Куче в папка

Спомняте ли си малкия Митко - Миташки, от филма "Куче в чeкмедже", който има само една мечта. Да си има куче - истинско, не плюшена играчка. И заедно с двама свои приятели купуват Рошко - за 2,80 лв. и 6 трамвайни билета. И се редуват, за да го гледат. Така, че родителите им да не разберат. Но кучето е закарано на село при баба му и дядо му. Защото в големия град няма място, дори и само едно чекмедже, което да приюти най-добрия приятел на момчето, което да направи възможна една мечта. На едно момче, на което баща му ще му купи колело, ама друг път...
В големия град обаче има много папки. Папки, които N-та година и за пореден мандат кметицата Йорданка Фандъкова пълни с обещания, оригинални идеи и програми за решаване на проблема с бездомните кучета. Резултати засега няма. Никакви. Всъщност има. Проблемът не се решава, а се задълбочава. Броят на бездомните кучета расте, прогресивно се увеличават и освободените шефове на общинското "Екоравновесие". Между приказките за скъпи кучешки приюти се губят дирите на немалко пари.
Иначе след всеки инцидент се ражда нова "папка". Ту ни карат да слагаме чипове на домашните кучета, ту предвиждат да ни глобяват, задето храним бездомните. По-лесно е да накажеш хората, които вадят пари от джоба си, за да нахранят животните, отколкото да разбереш откъде идва проблемът и как да бъде решен. А защо да го решаваш? Имитирай дейност, харчи едни средства и глобявай. И прехвърляй вината.
Ще се справи общината с бездомните кучета, обаче друг път...