Пазителят на традициите

Надежда УШЕВА

Десетото юбилейно издание на изложбата на керамика "Троянски майстори" ще се състои през май. Официалното му откриване е на 18-и от 17,30 ч. в зала 1 на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак, община Троян. Тази година събитието е със състезателен характер. Каним художници-керамици от страната и чужбина, не само от региона. Идеята ни е да вдигнем равнището и да конкурираме творците, като провокираме тяхното творческо вдъхновение, каза за ДУМА Иванка Джабраилова, управител на НИХЗИ. Тя допълни, че има награден фонд и поощрителна награда за млад автор. Сега в състезанието ще участват само художници-керамици, а през следващата година - творци от други приложни изкуства. Но в експозицията на тазгодишната изложба могат да се изявят и тези творци, без да бъдат оценявани творбите им, обясни Джабраилова. И добави: "Очакваме автори, с чието изкуство наистина да се гордеем!" Повече информация и условия за участие са публикувани на сайта на Националното изложение https://www.fairoreshakbg.com/.

Идеята за създаване на Изложение на народните художествени занаяти е своеобразно продължение на линията за съхраняване и развитие на народната художествена култура, следвана в тогавашната Троянска околия. През 1962 г. тук е инициирана първата по рода си в страната Конференция за състоянието и развитието на народните художествени занаяти в Ловешки окръг, придружена от занаятчийска изложба. Традиция е продукцията да се показва на панаири. Панаирът на Троянския манастир е най-големият занаятчийски пазар още от средата на XVIII век, събирал майстори от всички краища.

Възникналите в Троянско няколко предприятия за керамика, тъкани и пирография се нуждаели от естетически образци в духа на традицията за производството си. Важен е и фактът, че още в началото на XX век са открити занаятчийски училища - дърводелско и грънчарско. Занаятчийските изложби на Троянската популярна банка и занаятчийската общност - временни и постоянни, от 30-те г. на XX век са друга форма за подпомагане и организиране на майсторите и представянето им в страната. Ето защо идва съвсем естествено да бъде подкрепена идеята за занаятчийско изложение - от общността, и на всички управленски нива, да се даде тласък на начинание, което ще превърне Троянския край от "люлка на занаятите" в "пазител на традициите". А за местните хора е просто ПАНАИРЪТ. Днес това е Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. То е единственото в страната, в чиито просторни зали са показани забележителни предмети на народните художествени занаяти, изработени от изтъкнати майстори от всички етнографски райони на България. Националното изложение се създава през 1971 г. върху терен от 50 дка с 4500 кв.м изложбена площ, за да съхранява материалната и духовната култура на възрожденските ни предци. Има девет изложбени зали. 

Националното изложение е уникално както с експонатите, така и с възможността посетителите реално да участват в изработването на произведения. Всяка зала разполага с оборудван демонстрационен кът, където зрителят може не само да наблюдава как се правят, но и да опита сам да се докосне до характерните за региона занаяти - грънчарство, дърворезба, пирография и тъкачество. Създавайки с ръцете си нещо самобитно и оригинално, отнасяйки със себе си не само сувенира, но и спомена от новото преживяване. Тази идея има за цел да превърне практикуването на някои от занаятите в своеобразна форма на арт терапия.

50 години НИХЗИ, бранещ националния дух 

представя самобитната страна на българския художествен гений - народните художествени занаяти. Съхранява и стимулира тяхното развитие чрез редица международни, национални и авторски изложби. Освен керамиката, характерни за Троянския край са и бъкличарството, дърворезбата, ковачеството, медникарството, тъкачеството. Те са представени в изложбените зали и всеки гост може да улови неповторимата атмосфера на българската традиционна култура.

В зала номер 4, например, се наслаждаваме на цветовата хармония на ръчно изработени и обагрени изделия. Традиционните троянски тъкани шарени халища, китеници и черги разкриват изцяло нов свят от цветове, краски и композиции. Присъщи са съчетания от червен, син, зелен, черен, жълт и натурален тон. Според древните поверия всяка шарка е заредена със съкровена символика. Освен типичните за Троян тъкани изделия, могат да се видят красоти на наши майстори от всички етнографски области. 

И още - ще разберете за важната функция на двойния сватбарски бърдук. Той е троянско изобретение, което не може да се види на друго място. Сватбарската стомна е създадена така, че да събира едновременно греяна и студена ракия, от която има право да пие само бащата на момата след първата брачна нощ. Няма да успеете да отпиете от обредната сватбарска стомна, но можете да научите цялата й история, ако посетите институцията. Специално място е отделено на прословутата троянска керамика в експозиция, която проследява развитието и предаването на майсторлъка от поколение на поколение.

Троян е известен като българската столица на керамиката, където и сега се разбулва магията на това изкуство, защото всеки сам може да изработи керамичен съд под зоркото око на сръчен майстор, да застине пред внушителни керамични изделия - дело на рода Йовкови, потомствени грънчари. Стомни и бърдуци оживяват в експозициите, за да приветстват любопитни посетители.

Какво знаем за популярната троянска шарка?

Златните ръце на занаятчиите творят съдове за бита с изкусни краски, в които влагат душата си. Троянската шарка "капка" се полага в горната част на керамичните съдове и описва изящни кръгове, които посредством гребен или перо се "повличат". Ако посетите НИХЗИ, може би да отгатнете дали "скачени сърца", "захариеви китки" или разтворени "пеперудени криле" са вплетени в троянската шарка върху съдовете от керамика.

Популярността на Троянската керамична школа през Възраждането се дължи на опитността на майсторите да създават практични съдове. Преобладават меките земни нюанси - жълто, кафяво и зелено, а декорацията е три основни вида: ангобна, врязана (гравирана) и пластична. През XX в. конкуренцията променя обичайната троянска керамика. Цветовата гама става пъстра. Акцентът е в нейната орнаментика. Сред известните стари майстори от района са Байо Добрев, Ангел Ковачев, Петър Цонков, Дочо Миревски, Дули Маринчевски, Йовка Кънчева, Цочо Петров, Цонко Тодоров, Минко Маринчевски, Минко Белевски.