По-добре чист, отколкото сит

Чистотата не е само мерило за нашата култура, тя ни е необходима жизнено! Според Берг: "Човек разполага с десет природни лечители: слънцето, чистия въздух, чистата вода, естественото хранене, гладуването, физическите упражнения, почивката, правилната стойка, човешкия разум". Помислете си колко от тези "природни лечители" в днешното ни време са застрашени и обричат на опасности както човека, така и Земята, на която живеем. Някои учени предричат, че след години ще се наложи човечеството да си търси друга планета за заселване. Представяте ли си какво ще бъде "преселението на народите"! То на човек му е трудна смяната на жилището, та какво остава да се пресели чак на друга планета!

Фантастика ли е това или грозяща опасност

от пренаселването на Земята, от изчерпването на нейните ресурси, от замърсяването й?
Ние използваме ресурсите на нашата планета по-бързо, отколкото те биха могли да се възобновят, и въпреки това желаем да продължим да консумираме и произвеждаме все повече и повече. Рискуваме не само да изчерпим необходимите ни жизнени ресурси, но и да направим нашия дом все по-непривлекателен за обитаване.
Човешкият ум създаде небивала икономика, изобрети много удобства, но и едновременно с това натвори такива отрови, които затлачиха природата и тя сега се задъхва от тяхното поглъщане, няма възможност да се "изпере", да се изчисти сама. Знаете ли, че една пластмасова чашка, в която сутрин ни подават кафето и ние небрежно я хвърляме, се разлага за 120 години! Ами "найлоновите" торбички, в които носим покупките си, дето сега се ветреят по храсти и клони, дето засипват сметищата ни - те са силни, неразлагащи се отрови! И колко още опаковки от стоки и храни изхвърляме и не се интересуваме какво става с тях, колко са вредни за Земята!
Oколо нас, до нас, при нас - навсякъде БОКЛУК!

Заринати сме от смет

сметища ни посрещат и изпращат във всяко населено място. Превърнахме се в консуматори, които произвеждат отпадъци. Затова има вече една нова наука - "управление на отпадъците". Тя трябва да се усвоява не само от подрастващите, но и от всички нас, защото всички вкупом ги произвеждаме. Създадоха се организации за оползотворяване на отпадъци, за рециклиране на голяма част от него, защото природните ресурси не са НЕИЗЧЕРПАЕМИ. 
Всеки човек от 500-те милиона, живеещи в ЕС, изхвърля средно около половин тон битови отпадъци всяка година. Освен това огромни количества отпадъци се отделят от производствени дейности (360 млн. тона) и строителство (900 млн. тона), а водоснабдяването и производството на енергия генерират още 95 млн. тона годишно. Като цяло ЕС произвежда около 3 млрд. тона отпадъци всяка година. Голяма част от тях обаче може да се рециклира. Ползите от рециклирането на материалите са много, като например да се намалят вредните емисии при депониране или изгаряне на отпадъците, да се намалят вредните емисии, свързани с производството на нови материали и, разбира се, да се редуцира количеството природни ресурси, необходими за индустрията. В различните държави на ЕС нивата на рециклиране на материалите са различни, като варират от само няколко процента  до 70%. Според последните данни на Евростат за 2009 г.

в България са рециклирани 152,389 т. хартия

стъкло и метал.
У нас през 2005 година се появиха разноцветните кофи за разделното събиране на отпадъци. Една от организациите, която управлява тази дейност е ЕКОБУЛПАК - национална организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Оттогава се заговори и задейства процесът на разделното събиране на отпадъците. За жалост ние не сме възпитани, а и не сме много старателни в тази дейност. Аз самата завиждам на кухните на готвачите, които гледам в телевизионните предавания. Освен че помещенията им са големи, те имат и специални контейнери за събиране на хартия, метал, пластмаси, за битови отпадъци. Как да стане това разделно събиране в нашите маломерни кухнички, в нашите кухненски боксове? Едно от решенията е да го правим в отделни торбички, за да сме сигурни, че не смесваме битовите отпадъци с отпадъците от хартия, пластмаса, метал и стъкло. Можем да събираме заедно хартиени, пластмасови и метални опаковки. Като ги запазваме незамърсени, материалите имат възможност да бъдат рециклирани. 
Знаете ли, че производството на пластмасови бутилки от първични суровини изисква около 80 MJ/кг. електричество. Изгарянето, като начин на оползотворяване, може да генерира приблизително 3 MJ/кг електричество и около 10 MJ топлинна енергия. А разделното събиране и рециклиране употребява само 9 MJ/кг енергия, като същевременно се избягва много по-високата консумация на енергия, използвана за производство на нови пластмасови бутилки от първични материали.
Въпреки призива да събираме отпадъците РАЗДЕЛНО, кажете честно -

виждате ли съседите си да изнасят по няколко торбички

Виждате ли старателно разпределяне на домашната смет по съответните кофи на улицата? Защото често е явлението пак да се смесват отпадъците. И пак около кофите да е мръсно и разхвърляно. И остава неприятното впечатление, че живеем в замърсена селищна среда.
Какъв е пътят на нашите отпадъци днес? Битовите отпадъци, които изхвърляме в металните или сивите контейнери за обща смет, все още се депонират в сметищата. Малка част от тях отиват за компостиране - за тор. Все още остава открит проблемът за ликвидиране на сметищата, за изграждането на завод за третиране на битовите отпадъци и производството на топлинна енергия от тях.
Какъв е пътят на отпадъците след тяхното разделно събиране? Какви са промените след създаването на организацията ЕКОБУЛПАК? Когато изхвърлите отпадъците от хартия, пластмаса и метал в жълтите контейнери, а стъклото - в зелените, два отделни сметосъбиращи камиона извозват отпадъците разделно до изградените площадки за третиране, които към момента са с обща площ 65 300 кв. м. В сепариращите инсталации в Габрово, с. Главиница, Пазарджишко, в кв. "Требич", Софийско, в Ямбол, в Търговище, отпадъците отново се сортират, за да се отделят различните видове пластмаса, да се сортира хартията по вид и металите да се разделят на цветни и черни, да се отдели стъклото от различните нежелани примеси. След това материалите  се пакетират на бали и се изпращат в заводите за рециклиране на хартия, пластмаси, метали и стъкло в страната.
През 2008 г. ЕКОБУЛПАК изгражда в София, кв. "Филиповци" и Завод за предварително третиране и рециклиране на отпадъци, който включва две сортиращи инсталации - за хартия, пластмаса и метал, горими фракции - алтернативно гориво и инсталация за сортиране и рециклиране на стъкло. Към момента на тези инсталации се третира и голяма част от битовия боклук на София.
След сортиране теглото на отпадъците, които отиват на депото в Суходол, се намалява с повече от 30%. За три години работа на инсталациите, от общо постъпили 440 000 тона битови отпадъци, 144 812 тона са сортирани и предадени за рециклиране и оползотворяване. Вследствие са рециклирани 20 630 тона хартия, 10 695 тона пластмаси, 8146 тона стъкло и 1619 тона метали.

Каква е ролята на всеки от нас

в опазването на природната среда, в участието ни в рециклирането на отпадъците? Добре е всеки от нас да се старае да пести от употребата на найлонови опаковки, като се "въоръжи" със собствени постоянни торби за покупките си. Някои от веригите големи магазини вече предлагат платнени или хартиени торбички. Появиха се и много примамливи сгъваеми пазарски торби - от красиво цвете излиза голяма и удобна пазарска чанта, която може да е винаги с нас. Сега е добре да си набавяме торбички и чували за смет, които да са БИОРАЗГРАДИМИ - да се разлагат бързо и даже да наторяват, да обогатяват почвата.
Преди да закупим нов продукт, е добре да проверим дали той подлежи на рециклиране или е направен от рециклирани материали. Така ще намалим въздействието върху околната среда, тъй като няма да е необходимо новият продукт да се произвежда от първични материали. Продуктите за многократна употреба са за предпочитане пред тези за еднократна. Хартиените салфетки и платмасовите чашки за еднократна употеба изискват повече природни ресурси и енергия за производството им, отколкото техните заместители за многократна употреба и, разбира се, те бързо се озовават на сметището.
Звучи дидактично и излишно даже в трудното всекидневие, но нека да го кажем: крайно време е съвестно да сортираме домашните си отпадъци и да ги изхвърляме в специалните контейнери. Това ще бъде нашият принос за опазването на природата, за чистотата  на местата, където живеем, защото една стара балканска поговорка гласи, че по-добре е да си ЧИСТ, отколкото СИТ.