиш нечие доверие - така бихме могли да наречем участието на бизнесмена Гриша Ганчев в живота на молдовеца Анатолий Гуйдя. Борецът в категория до 60 кг имаше възможност да покаже можене в Световния шампионат в Истанбул (Турция) и да защити честта на България, но стара травма го прати в почивка. През март Анатолий взе бронза на Европейското първенство в Дортмунд (Германия).
- Как един молдовeц попадна в българската борба?
- Това се случи преди 11 години, през 2000 г. През този период молдовският спорт минаваше през трудни времена и нямаше условия, които да ми дадат възможност да постигна големи резултати. Желанието ми да успея в спорта беше повече от огромно. В същото време получих покана да дойда на лагер с българския отбор по борба тук, в България. И нещата се обърнаха така, че останах да се състезавам за тази страна. Точно в този период борбата в България имаше сериозна подкрепа от г-н Гриша Ганчев, който в течение на много години, а и в момента, подпомага млади таланти и им дава възможност да се развиват, за да постигат високи резултати. Убеди ме да дойда и оттогава досега ми помага и ме подкрепя. Повече от успехите ми се дължат именно на неговата подкрепа, а и на други хора, разбира се, които са били до мен в най-трудните моменти.
- Чувстваш ли съперничество между теб и останалите в българския отбор?
- Съперничество е нормално да има винаги. Това ми дава стимул да се развивам, да преодолявам всички трудности и да печеля повече медали за България.
- Водил ли си дъщеря си на свое състезание?
- Имах такава възможност. Това обаче беше в Германия, където се състезавам в клубното първенство. Помислих си, че ще плаче, че няма да разбере, че това е борба, а не бой. Но за мое щастие тя реагира съвсем нормално, даже викаше за мен. Сигурно има в нея спортен дух?!
- Как й обясняваш липсата си?
- Това става все по-трудно. В началото обяснявах, че заминавам да купя разни играчки, бонбони, но след време тя ми отговори, че не се нуждае от това, че си има всичко и иска да съм с нея у дома. Трудно е, но в живота без такива моменти е невъзможно.
- Как се става по-добър?
- От моя личен опит, както и от този на други известни спортисти, е ясно, че единственият начин да станеш по-добър, е с много труд и голяма дисциплина и то не само в спорта, но и в обикновения живот.
- Борбата изисква ли мислене?
- Тук бих казал, че мисленето е най-важното нещо в борбата. Мисленето е важно от начало на подготовката, та до края на състезанието. Особено по време на самите състезания, когато трябва да прилагаш различна тактика, техника и сила към противниците си. Има много примери от големите имена в спорта, които са успели не само като спортисти, но и извън него - Александър Карелин, Алейдин Алиев, Валентин Йорданов, Петър Киров.
- Амбициозен човек ли си?
- Да, амбициоден съм. Иначе нямаше да съм тук!
- Кога си се замислял дали да не се откажеш от спорта?
- Това скоро ще стане със сигурност. Най-късно след Олимпиадата в Лондон през 2012 г.
- Имал ли си момент в живота си, когато трудно си се справял?
- Да, за мое щастие, или за съжаление, от такива моменти не съм бил "лишаван" никога. В различни ситуации съм принуден да ги преодолявам постоянно.
- Един борец повече ли оценява истинския живот?
- За мен няма разлика между истинския и спортния живот. Възприемам ги като едно цяло. Борбата е начинът ми на живот.
- На какво ниво е борбата ни в момента?
- В България има развитие в борбата през последните години. Имаме световни шампиони като Станка Златева, Радослав Великов, Михаил Ганев, Явор Янакиев, Христо Маринов, Елис Гури. На последната засега Олимпиада в Пекин борбата донесе 4 медала, най-много от всички спортове. Това се случи благодарение на добрата организация, работа и инвестициите на Българската федерация по борба и на други спортни организации. Резултатите сами говорят за успеха на борбата!
- Какво очакваш от Олимпиадата в Лондон догодина?
- Засега трябва първо да се извоюва квота, а после ще мислим и за Лондон.
- Как си изкарваш вечерите. Все пак си млад човек...
- Когато съм по лагери е различно. Мога да се разхождам, да чета, разучавам конкурентите си, срещам се с приятели, общувам... Иначе, когато съм си у дома, обръщам внимание на жена си и детето си.
- Какво от традиционно молдовските традиции харесваш?
- Има много прилики в традициите между Молдова и България. Най-много харесвам зимните празници - тогава имам възможност да съм с най-близките си хора. Обичам молдовската традиционна музика и храната ни.
- С какво в живота си би се похвалил?
- Държа много на моето семейство и за това бих се похвалил с малката ми дъщеря - най-любимото ми същество на земята.
В акция на тепиха
В мига за отдих
Заедно със семейството
Снимки: Личен архив