Кой се страхува от "Единна Русия"?
/ брой: 279
"Единна Русия" спечели изборите. Някак много бързо, часове само след края на парламентарния вот в Русия, купища анализатори, наблюдатели, критикари и прочие тясно ангажирани с развенчаването на "режима на Путин", изляха каквото бяха насъбрали през последните години срещу самата идея за възхода и стабилизирането на живота на руския народ.
Интелигентно боравейки с една вече втръснала на мнозина политическа фразеология, подобни лица, самоопределяйки се като честни и достойни радетели на правдата, извадиха на мига арсенала от обвинения, клетви, обиди и неистини в опитите си да разбият логиката на събитията. При това не само на вчерашните и днешните, но и на предстоящите в обозримо бъдеще. Изборите в Русия били, видите ли, проведени по познатия сценариий - фалшифициране на бюлетини, техниологични манипулации, административен натиск.
Неща, които, и в буквален, и в преносен смисъл, и които открито показват прийоми, които са част от една "добронамерена" игра на демокрация. Само че разнопосочна, ако се визира съответната цел - кой да оглави една държава и в името на чии интереси. Въпросните апологети на "честта и морала", гравитиращи определено към ултрадясното пространство, при все цялото си усърдие да доведат до тотално разнищване на "нечестния" руски вот, все пак изпуснаха и дозирана въздишка на облекчение - видите ли, в Руската Дума поне се съхранявала доминантата на традиционните и добре известни партии. Веднага беше изведен в атака и сценарият за коалиране. Обаче между кои партии и срещу коя от всичките тях (от общо четири, в крайна сметка)? Принадлежността и на четирите партии към лявото политеческо пространство обаче някак бе отмината. Важното е да проблесне "бурният пламък" на противопоставянето, което логично би довело до нова непримиримост; да се стопират процеси на единение; да се наслоят още от саждите на враждата вътре в едно особено чувствително общество. И най-важното - това, което "Единна Русия" опитва да изгради в страната, да бъде гризано и разяждано от добре експериментирани и често прилагани язви.
Трудно е да се предскаже обаче размерът на разочарованието на гореспоменатите "анализатори", което ще произтече след изборите в неделя. Някак си враговете на съвременна Русия пропуснаха (според мен умишлено) да отчетат факта, че "традиционните партии", спечелили места в Думата и на тези избори, са партии от лявото пространство.
Това, което се случи, е, че над 60 процента от руския народ заложи на собствената си увереност в правотата на социалната справедливост в името на народния просперитет, избирайки партията на Путин, на когото вярва. Може би звучи като клише, но западната демокрация, поне в този й вид, в който се бе опитала да навлезе и покори Русия, всъщност се самодешифрира изцяло, в пълния си образ, опитвайки се да наложи безрезултатно ценностната си система.
Колкото до Владимир Путин - нека не забравяме, че разумните политици от Запада залагат на него не само като на последователен политик и държавник, но и като на уважаван и обичан в собствената си страна лидер. И най-важното. Защото те имат нужда от силна Русия - нещо, от които някои други се страхуват..