Властта провали научния фонд

Придобилият скандална слава фонд "Научни изследвания" към МОН има нов управител. След дълго прекъсване фондът ще се управлява оперативно не от случаен човек, който няма нищо общо с науката, а от специалист с дългогодишен опит в сектора - доскорошния началник на отдел в дирекция "Наука" Геновева Жечева. Министър Тодор Танев вече е съгласувал назначаването й за и.д. управител с Изпълнителния съвет на фонда. Както се казва, авгиевите обори са пред нея.
Как и кой обаче струпа авгиевата мръсотия? От създаването си през 1990 г. до около 1999 г. научният фонд към МОН беше харесван практически от всички учени. В който и научен институт да влезеше човек, навсякъде се работеха проекти, подпомогнати финансово от фонда. Парите в него не бяха големи, но все пак множество научни екипи получиха подкрепа за изследванията си и което е несъмнено - успяха поне да си купят компютри и някой и друг съвременен научен апарат. По това време фондът се управляваше от учени и се наричаше Национален фонд за научни изследвания. Имаше дори проверка от Европа, която даде висока оценка на работата на фонда ни, който бе създаден в началото на "прехода" по австрийски модел.
После започна побългаряването. По времето на НДСВ до финансиране от фонда бяха допуснати частни фирми и фондации. Те си слагаха табелка

"научна фирма", в която наука нямаше

получаваха парите и събираха учени от вузове и институти, които да свършат работата, плащайки им по свое усмотрение - я за технологична линия за чорапи, я за "генетични изследвания" на риби. По това време, през 2003 г., бе приет и злополучният Закон за насърчаване на научните изследвания, който всъщност беше и до ден-днешен е просто правилник за дейността на фонда. От названието обаче думичката "национален" изчезна.
Сетне - при правителството на Станишев, сумите във фонда се увеличиха до 60 млн. лв. годишно, за 2009 г. бяха планирани дори 90 млн. лв., които обаче Дянков, като дойде на власт, не даде. Така или иначе, във фонда се появиха по-съществени пари. Частни фирми и фондации, които надушиха това, кръжаха все повече около него и получаваха вече по над милион, че и три. Така започна раздаването на пари бадева, но "на свои".
При първото правителство на ГЕРБ дойде нова фаза - на "калинките". През 2010 г. бе променен Законът за насърчаване на научните изследвания така, че даде власт на чиновниците над учените, появи се лицето "управител на научния фонд", без в закона да е казано каквото и да било за неговите функции. Тези функции бяха разписани в правилник на фонда, утвърден от министъра. Де факто управителят получи повече правомощия от Изпълнителния съвет, който се състои от учени. Изисквания управителят да има знания и опит в научния сектор нямаше (няма и досега), всеки можеше да стане управител, да възседне научния фонд, да коли и да беси. Така в него бе създадено двувластието и възможността чиновници да диктуват музиката. За управител бе назначен Христо Петров - човек, който никога не бе имал нищо общо с науката, бил мениджър (веднъж го изгониха, той пак се върна и едва преди дни го изпъдиха отново). По времето на този мениджър и на тогавашния шеф на Изпълнителния съвет - висшиста Рангел Гюров с титла "професор" от Ангола, спретнаха прословутата скандална сесия от края на 2012 г., когато близо 8 млн. лв. бяха отнети от учените и гушнати от фирмички еднодневки от кръга "приближени", някои от тях - създадени в деня на конкурса. Заради тази далавера падна от поста министърът Сергей Игнатов. Съдът потвърди грабежа. Започнаха нескончаеми проверки без видим резултат. Иначе фондът по закон си има всичко, което трябва да има такава структура: и временни научни комисии да оценяват проектите, и постоянни - да ги контролират. Е, как минават през всичките тия учени далаверите? Ами, минават заради натиска на властта и уреждането на нейните фаворити.
Причината да няма същински контрол е проста -

МОН не си свърши работата

Законът още през 2010 г. предвиди просветният министър да издаде правилник за наблюдение и оценка на научноизследователската дейност на вузовете, научните организации и фонд "Научни изследвания" и те да се оценяват периодично. А също - към МОН да има Национален съвет за наука и иновации, в който да влизат учени и представители на различни министерства. Нищо такова не стана. Неотдавна в сайта на МОН се появи един проект за такъв правилник за оценяване, който обаче е толкова нескопосан, че не си струва да го напомняме.
Въртележката на служебни правителства и протестърското сваляне на кабинета "Орешарски" не позволиха нещата във фонда да се променят, макар че по времето на министър Анелия Клисарова, през 2014 г., все пак се състоя най-сетне нов научен конкурс. Но отново незнайно как бе "спуснат" нов управител на фонда - политическото лице, бивш депутат от СДС, Николай Христов, когото просто уредиха с пост. По времето на второто правителство на ГЕРБ човекът създаде нови скандали, а неотдавна стигна до... пиянска свада и убийството на човек, та го прибраха.
В разгара на цялата абсурдна сага от МОН  обявиха медиите за виновни - понеже разгласили новите сериозни нередности във фонда през 2013 и 2014 г., които вътрешният одит на МОН установи! От министерството първо дълго криха одита, сетне журналисти и депутати го разгласиха и министър Танев в парламента призна, че фактите са "смущаващи". Обаче пет дни по-късно медиите, огласили смущаващите факти, бяха обвинени, че... уронват престижа на МОН!  
Само преди седмица пък министър Танев обяви в телевизионно интервю, че имало само един недоволен от това, че не са взети мерки след въпросния одит - проф. Лъчезар Аврамов, който написа до прокурора, че министърът прикрива нередностите. Да се смее ли човек, да плаче ли?

Който гъкне за безобразията във фонда - бой!

Но ръководствата на БАН и на Съвета на ректорите, с които се срещнал Танев, били много доволни от намеренията му. Понеже никой не знае какви са намеренията и какви доволства са разменени в тази приятелска среща, цялата научна общност (не просто проф. Аврамов) продължава да нарича фонда "тъмна дупка" и вече не се надява той да заработи. Но по думите на министъра, тазгодишният научен конкурс щял бил да се състои непременно и заделените 7,9 млн. лв. нямало да се загубят. Конкурсът не бе обявен в определения срок, защото управителят Христов забави съгласуването с МФ на насоките за него. Сега този управител е в ареста, а конкурсът едва ли ще се състои по простата причина, че сроковете не се вместват в годината. Ако го бяха обявили на 20 юли, както бе според годишния план на фонда, оценяването щеше да завърши на 15 ноември. Ако сколасат да го обявят примерно на 20 август, конкурсът ще приключи на 15 декември. Но първо, няма да успеят, понеже насоките така и не са съгласувани, и второ - кой обявява научен конкурс насред летните отпуски на учените? Поне с тия пари, за да не се върнат в бюджета, фондът да разплати всички задължения към старите договори, които висят от години.             
Едно е ясно - провалът на фонда се дължи единствено и само на действията на шефовете в МОН. Назначенията в най-чувствителната творческа сфера ставаха по абсурдния принцип, завещан още от Иван Костов: "Няма да сложа за шеф на митниците най-добрия митничар, понеже ще пожали системата. Ще сложа друг, щото той ще я реформира. Ама не разбирал нищо от митници - голяма работа!" Така вместо начело на научния фонд да стоят най-уважаваните и най-почтените хора на науката, вместо той да е независим от правителството, както е из Европата, го възседнаха чиновници и политически калинки - като стършели. Пред които достолепни професори, уважавани из цялата чужбина, превиват гръб, та белким им дадат мизерни пари да работят наука.

Напускаха бълхите, сега ще горят юргана 
 
И сега какво? Фондът, видите ли, нямал капацитет, в този вид не можел да работи, каза министърът. Нямало и контрол. Присъдружни медии тутакси обявиха, че институцията, която държи ключа към парите за наука, се отчитала само пред себе си. А във фонда всяка година правят проверки и вътрешният контрол на МОН, и Сметната палата, и Министерството на финансите чрез агенцията за финансов контрол, в последните години - и прокуратурата. Кой още да го проверява? Обаче никой не се бил опитал да обвърже финансираните проекти с практиката! Този упрек пък издава пълна некомпетентност, понеже фундаменталната наука нийде и никога не е обвързана "с практиката". Но тъй като авторите на изложените "аргументи" не признават възражения, сега МОН цяло лято трескаво ще работи и в науката, и в образованието за реформи, "каквито 120 години не са правени" (цитирам министър Танев). От научния фонд можело да направят агенция към МС, рече заместникът му Костадин Костадинов, щели да го слеят с иновационния фонд на икономическото министерство. И откъде ще дойдат капацитетът и контролът при това сливане, като оня фонд и той - от зле по-зле? Единственото, което ще стане от тази нова измислица, е, че всички стари следи ще бъдат заметени, ще бъдат намерени кресла за нови политически и роднински стършели. А понеже едностранчивото разбиране "науката в полза на икономиката" е вече мантра, от "научните" проекти ще се иска да обслужват "практиката". Която нито ги иска, нито има къде да ги прилага. Защото едва 3% от фирмите ни изобразяват прилагане на наука (основно на чужди технологии). Така българската наука ще бъде пратена окончателно на доизживяване. Заради бълхите, които властта напуска във фонда, сега ще изгори и научният юрган. Ето така става в България. Затова сме последни в ЕС. По всичко.
Само че ако големите реформатори ще правят от фонда агенция, първо трябва да се промени Законът за насърчаване на научните изследвания или да се направи нов. А тая работа няма да стане нито бързо, нито лесно. Затова пък министър Танев преди ден на заседанието на МС обяви, че не само е назначил "началник" на фонда, ами до 10 дни ще промени и състава на Изпълнителния съвет, за да "започне оздравяването на тази неподлежаща на поправяне концепция". С една дума - страшни реформи правя! Само че този Изпълнителен съвет бе назначен от самия Танев през април с 2-годишен мандат и де факто още не е работил. А е подкрепен и от БАН, и от Съвета на ректорите. Няма никакви правни основания и възможности съветът да бъде сменен след 4 месеца по хрумка на министъра. Ще е самоуправство в разрез с всички нормативни актове. И - пак отначало. Урбулешкото шетане на властта из фонда продължава. Безпомощното му буксуване - също.