Аферата “Хашоги” и лицемерието на международната политика

Случаят "Хашоги" потресе света с бруталността си и накара международната общност целокупно да обърне поглед към Рияд. Не че голяма част от планетата не беше забелязала какво става там още преди това, но сега случаят е толкова скандален, че дори тези, които по принцип стоят със широко затворени очи пред своеволията и варварските изпълнения на саудитския кралски режим, нямаха друг избор, освен да признаят, че така не може.
Засега обаче реакциите се ограничават най-вече с размахване на пръст. Причината е проста и банална - Саудитска Арабия е най-големият вносител на оръжие в света, а доставчик са й практически всички големи западни държави. Вече няколко седмици се търсят начини хем вълкът да е сит, хем агнето да си остане цяло. Тази двойствена позиция е още по-цинична, като се има предвид, че именно Западът постоянно се самопрокламира за пазител на човешките права във всякакви точки на света. Засега като изключение изпъква единствено Германия, която обяви, че спира доставките за Рияд. Европейският парламент също настоя за общоевропейско ембарго върху оръжейните доставки за Саудитска Арабия, но веднага бе контриран от върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, че това си е работа на отделните държави. Някои пък, като американския президент Доналд Тръмп и френския му колега Еманюел Макрон, директно отхвърлиха всякакви такива призиви, въпреки че аргументите им бяха доста слаби. В същото време и Русия, и САЩ изпратиха представители на инвестиционния форум, който се състоя в арабската държава през миналата седмица и може да се определи като сравнително успешен, въпреки изтеглянето на някои известни имена заради скандала.
Qui bono? Ердоган!
В крайна сметка безразсъдството и пълното самозабравяне на саудитските управници и техните подчинени забърка огромна международна каша. А фактът, че убийството се случи на турска територия даде перфектния коз в ръцете на Ердоган, който отдавна си съперничи със Саудитска Арабия за надмощие в ислямския свят и най-вече сунитската му част. В момент, в който страната е раздирана от вътрешна криза и сложни взаимоотношения както със САЩ, така и с ЕС, турският президент получи чудесна възможност да блесне на международната сцена като непримирим защитник на свободата на словото и законовия ред. Което във всяка друга ситуация би предизвикало бурен смях.
Този път класическият въпрос "Qui bono" дава неочакван резултат, а всички опити на саудитското ръководство да се дистанцира от извършителите засега не са никак успешни. Не може обаче да не направи впечатление съвпадението на изявленията на Ердоган и основния заподозрян като поръчител - престолонаследника принц Мохамед бин Салман - направени съответно пред турския парламент и на инвестиционния форум в Рияд по приблизително едно и също време миналата седмица. И в двете се усещаше ясно изразен помирителен тон, като и двете страни наблегнаха на добрите си отношения. Каквито всъщност липсват - Саудитска Арабия е в конфликт с Катар, Турция е от обратната страна на барикадата. Същото е положението по отношение и на Иран. В Сирия двете страни също защитават разнопосочни интереси, макар и двете да са против президента Асад. Топлите отношения на Рияд с Израел напоследък също контрастират с тези между Ердоган и Нетаняху.
Турският президент обаче несъмнено държи ситуацията в ръцете си, което поставя въпроса защо е тази благосклонност към Саудитска Арабия точно в този момент. Още един акцент от речта му в парламента не остана незабелязан. В нея той каза, че "няма съмнение в честността на крал Салман", но не спомена и дума за принц Мохамед, който де факто управлява. Нещо повече, за разлика от други световни лидери, Ердоган дори не спомена името му и не хвърли никакво съмнение върху него. Изглежда в момента вървят някакви задкулисни договорки между Рияд и Анкара, като явно Турция ще склони да прикрие - поне доколкото е възможно - принца, като в замяна ще поиска нещо от него. В това има логика - икономическата криза създава сериозни проблеми на домашната сцена, а един своеобразен откуп под формата на солидни саудитски инвестиции би могъл поне малко да стабилизира нещата. Ердоган постави под допълнителен натиск Саудитска Арабия и като поиска официално екстрадацията на взелите участие в убийството. Един от тях междувременно си отиде при съмнителен автомобилен инцидент, което допълнително прави нещата да изглеждат така, сякаш властта в Рияд хем се опитва да замаже следите, хем не си е взела никаква поука от случая. Екстрадицията и желанието на турския президент да съди убийците на Хашоги в Истанбул естествено се оказаха неприемливи за саудитците и те отказаха. Но все пак главният прокурор бе изпратен вчера в Турция и ще видим какво ще последва от това.
Междувременно в английските медии се появи възможно обяснение за бруталното убийство точно в този момент. Според тях Хашоги е възнамерявал да разкрие употребата на химически оръжия от страна на Саудитска Арабия във войната в Йемен. Пак там четем, че британските служби са знаели за планираната операция три седмици преди убийството и са поискали от арабските си колеги да я отменят. Според информацията на английските колеги първоначално Хашоги е трябвало да бъде похитен и отведен в Рияд, но ако тази версия е вярна, то операцията е протекла различно от замисленото.

Дисидент? Едва ли

Погрешно обаче би било да мислим за Хашоги като за дисидент и противник на режима. На първо място, неговият дядо е бил личен лекар на основателя на Саудитска Арабия крал Абдулазис ал Сауд, което дава на цялата фамилия доста привилегировано място в саудитското общество. А чичо му Аднан Хашоги пък е бил един от най-влиятелните търговци на оръжие през втората половина на ХХ в. Самият Джамал Хашоги пък повече от 30 години е изключително приближен на двора и е сътрудник на бившия шеф на саудитското разузнаване принц Турки Ал-Фейсал. Дори само фактът, че е бил кореспондент в множество размирни точки, че се е познавал и взима интервюта от неуловимия иначе Осама бин Ладен, също говори немалко за връзките му със саудитската върхушка и служби.
Хашоги също така никога не е критикувал открито режима, а напротив. Могат да се открият статии, подписани с неговото перо, в които той дори защитава войната в Йемен - определена от ООН като най-тежката хуманитарна катастрофа на планетата в момента. В един момент през миналата година Хашоги решава да се установи в САЩ. Мотивите му не са съвсем ясни, но очевидно е имало нещо, от което е бил недоволен. Или просто е бягал още тогава. Поводи за това бол, както се казва. Но само преди месеци, през това лято, новият му задокеански работодател “Вашингтон поуст” публикува статия, озаглавена “Време е да разделим Сирия”. А не беше ли това именно целта на подкрепяните от Саудитска Арабия джихадистки групировки през всичките години на военни действия? Така се оказва, че дори в изгнание Хашоги по един или друг начин поддържа линията на Рияд. Дали наистина е имал намерение да изобличи безспорно укоримите действия на Саудитска Арабия в Йемен - едва ли някога ще разберем цялата истина. Едно е сигурно - в цялата игра дори жертвата не е света вода ненапита.
Остава въпросът защо именно Хашоги стана причина целият свят да обърне взор към Рияд и принц Мохамед бин Салман, след като такива случаи има не един и два. Достатъчно е да си спомним арестите, откупите и изчезванията на крупни саудитски бизнесмени през миналата година, които престолонаследникът нареди, без да му мигне окото. А през годините дори принцове са изчезвали “мистериозно”, както вече сме писали на страниците на вестника. И повече не са се появявали. Т.е. в Саудитска Арабия нищо ново под слънцето.  Остават сериозни съмнения обаче, че ако Хашоги не бе свързан с флагман на американската либерална преса като “Вашингтон поуст”, едва ли щеше да получи това внимание. И че може би наистина е бил част от някакъв план за натиск от страна на Запада срещу Рияд.
В заключение - така или иначе мръсните игри в световната политика не започват и не спират с един убит журналист. Дори в тази ситуация лицемерието на твърде много световни лидери бе ясно осезаемо. Зверството, извършено спрямо Хашоги, може би наистина ще има последици за Саудитска Арабия, макар че засега не изглежда, че те ще бъдат твърде сериозни. Предстои да видим и как ще завърши играта на котка и мишка между Ердоган и принц Мохамед. Дори при благоприятна за двете страни сделка обаче вероятно предстоят размествания в Близкия изток. Войната в Сирия, концентрирала в себе си интересите на почти всички световни и регионални играчи, може да отива към своя край, но битката за надмощие в тази неспокойна част на света ще продължи дори след като случаят Хашоги слезе от първите страници на пресата и челните места на новинарските емисии.