Чуждите инвеститори се изтеглят от Румъния

Чуждестранните инвеститори са изтеглили от Румъния фирми с капитал от близо половин милиард евро в периода януари-май 2010 г., съобщава вестник "Котидианул", като се позовава на данни от Търговския регистър. Това е повече от шест пъти спрямо периода януари-май 2008 г. Същевременно данните сочат, че все по-малко чужденци откриват фирми в Румъния и се наливат все по-малко пари в местния бизнес. Въпреки че румънският премиер Емил Бок обеща, че през юли 2010 г. ще може да се движим по магистралата Букурещ-Плоещ, която е с обща дължина от 62 километра, откриването на магистралния път се отлага с още две години, пише вестник "Ромъния либера". Строителството напредва, работи се денонощно, но парите не стигат, жалват се строителите. Ако има средства за финансиране, в края на 2011 г. ще може да се движим по магистралата Букурещ-Плоещ, твърди оптимистично генералният директор на националната компания "Пътища и магистрали" Дорина Тирон. Доклад на Сметната палата показва как предходното правителство на Калин Попеску Таричану и правителството на Емил Бок са отклонявали средства, получени от приватизация. Между 2007 и 2009 г. милиарди евро за инфраструктурни проекти са се изпарили от Националния фонд за развитие, с който се разпорежда правителството. През 2006 г. по препоръка на Европейската комисия бе създаден Национален фонд за развитие, а негова задача бе да финансира големи инфраструктурни проекти, като строежа на магистрали и национални пътища. Средствата във Фонда основно идваха от приватизирането на големи държавни компании и бяха в размер от над 11 милиарда леи (три милиарда евро). Според доклада на Сметната палата парите от този фонд са изхарчени, но без да се постигне целта, заради която той бе създаден. Основа причина за това, твърдят инспекторите, е "липсата на реална политическа воля на управленско ниво" за изпълнение на целите.
Интересен въпрос повдига пред румънското обществено мнение в."Евениментул зилей" по повод засилващата се тенденция на отлив не само на чуждестранни, но и на местни инвеститори от румънската икономика.
Предприемачите затварят фирмите си в Румъния, било то ефективно, било то само на хартия, и ги местят в съседните държави в търсене на по-добри условия. Преместването на румънските малки и средни фирми в България, Унгария, Хърватия и дори в Молдова се превръща в масово явление, казват представители на местните компании.
Неотдавнашното увеличаване на данък добавена стойност от 19 на 24% по решение на правителството просто допълва картината - недобре подготвената работна сила, но с по-големи заплати спрямо предходните години, ниската производителност на труда, големите социални осигуровки, бюрокрацията и огромните косвени данъци.
Официалните данни потвърждават факта, че Румъния вече не привлича пари от чуждестранни компании. Преките чужди инвестиции се сгромолясаха с близо 50 на сто в първите пет месеца на тази година спрямо същия период на предходната от 2,09 милиарда евро на 1,4 милиарда евро, показват данните на Националната банка на Румъния. Мугур Исъреску, управителят на централната банка, признава, че фирмите справедливо критикуват високите данъци: "Фирмите не хленчат, не говорят глупости, напълно прави са. Всички фирми говорят за прекалено големите данъци. Преките и косвените данъци, бюрокрацията са огромни. Както и провежданата политика на обезсърчаването на предприемачеството".